КОДЕКС НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ

В сила от 01.01.1971 г.

Обн. ДВ. бр.55 от 14 Юли 1970г., обн. ДВ. бр.56 от 17 Юли 1970г., попр. ДВ. бр.58 от 24 Юли 1970г., изм. ДВ. бр.55 от 18 Юли 1975г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 1987г., изм. ДВ. бр.30 от 13 Април 1990г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Юли 1998г., доп. ДВ. бр.12 от 11 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.113 от 3 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.55 от 25 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.104 от 27 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.62 от 1 Август 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.85 от 29 Октомври 2010г.

Глава първа.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.

Предмет и приложно поле

Обществени отношения, предмет на кодекса

Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Този кодекс урежда обществените отношения в Република България, които възникват във връзка с търговското корабоплаване и контрола върху него, изискванията за българската принадлежност на корабите, изискванията към корабните и превозните документи, правата и задълженията на капитаните и екипажите, договорите за превоз на товари, пътници и багаж, вещните права върху корабите, договорите за наем на кораби, договорите за застраховка на кораби и товари, авариите на кораби, спасяването по море и река и други отношения, свързани с корабоплаването и неговата безопасност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) За правоотношенията по ал. 1, неуредени с този кодекс, се прилагат нормите на действащото българско законодателство.

Самостоятелност при договаряне

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С изключение на случаите, предвидени в повелителните норми на този кодекс, страните, които участвуват в отношения, свързани с търговското корабоплаване, могат сами да уреждат с договор взаимните си права и задължения.

Обхват на корабоплаването и търговска свобода

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Търговското корабоплаване обхваща дейностите за превоз на пътници, багажи, товари и поща с кораби, наемане, други сделки с кораби, влачене и тласкане на кораби и товари, търсене, спасяване и оказване на помощ на търпящи бедствия хора и кораби, извършване на морски и речни услуги, свързани с корабоплаването, стопански риболов, експлоатация на морски и речни ресурси и други стопански дейности с използване на кораби.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Търговското корабоплаване се осъществява свободно в условията на защита и разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.

Търговски кораб

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Търговски кораб по смисъла на този кодекс е всеки самоходен или несамоходен плавателен съд или плавателно съоръжение, предназначено за плаване и за извършване на дейностите по чл. 3.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Считат се като търговски кораби и плаващите съоръжения за изваждане на потънало имущество или за друга стопанска дейност.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Правилата относно корабите се прилагат спрямо корабите в строеж след пускането им на вода с изключение на разпоредбите на глава трета, раздел І, които се прилагат от момента на залагането на кила.

Прилoжение към специалните видове кораби

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Разпоредбите за търговските кораби, с изключение на разпоредбите за превоз на пътници и товари и за обща авария, се прилагат съответно и за корабите, използвани за научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на контрол и надзор, за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за спасяване на човешки живот и имущество.

(2) Разпоредбите не се прилагат за военните превози на товари и пътници, дори и когато се извършват с търговски кораби.

(3) Разпоредбите се прилагат и към военните кораби, когато се използват за търговски цели.

Превоз на пътници и товари между пристанищата на Република България

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Превозът на пътници и товари, влаченето и тласкането на кораби, свързани с използването на кораби, между пристанищата на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.

(2) Превозите и дейностите, свързани с хидротехнически и подводнотехнически работи, улов на биологични морски и речни ресурси, проучване и добив на минерални и други неживи ресурси, пилотаж, бункероване, приемане на отпадъци, нефтоводни смеси и други дейности, извършвани с кораби във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Дейностите по ал. 1 и 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под знамето на държава – членка на Европейския съюз, при условие, че отговарят на нормативните изисквания за крайбрежно (каботажно) плаване.

(4) Дейностите по ал. 1 и 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под друго знаме, при условие, че това е уговорено в международен договор, по който Република България е страна, или с решение на Министерския съвет за всеки конкретен случай.

(5) (В сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията при сериозни смущения на вътрешния пазар, причинени поради либерализацията на пазара, може да сезира компетентните органи на Европейския съюз за въвеждане на изключения от правилото по ал. 3 и 4 за срок 12 месеца.

(6) При превозите по вътрешни водни пътища задължение за извършване на обществена услуга може да се изпълнява въз основа на договор, който има за цел постигане на определено равнище в транспортното обслужване и цени за даден вид обществени услуги.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Задължението за извършване на обществена услуга по ал. 6 се възлага с договор с продължителност до 5 години, сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена услуга. Договорът се актуализира ежегодно.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г.) В договора с превозвач по ал. 7 се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, качеството и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 1 се определят с наредби на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(10) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Условията и редът за сключване на договор за обществена услуга за превоз на пътници по вътрешни водни пътища се определят с наредба на Министерския съвет.

Превоз на товари по вътрешни водни пътища

Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Превозът на товари по вътрешни водни пътища се извършва от лицензирани превозвачи, които отговарят на изискванията за професионална компетентност, финансова стабилност и добра репутация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за установяване и удостоверяване на изискванията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице издава лиценз на превозвачи, които отговарят на изискванията по ал. 1.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2005 г.) За издаването на лиценз за превоз на товари по вътрешни водни пътища се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

Фонд „Вътрешни водни пътища“

Чл. 6б. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) За финансиране на дейностите по регулиране на капацитета на флота по вътрешни водни пътища се създава фонд „Вътрешни водни пътища“ като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Събиране и отчитане на средства по фонд „Вътрешни водни пътища“

Чл. 6в. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)Приходите по фонд „Вътрешни водни пътища“ се събират, отчитат и централизират в системата на единната бюджетна сметка чрез използване на отделни транзитни сметки, открити на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Българската народна банка.

(2) Приходите на фонда се формират от вноски от корабособствениците, които пускат в експлоатация плавателни съдове и за които се прилагат мерките по регулиране на капацитета на флота.

(3) Приходите по фонда постъпват в три отделни транзитни сметки според типа на плавателния съд:

1. за кораби за насипни товари;

2. за танкери;

3. за тласкачи.

Разходване на средствата по фонд „Вътрешни водни пътища“

Чл. 6г. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., сила от 01.01.2007 г.) (1) По бюджета на фонд „Вътрешни водни пътища“ се извършват разходи за регулиране на капацитета на флота по вътрешните водни пътища.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Разходите по ал. 1 се предвиждат ежегодно по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се извършват чрез обособяване на отделен платежен код в системата на електронното бюджетно разплащане.

(3) Неусвоената част от постъпилите по чл. 6в средства, включително средства от минали години, е неделима част от единната сметка и се изразходва само в съответствие с разпоредбите на кодекса.

(4) Средствата по ал. 3 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единната сметка.

Управителен съвет на фонд „Вътрешни водни пътища“

Чл. 6д. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Фонд „Вътрешни водни пътища“ се ръководи от управителен съвет, който се състои от петима членове, включително председател.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Председател на управителния съвет на фонда е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда.

Състав на управителния съвет на фонд „Вътрешни водни пътища“

Чл. 6е. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Членове на управителния съвет на фонд „Вътрешни водни пътища“ са заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заместник-министър на финансите, заместник-министър на икономиката и енергетиката и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Ръководителите на министерствата по ал. 1 определят своите представители в управителния съвет на фонда.

(3) Председателят на управителния съвет издава заповед, с която определя поименния състав на управителния съвет.

Заседания на управителния съвет на фонд „Вътрешни водни пътища“

Чл. 6ж. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Управителният съвет на фонд „Вътрешни водни пътища“ при прилагане на мерки по регулиране на капацитета на флота заседава най-малко веднъж на три месеца.

(2) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от неговите членове.

(3) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.

(4) В заседанията на управителния съвет на фонда могат да участват представители на организациите на корабособствениците с право на участие, но без право на глас при вземането на решения.

Правомощия на управителния съвет на фонд „Вътрешни водни пътища“

Чл. 6з. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Управителният съвет на фонд „Вътрешни водни пътища“ приема мерки по регулиране на капацитета на флота и приема проект на бюджет на фонда.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Приетият от управителния съвет проект на бюджет на фонда се включва в проекта на бюджет на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се предлага на Министерството на финансите по установения от закона ред.

Мерки по регулиране на капацитета на флота

Чл. 6и. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Мерки по регулиране на капацитета на флота се предприемат в съответствие с разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз.

(2) Когато разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз не могат да бъдат прилагани пряко, Министерският съвет приема наредби за тяхното въвеждане.

(3) Контролът за изпълнението на мерките по регулиране на капацитета на флота и организационно-техническото осигуряване на дейността на фонда се осъществяват от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Свобода на сдружаване

Чл. 6к. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., предишен текст на чл. 6в – ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Превозвачите на товари и пътници могат свободно да се сдружават за постигане на общи цели при спазване разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.

Правомощия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (загл. изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда държавната политика в областта на търговското корабоплаване и представлява Република България в международните организации в тази област, като:

1. изпълнява функциите на администрация по международните договори, страна по които е Република България, и предлага присъединяването на страната в международни организации и договори;

2. определя нормите за подготовка и реда за освидетелстване на морските лица и осъществява контрол върху спазването им;

3. определя нормите за безопасност на търговското корабоплаване, контролира спазването на правилата на безопасност и организира действията по корабоплаването;

4. осъществява контрол за предотвратяването и ограничаването на замърсявания от кораби на териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища;

5. създава ред и организация по търсенето и спасяването на море и във вътрешните водни пътища и за откриване на източниците за замърсяване на околната среда;

6. съвместно с министъра на отбраната създава организация за събиране и предоставяне на информация, управление и контрол на трафика на кораби.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява своите правомощия чрез Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Съгласувани действия

Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията предприема съответните действия в случай, че се ограничава свободният достъп на български превозвач до превози на пътници и товари в държави, нечленуващи в Европейския съюз.

Терени за строителство

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Отреждането на земни и водни участъци и извършване на строителство по крайбрежията и във вътрешни води и териториално море и в зоните на действия на средствата за навигационно осигуряване се извършва само след предварително съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Раздел II.

Приложим закон

Отговорност на корабопритежателя

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Основанието и пределите на отговорността на корабопритежателя се уреждат от закона на държавата, под чието знаме плава корабът (закон на знамето).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) За вреди и загуби, причинени от непозволено увреждане от кораб във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се прилага българското законодателство.

(3) Корабопритежател по смисъла на този кодекс е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползува на друго законно основание.

Вещни права

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Спрямо правото на собственост и другите вещни права върху кораби, придобиването, изменението и прехвърлянето на такива права, както и спрямо вписването в корабния регистър се прилага законът на основния регистър.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Формата на договора, с който се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху кораб, се урежда от закона на мястото, където се сключва договорът.

Привилегировани вземания

Чл. 11. (Попр. – ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Привилегиите за вземания, предвидени в този кодекс, се уреждат според закона на страната, където се извършва принудителното изпълнение.

Екипаж

Чл. 12. (Попр. – ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото, където тези отношения са възникнали.

Събития и действия на кораба

Чл. 13. (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията, произтичащи от събития или действия, станали на кораба или във връзка с него в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, се уреждат от закона на знамето.

Сблъсквания на кораби

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията по обезщетяване на вредите, възникнали поради сблъскване на кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се уреждат съгласно действащото в страната законодателство.

(2) Ако сблъскването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът за обезщетение.

(3) Ако всички сблъскали се кораби плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало сблъскването.

Спасяване и помощ

Чл. 15. (1) (Попр. – ДВ, бр. 58 от 1970 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията по възнаграждения за спасяване, станали във вътрешни води или в териториално море на Република България, се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс.

(2) Ако спасяването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът.

(3) Ако спасяващият кораб и спасеният кораб плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало спасяването.

(4) Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя и капитана и другите членове на екипажа се урежда от закона на знамето на спасяващия кораб.

Обща авария

Чл. 16. (1) Спрямо задълженията за вноски, произтичащи от обща авария, се прилага законът на страната, в която се намира мястото, където след общата авария е завършено пътуването.

(2) Ако всички засегнати от общата авария имат една и съща националност, прилага се общият им национален закон.

Потънало имущество

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията във връзка с изваждането на потънало имущество в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс, а в открито море – от закона на знамето на извличащия кораб.

Морски протести

Чл. 18. Морските протести се извършват според закона на страната, пред чиито учреждения или организации се обявяват.

Превоз на товари

Чл. 19. (1) Спрямо договорите за превоз на товари се прилагат разпоредбите на уговорения между страните закон при условията на чл. 24 от този кодекс.

(2) Ако няма такава уговорка, прилагат се разпоредбите на този кодекс.

Наем на кораб

Чл. 20. Към договорите за наем на кораб се прилага законът на знамето на кораба.

Превоз на пътници и багаж

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Международни договори

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Когато по силата на международен договор, по който Република България е страна, се изисква определяне на български участници за осъществяване на дейности по превоз на пътници и товари, изборът да се извършва с конкурс при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Договор за влачене

Чл. 22. Спрямо договора за влачене по глава IX, раздел III от този кодекс се прилага законът на знамето на влачещия кораб.

Конвенция с участие на Република България (Загл. изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.)

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Ако международен договор, по който Република България е страна, установява правила, различни от тези, които се съдържат в този кодекс, прилагат се правилата на международния договор.

Избор на приложимия закон от страните

Чл. 24. (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Избор на съд или арбитраж

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При спор, възникнал от отношения, свързани с търговското корабоплаване, ако една от страните има седалище в друга държава или е гражданин на друга държава, може по общо съгласие на двете страни да се предвиди разглеждането му от съд или арбитраж в една от двете държави или в трета държава.

(2) Ако няма такава уговорка, компетентен е съдът на страната, където се намира седалището на корабопритежателя.

Предели на прилагане на чуждия закон

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Глава втора.

КОРАБИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Раздел I.

Българска принадлежност на корабите

Българско знаме

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) Под знамето на Република България плава само кораб:

1. който е собственост на държавата;

2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице;

3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице;

4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна – членка на Европейския съюз, установени в Република България;

5. който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 – 4 за времето на действие на договора.

(2) На физическите и юридическите лица от страна – членка на Европейския съюз, се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, което се предоставя на българските физически и юридически лица по отношение на регистрирането на корабите.

Български кораб

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Български е корабът, който е:

1. собственост на държавата;

2. собственост на българско юридическо или физическо лице;

3. повече от половината собственост на българско юридическо или физическо лице;

4. нает при условията на беърбоут чартър от лицата по т. 1 – 3, за времето на действие на договора.

(2) Правата върху корабите по ал. 1, т. 4 не могат да бъдат различни от включените в договора за наемане.

Право на експлоатация

Чл. 29. (Отм. – ДВ, бр. 30 от 1990 г.)

Индивидуализиране на корабите

Чл. 30. Корабите се индивидуализират от следните данни:

а) име или номер;

б) националност;

в) пристанище на вписването и

г) (изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) брутен и нетен тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби.

Наименование на корабите

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всеки кораб трябва да бъде наименуван от неговия собственик, който е извършил предварително проверка за изключителност на наименованието в Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Означаване на корабите

Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32 – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Името или номерът на всеки български кораб трябва да бъде означено на носа на двата борда и на кърмата. Освен това на кърмата под името или номера се означава и пристанището, където е регистриран корабът.

(2) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Означаването на корабите за стопански риболов се извършва по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Раздел II.

Регистрови книги за вписване на корабите (Загл. изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Вписване

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Всеки кораб, плаващ под българско знаме трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище. Регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция „Морска администрация“.

(2) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Условията и редът за пререгистриране на кораби от регистър на страна – членка на Европейския съюз, в българския регистър на корабите се определят в наредбата по чл. 45, ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Не се нуждаят от вписване плаващите средства като лодки и други, които са принадлежност на корабите.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Корабопритежателите сами определят пристанището, в което ще се извърши вписването.

Видове регистрови книги

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Регистровите книги се разделят на:

1. регистрови книги на малките кораби;

2. регистрови книги на големите кораби;

3. регистрови книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър;

4. регистрови книги на корабите в строеж с дължина над 12 метра.

(2) В регистровите книги за малките кораби се вписват кораби:

1. с дължина до 20 метра включително – за речните кораби;

2. с големина до 40 бруто тона включително – за морските кораби.

(3) В регистровите книги за големите кораби се вписват кораби:

1. с дължина, по-голяма от 20 метра – за речните кораби;

2. с големина над 40 бруто тона – за морските кораби.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.)

(5) Регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на българските кораби.

Свидетелство за регистрация (Загл. изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) На кораби, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, се издава свидетелство за регистрация.

Временно свидетелство за регистрация (Загл. изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) На кораби, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3, се издава временно свидетелство за регистрация.

(2) Документът по ал. 1 удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години.

Временно свидетелство за плаване

Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен текст на чл. 36, изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) На кораб, придобит в чужбина, българското дипломатическо или консулско представителство издава временно свидетелство за плаване под знамето на Република България. То е валидно до пристигането на кораба до българско пристанище, в което ще бъде вписан, но за срок, не по-дълъг от една година. За издаването на свидетелство българското дипломатическо или консулско представителство уведомява незабавно Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Свидетелството по ал. 1 на корабите, строящи се в Република България, се издава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията след спускането на вода.

Условия и действие на вписването

Чл. 37. (1) Кораб, вписан в чужд регистър, може да се впише в български регистър, след като бъде заличен от чуждия. След извършване на вписването в българския регистър всички по-рано извършени вписвания относно същия кораб в чуждестранни регистри нямат сила.

(2) Вписването на български кораб в чужд регистър не поражда никакви правни последици, ако корабът не бъде заличен по установения ред от българския регистър.

(3) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Действието на вписването по ал. 1 и 2 не се отнася за корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 или в чужд регистър на корабите, наети по договор за беърбоут чартър.

Данни за вписване

Чл. 38. (1) В регистъра се вписват:

1. пристанището, в което се извършва вписването;

2. поредният номер и датата на вписването;

3. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) предишното име, регистрация и номер на кораба от Международната морска организация (IMO), ако има такава;

4. времето и мястото на построяването на кораба;

5. наименованието и седалището на притежателя;

6. основанието за придобиване на кораба;

7. техническа характеристика на кораба;

8. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) ипотеки и установяването на други ограничения в разпорежданията с кораба;

9. (нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) името, адресът и националността на наемателя по договор за беърбоут чартър;

10. (предишна т. 9, доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) датата и основанието за вписване или отписване на кораба.

(2) Всяко изменение на вписаните в регистъра обстоятелства също подлежи на вписване.

(3) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.)

Заявяване за вписване и отписване (Загл. доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Вписването и отписването от регистъра се извършва по заявление на собственика на кораба, в което се посочват всички необходими данни.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Нотариусът или консулът, пред който е извършено прехвърлянето на собствеността, учредяването на ипотека върху кораб или други тежести, съобщава служебно за това на органа, който води регистъра за вписване на корабите.

Вписване на кораб, нает по договор за беърбоут чартър

Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 при наличие на следните условия:

1. да е нает от българско юридическо или физическо лице;

2. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

3. да не е вписан в друг регистър при условията на договор за беърбоут чартър;

4. (изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г.) да е представено извлечение от основната регистрация на кораба, съдържащо описание на кораба и данни за корабособственика.

(2) За да се извърши вписване по ал. 1, беърбоут чартьорът трябва да представи пред Изпълнителна агенция „Морска администрация“ писмено съгласие за плаване на кораба под българско знаме по този ред, изразено от:

1. компетентните власти на основния регистър;

2. корабособственика.

3. (отм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г.)

Условия за плаване на български кораб под чуждо знаме

Чл. 39б. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Кораб, вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, може да бъде вписан временно в регистър на друга държава като кораб, нает по договор за беърбоут чартър с правото да плава под нейно знаме за срока на договора след писмено съгласие на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, при условие че:

1. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

2. пред Изпълнителна агенция „Морска администрация“ са представени следните документи:

а) писмено заявление от корабособственика за вписване на кораба при условията на договор за беърбоут чартър в чужд регистър;

б) писмено съгласие с нотариална заверка на подписите за такава регистрация от всички ипотекарни кредитори или лица, в полза на които са учредени други вещни тежести и ограничения, ако има такива;

в) писмена декларация от корабособственика за предаване на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на всички корабни документи в 14-дневен срок от вписването на кораба в съответния регистър;

г) писмена декларация от страна на наемателя, че корабът няма да плава под българско знаме за периода на регистрацията;

д) договора за беърбоут чартър.

Основен регистър

Чл. 39в. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Основен е регистърът, в който се вписва собствеността върху кораба и в който подлежат на вписване ипотеки върху кораб или други вещни тежести и ограничения върху правото на разпореждане.

Съвместим регистър

Чл. 39г. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., отм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Срок за заявяване

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Заявлението за вписване в регистъра трябва да се направи в срок до 6 седмици от деня, в който лицата, които са длъжни да направят тези заявления, са узнали за обстоятелствата, които подлежат на вписване.

(2) При придобиване на кораб зад граница този срок е шест седмици от деня, в който корабът за пръв път е пристигнал в българско пристанище.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Обжалване

Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да извърши вписване в регистъра на обстоятелство, подлежащо на вписване, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Вписване на кораби в строеж

Чл. 40б. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабите в строеж се вписват в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 4 от момента на залагането на кила или извършването на равностойни строителни работи.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Вписването на кораб в строеж се извършва по заявление на собственика на кораба в строеж, към което се прилага договорът за строеж. При прехвърляне правото на собственост върху кораб в строеж, който вече е вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 4, по заявление на новия собственик корабът може да продължи да бъде вписан по същата партида до окончателното му завършване, като в този случай не се прилага чл. 28.

(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава на кораб в строеж свидетелство за вписване в регистъра.

Заличаване на вписването

Чл. 41. (1) Заличава се от регистъра кораб:

1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) за който отпадне основанието да плава под знамето на Република България;

2. потънал, изчезнал или разрушен;

3. признат за негоден за ремонт или ремонтирането му е станало стопански неизгодно.

(2) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може служебно да заличи кораб, който не отговаря на изискванията за безопасност. Заличаването се предприема, когато са изпълнени последователно следните условия:

1. корабът е с изтекъл срок на валидност на корабните свидетелства за безопасност;

2. корабопритежателят в продължение на три месеца не е уведомил агенцията за извършване на преглед за подновяване на корабните свидетелства за безопасност или за временно изваждане на кораба от експлоатация;

3. корабопритежателят в срок от един месец не е отговорил на писмената покана да представи доказателства, че корабът не подлежи на отписване.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, посочени в ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, заличаването на кораба става със съгласието на кредитора, чието вещно право е вписано в регистъра.

Изчезнал кораб

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Корабът се счита за изчезнал, когато не са се получили от него никакви известия през течение на един месец в Черно море, Средиземно море или вътрешни водни пътища в Европа и три месеца в океанско плаване. Ако получаването на известие е могло да бъде забавено поради военни действия, този срок е шест месеца.

Значение на вписването спрямо трети лица

Чл. 43. Обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра, имат сила за трети лица само след вписването им.

Публичност на регистрите

Чл. 44. Регистрите са явни. Лицата, които имат интерес от това, могат да искат заверени извлечения от регистъра, за което заплащат такса.

Наредба за регистъра на корабите

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за вписване в регистъра на корабите.

(2) За извършените вписвания, извлечения и удостоверявания на обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на българските кораби, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ събира такси в размер, определен от Министерския съвет.

Глава трета.

ВЕЩНИ ПРАВА И ПРИВИЛЕГИИ

Раздел I.

Прехвърляне и ипотекиране на кораби

Форма на сделката

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Сделките за прехвърляне на собственост, както и за учредяване на ипотека върху кораб или върху кораб в строеж се извършват в писмена форма с нотариално заверени подписи.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

(3) Не се допуска законна ипотека.

Валидност на сделката

Чл. 47. (1) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяко прехвърляне на собственост върху кораб или кораб в строеж може да се противопостави на трети лица само след вписването в регистъра.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Учредяването на ипотека върху кораб или кораб в строеж е валидно след вписването в регистъра.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Когато корабът е снабден с временно свидетелство за регистрация, всяко прехвърляне на собствеността върху кораба може да се противопостави на трети лица само след вписването в това свидетелство.

Ипотека върху кораб

Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) За обезпечаване на едно вземане може да се учреди ипотека върху вписан в регистровите книги кораб.

(2) Ипотеката върху кораб може да се учреди за свое или за чуждо задължение.

Срок за действие на вписването

Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Ипотеката върху кораб или кораб в строеж има сила 5 (пет) години от датата на вписването, ако не бъде подновено от кредитора.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Правото на предпочтително удовлетворение обхваща всички вземания, определени в договора за ипотека.

Обект на ипотека върху кораб (Загл. изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) Ипотека може да се учреди върху цял кораб. Тя се простира и върху обезщетението по застраховката на кораба, но не обхваща товара, превозната цена и наема.

(2) Ипотеката върху кораб обхваща най-малко неговия корпус, машини, механизми и оборудване.

Действие на ипотеката

Чл. 50. (1) Ипотекираният кораб не се предава във владение на ипотекарния кредитор.

(2) Принудително изпълнение срещу кораби, собственост на българската държава не се допуска. Изключение от този принцип се допуска само в полза на кредиторите, отпуснали кредит за закупуване на кораб и в чиято полза е учредена ипотека.

(3) Принудителното изпълнение се спира при представяне на банкова гаранция.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Промяната на пристанището, където е вписан корабът, или промяната на името на ипотекирания кораб, както и конструктивна промяна на кораба без писмено съгласие на ипотекарните кредитори не се допуска.

Задължения на ипотекарния длъжник

Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Ипотекарният длъжник за времето на действие на ипотека е длъжен да поддържа класа на кораба, когато има такъв, валидността на корабните документи, както и да застрахова кораба срещу морски рискове.

Права на ипотекарния кредитор

Чл. 50б. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) При неизпълнение на задълженията на ипотекарния длъжник кредиторът може да продаде ипотекирания кораб, а когато това е уговорено в договора за ипотека – да отдаде кораба под наем, да възложи управлението му на мениджър или да извърши всяко друго действие, предвидено в този договор.

(2) В случай че ипотекарният длъжник създаде пречки за изпълнение на някое от действията по ал. 1, ипотекарният кредитор упражнява правата си по реда на Гражданския процесуален кодекс. С приходите от упражнените права се погасява обезпеченото вземане след приспадане на съответните разходи.

(3) Ипотекарният кредитор отговаря за причинените вреди, ако упражни неоснователно някое от правата си по ал. 1.

Принудително удовлетворяване от цената на кораба

Чл. 50в. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания кораб, в чиято и собственост да се намира той.

(2) Правото на предпочтително удовлетворение се простира и върху доходите от кораба от деня, в който при принудителното изпълнение собственикът дължи сметка за тях съгласно Гражданския процесуален кодекс.

(3) Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на договора за ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

Валидност на ипотеката, учредена в чужбина

Чл. 51. (1) Ипотеката, учредена върху кораб, придобит или построен в чужбина, преди да е станал българска собственост, е валидна при условие:

а) че има договорен характер;

б) (изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) че е била вписана при учредяването й съгласно закона на основния регистър;

в) че се впише по реда на този кодекс едновременно с вписването на кораба в регистъра.

(2) При спазване на горните условия ипотеката запазва реда, който е имала преди преминаването на кораба в българска собственост.

Ред на ипотеките

Чл. 52. При две или повече ипотеки върху един и същ кораб редът на предпочтително удовлетворение се определя от датата на вписването. Ако вписването е направено в един и същ ден, меродавен е поредният номер в регистъра.

Раздел II.

Привилегировани вземания

Действие

Чл. 53. (1) Предвидените в тази глава вземания се предпочитат пред всяка друга обща или особена привилегия върху движими вещи, установени в други закони.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Тези привилегировани вземания се предпочитат и пред ипотеките върху кораб независимо от реда на вписването им.

Ред на привилегированите вземания

Чл. 54. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение от посочените в чл. 55 имущества в реда, по който са изброени, следните вземания:

а) съдебните разноски и разноските, извършени в общ интерес на кредиторите с цел да се опази подлежащият на публична продан кораб или във връзка с продажба на кораб и разпределение на получената сума;

б) вземанията за корабни и пристанищни такси и заплащанията за извършени услуги в пристанището, пилотски услуги и разноските по надзора за кораба и неговото състояние, направени след влизането на кораба в последното пристанище;

в) вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудовите договори, вземанията по общественото осигуряване и вземанията за инвалидност и смърт, доколкото всички посочени вземания се отнасят до кораба;

г) вземанията за възнаграждения, които се полагат за спасяване, и вноските при обща авария;

д) (изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) вземанията за обезщетение, които се полагат за щети поради сблъсквания или други произшествия, както и вземанията за щети, причинени на пътниците, включително и на членовете на екипажа; за обезщетение на щетите, настъпили вследствие загуби или повреди на товара или багажа;

е) вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на неговите законни правомощия (чл. 95 – 98), ако тези действия са предизвикани от действителни нужди за запазването на кораба или продължаването на рейса му независимо от това, дали капитанът е едновременно корабопритежател и дали вземането принадлежи на капитана или на трето лице.

Суми за удовлетворение на привилегиите върху кораба

Чл. 55. Вземанията, посочени в чл. 54, се удовлетворяват:

а) от стойността на кораба;

б) от навлото и таксите за превоз на пътници и багажа им за рейса, през време на който е възникнало привилегированото вземане;

в) от полагащите се на кораба вноски по обща авария, както и от обезщетенията за претърпени от кораба и невъзстановени още повреди или вследствие загубата на превозната цена;

г) от възнагражденията, които се полагат на кораба за спасяване преди завършването на рейса, като се приспаднат сумите, полагащи се на капитана и на екипажа на кораба.

Привилегировани вземания върху товара

Чл. 56. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение от посочените в чл. 57 имущества в реда, по който са изброени, следните вземания, в това число пред вземанията, обезпечени със залог върху имуществата:

а) съдебните разноски и разноските, извършени в общ интерес на кредиторите, с цел да се опази подлежащият на публична продан товар или във връзка с продажбата на товара и разпределението на получената сума, мита и пристанищни такси, дължими за услуги, свързани с товара;

б) вземанията за възнаграждения, които се полагат за спасяване, и дължимите за разпределение вноски по обща авария;

в) вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на неговите законни правомощия (чл. 95-98) за съхраняване на товара или за продължаването на рейса независимо дали капитанът е едновременно корабопритежател или не и дали вземането принадлежи на последния или на трето лице;

г) вземанията за превозна цена и други полагащи се за превоза на даден товар платежи.

Суми за удовлетворение на привилегиите върху товара

Чл. 57. Вземанията, посочени в чл. 56, се удовлетворяват:

а) от стойността на товара, непредаден на получателя;

б) от обезщетението за повреден товар;

в) от обезщетението за обща авария, полагащо се за товара.

Съразмерност на привилегиите от еднаква степен

Чл. 58. (1) Вземанията, посочени в чл. 54 и 56, се удовлетворяват по реда на степенуването им, а в пределите на всяка степен – съразмерно. Вземанията, посочени в чл. 54, букви „г“ и „е“ и чл. 56, се удовлетворяват в пределите на тези степени по обратния ред на тяхното възникване.

(2) Вземанията, възникнали от един и същ случай, се смятат за възникнали едновременно.

Привилегировани вземания от последното пътуване

Чл. 59. (1) Привилегированите вземания, посочени в чл. 54, отнасящи се до последното пътуване, се удовлетворяват преди вземанията от предишното пътуване.

(2) Вземанията, посочени в чл. 54, буква „в“, отнасящи се за няколко рейса, се удовлетворяват наравно с вземанията за последния рейс.

Времетраене на привилегията

Чл. 60. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Правото на предпочтително удовлетворение от имуществата, посочени в чл. 55, букви „б“ и „г“, запазва силата си, докато съответните суми не са още изплатени или не са предадени от капитана на корабопритежателя.

Прекратяване на привилегията

Чл. 61. (1) Правото на предпочтително удовлетворение от стойността на кораба или товара се прекратява с разпределението на сумите от продажбата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Привилегията се прекратява и след изтичането на едногодишен срок за вземанията, посочени в чл. 54 и 56, а привилегиите за вземанията по чл. 54, буква „д“ и чл. 56, буква „в“ се прекратяват след изтичането на 6-месечен срок.

Изключване на застрахователните обезщетения

Чл. 62. Вземанията, ползуващи се с право на предпочтително удовлетворение, не могат да се удовлетворяват от застрахователните обезщетения, дължими за кораба и товара, освен при пълното им погиване.

Глава четвърта.

УСЛОВИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА КОРАБОПЛАВАНЕТО (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Раздел I.

Измерване на корабите

Обсег

Чл. 63. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., предишен текст на чл. 63 – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Измерването на кораба се заключава в определянето на неговия бруто и нето тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби и останалите технически данни, които подлежат на вписване.

(2) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Измерването на корабите в Република България се извършва от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Измерването на тонажа на морските кораби може да се извършва и от организации, признати съгласно чл. 73, ал. 2.

Задължително измерване

Чл. 64. На задължително измерване подлежат:

а) българските търговски кораби;

б) (изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) чуждите търговски кораби, които посещават за първи път българско пристанище и плаващи под знамето на държава, с която Република България няма подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си свидетелства, или които не притежават такива, издадени от организации, признати по съответния ред в България и Европейския съюз.

Доброволно измерване

Чл. 65. Други кораби могат да бъдат измервани по искане на корабопритежателя или капитана.

Органи на измерването

Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

Контролни измервания

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Кораб, който подлежи на задължително измерване, може да бъде подложен на проверка за контролно измерване.

(2) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Всички риболовни кораби, извършващи стопански риболов, подлежат на контролно измерване за целите на Регистъра на риболовните кораби, воден от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Контролно измерване на чужд кораб

Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Чужд кораб, който посети българско пристанище и плава под знамето на държава, с която Република България има подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си документи, или който има мерително свидетелство, издадено от класификационна организация, призната в България и Европейския съюз, може да бъде подложен на контролно измерване на бруто и нето тонажа или водоизместването на речните кораби.

Мерително свидетелство

Чл. 69. След измерване на кораба се издава мерително свидетелство.

Такси за измерване

Чл. 70. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ събира такси за измерването на корабите.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При контролни измервания не се събират такси, ако резултатите от контролното измерване съответствуват на данните в мерителното свидетелство или измерването е по чл. 67, ал. 2.

Наредба за измерването

Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за измерване на корабите.

Раздел II.

Безопасност на корабоплаването (Загл. изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Основни изисквания

Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Кораб не може да бъде пуснат в експлоатация, ако не бъде установено по съответния ред от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, че е построен, стъкмен и екипажът му отговаря по брой и квалификация на изискванията за безопасност на корабоплаването.

(2) Корабопритежателят е длъжен да оказва съдействие на компетентните органи и да предприеме необходимите мерки по отношение на кораба и екипажа за изпълнение на изискванията за безопасност, опазване на морската среда от замърсяване от кораби и за опазване и възстановяване на рибните ресурси.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредби изискванията за безопасност към отделните видове кораби, тяхната конструкция и корабно оборудване.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Корабите и плавателните средства, плаващи във вътрешните води, териториалното море и прилежащата зона на Република България, трябва да бъдат оборудвани със средства за радиокомуникация, съответно одобрени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в съответствие с изискванията за регистрация, оборудване, монтаж и използване на радиооборудването по Закона за далекосъобщенията.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Самоходните кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, малките кораби, фериботите и несамоходните плаващи средства и устройства, трябва да бъдат оборудвани със съответните одобрени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ корабни радиотелефонни станции за осъществяване на радиообмен в обхвата на метровите вълни.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за оборудване, регистрация и използване на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с регионалното споразумение за радиотелефонна служба по вътрешните водни пътища.

Преглед на кораби и корабопритежатели

Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ извършва прегледи на кораби и корабопритежатели за установяване спазването на изискванията за безопасност, безопасна експлоатация на корабите и предотвратяване замърсяването на околната среда. Въз основа на прегледите Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава съответните свидетелства.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Прегледите по ал. 1 може да се извършват и от други признати от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ организации и утвърдени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за извършване на прегледите.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба изискванията, на които трябва да отговарят организациите по ал. 2, както и условията и редът за признаването им и за оттегляне на предоставените пълномощия за извършване на прегледите.

Определяне на класа на корабите

Чл. 73а. (Нов. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Определянето на класа на българските кораби, техническият надзор върху тяхното проектиране, строеж, експлоатация и ремонт се извършват от български юридически лица (класификационни организации) или от чуждестранни класификационни организации, признати от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и утвърдени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 73, ал. 4.

Задържане на кораби

Чл. 74. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да задържи кораб в пристанището и в продължение на 24 часа да извърши проверка на кораба, ако има основание да счита, че той не отговаря на предписаните изисквания за безопасност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При констатиране, че корабът има недостатъци, които го правят негоден за корабоплаване или за целта, за която иска да го използува корабопритежателят, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ забранява експлоатацията и посочва недостатъците, които трябва да бъдат отстранени.

Свидетелства за безопасност (Загл. изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 75. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) След всеки преглед на цялостното състояние на кораба, извършен от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от организациите по чл. 73, ал. 2, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава съответни свидетелства за безопасност, ако са изпълнени изискванията за тяхното издаване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В свидетелството за безопасност се посочва срокът за неговата валидност.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако състоянието на кораба позволява, срокът на валидност на свидетелството за безопасност, когато това е допустимо, може да бъде продължен най-много с пет месеца с цел да се даде възможност на кораба да стигне до пристанището, посочено за преглед. Срокът на валидността във всеки случай изтича в момента на пристигане на кораба в това пристанище.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Свидетелството за безопасност губи своята валидност преди изтичането на срока, за който е било издадено, ако с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност.

Свидетелство за безопасност, издадено от чужд контролен орган (Загл. изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Свидетелствата за безопасност, издадени на български кораб от контролни органи на чужди държави, с които Република България няма споразумение за зачитане свидетелствата за безопасност, се признават наравно с българските свидетелства, ако прегледът на кораба е бил извършен със съгласието на българския контролен орган.

Съблюдаване правилата за безопасност

Чл. 77. (1) (Предишен текст на чл. 77, изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Морски и речни кораби и хидросамолети, докато се намират на море или във води, свързани с море и посещавани от морски кораби, са длъжни да спазват правилата за предотвратяване сблъскванията на кораби по море.

(2) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Корабите, плаващи по вътрешните европейски водни пътища, са длъжни да спазват съответните правила за безопасност на корабоплаването.

Прилагане на правилата към чужди кораби

Чл. 78. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Правилата за безопасност на корабоплаването и наблюдение на риболовните кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България се прилагат и по отношение на чуждестранните кораби освен ако международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.

Разследване на произшествия

Чл. 79. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създава специализирано звено за разследване на произшествия в морските пространства и във вътрешните водни пътища.

(2) Звеното по ал. 1:

1. поддържа система за докладване на произшествията по ал. 1;

2. извършва разследването на произшествията по ал. 1;

3. води архив за разследванията и поддържа информационна база данни за произшествията по ал. 1;

4. изготвя и разпространява информационен бюлетин за произшествията по ал. 1;

5. при разследване на произшествията по ал. 1 анализира действията на физическите и на юридическите лица в областта на корабоплаването и функционирането на обектите и съоръженията, свързани с конкретното произшествие.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Издръжката на специализираното звено по ал. 1 се осъществява от бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) След приключване на разследването ръководителят на звеното изпраща доклад до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с препоръки за мерки за предотвратяване на подобни произшествия в бъдеще.

(5) Заключенията в доклада с препоръките не подлежат на обжалване и не могат да бъдат използвани в хода на гражданско, административнонаказателно или наказателно производство.

(6) Инспекторите на звеното имат право на пълен достъп до всички доказателства, свързани с произшествията по ал. 1, както и на пълно съдействие от страна на държавната власт, чиито функции по компетентност са свързани с произшествията.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Ръководителят на звеното представя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията ежегоден доклад за предприетите мерки от адресатите на препоръките в доклада по ал. 4, който задължително се публикува в информационния бюлетин.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за разследване на произшествия в морските пространства и във вътрешните водни пътища.

Такси

Чл. 80. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) За извършените прегледи, за издаване на свидетелства за безопасност, за издаване и заверяване на корабни документи и за удължаване на срока им на валидност Изпълнителна агенция „Морска администрация“ събира такси в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.

Раздел III.

Корабни документи

Видове

Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В зависимост от вида, тонажа и района на плаване българските кораби се снабдяват с корабни документи в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна.

Специални кораби

Чл. 82. Корабите, които изпълняват специална държавна служба, не са задължени да имат мерително свидетелство. Тяхната вместимост може да бъде определена по опростен начин, като за тази цел се издава и съответно удостоверение от компетентните органи.

Кораби за задгранично плаване

Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Свидетелство за регистрация и временно свидетелство за регистрация (Загл. доп. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Свидетелството за регистрация удостоверява правото за плаване на корабите под българско знаме и правото на собственост.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) В свидетелството за регистрация се вписват:

1. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) корабособственикът;

2. името или номерът на кораба;

3. пристанището, в което корабът е регистриран, включително том, страница и номер на регистровата книга;

4. дължина, широчина, височина на борда, бруто и нето тонаж, позивни;

5. номер на кораба от Международната морска организация (IMO), когато има такъв.

6. (отм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Във временното свидетелство за регистрация се вписват наемателят по договора за беърбоут чартър, срокът за наемане, както и данните по ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5.

Позволително за плаване и временно позволително за плаване (Загл. изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

Чл. 84а. (Нов. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Издаване на свидетелството за регистрация (Загл. изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Свидетелството за регистрация и временното свидетелство за регистрация се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от оправомощени от него длъжностни лица.

Наредба за водене на корабните документи

Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Видът на корабните документи и всички изисквания, свързани с тях и с издаването им, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Глава пета.

КАПИТАН И КОРАБЕН ЕКИПАЖ

Екипаж на кораба

Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен текст на чл. 87, изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Екипажът на кораба се състои от капитан, другите лица от командния състав и корабната команда, вписани в екипажния списък. Екипажът на българските кораби се попълва с необходимия брой квалифицирани морски лица, притежаващи съответна правоспособност, съгласно наредба за компетентност за морските лица в Република България, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Освидетелстването и регистрацията на морските правоспособни лица се извършват от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията към учебните заведения и преподавателите, извършващи обучение по морски и речни специалности.

(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Членовете на екипажа трябва да отговарят на изискванията за здравословна годност, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на здравеопазването.

(5) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) С наредбата по ал. 1 се определят условията и редът за признаване на правоспособност на морските лица, придобита в държава – членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави.

Комплектоване на екипажа

Чл. 88. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) Корабният екипаж на търговски кораби се комплектова от квалифицирани морски лица. Не по-малко от 25 на сто от длъжностите на управленско и оперативно ниво и не по-малко от 25 на сто от длъжностите на изпълнителско ниво са български граждани.

(2) Корабният екипаж на морски търговски кораби може да се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, съставена в Лондон на 7 юли 1978 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; попр., бр. 86 и 91 от 2009 г.), както е изменена (STCW, as amended), от Република България, от друга държава – членка на Европейския съюз, или от трета държава, която е призната по реда на вторичното право на Европейския съюз. Корабният екипаж на търговските кораби, които плават по вътрешните водни пътища на Европа, се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета за вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН и Дунавската комисия.

(3) Корабопритежателят назначава корабния екипаж без дискриминация, основана на национална принадлежност, религия, заплащане и други условия на труд, но владеещ определения от него общоразбираем на кораба език.

(4) Капитанът и главният механик на кораба задължително са български граждани или граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(5) Екипажът на плавателните съдове за спорт, туризъм и развлечения и такива, неизвършващи стопанска дейност, се комплектова от правоспособни морски лица – български и/или чуждестранни граждани.

(6) Когато поради извънредни обстоятелства корабопритежателят не може да изпълни изискването по ал. 1, той може след разрешение от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да наеме квалифицирани морски лица, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а при невъзможност – граждани на трети държави. Разрешението се дава до първото пристанище за смяна на екипажа, което е заявено предварително от корабопритежателя, но във всеки случай за срок не по-дълъг от три месеца.

Проверки, свързани с обучението и квалификацията на морските лица

Чл. 88а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ извършва периодично проверка за съответствието на провежданото обучение за придобиване на правоспособност и на допълнителната подготовка на морските лица с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) При констатиране на несъответствия с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ не издава свидетелства за правоспособност или свидетелства за специална или допълнителна подготовка.

(3) За установяване на правоспособността и за издаване на свидетелства за правоспособност Изпълнителна агенция „Морска администрация“ събира такси в размер, определен от Министерския съвет.

Трудови правоотношения

Чл. 88б. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя се уреждат с наредба на Министерския съвет.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията за:

1. безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози;

2. корабопритежателите относно съблюдаване спазването на охраната на труда;

3. предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случаи на борда на корабите;

4. поддържане на съответни стандарти за хигиена на борда на корабите.

Административна власт на капитана

Чл. 89. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) На капитана на кораба се възлага управлението на кораба, включително и корабоводенето, както и вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба.

(2) Всички лица, намиращи се на кораба, са задължени да се подчиняват на разпорежданията на капитана, насочени към обезпечаване безопасността и реда на кораба.

(3) Капитанът на кораба има право да вземе необходимите мерки спрямо всяко лице, което се намира на кораба, в случай че то не изпълнява законните му разпореждания. Ако поведението на намиращите се на кораба лица застрашава безопасността на кораба или на намиращите се на него хора и имущества, или съставлява престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът има право да ги задържа в изолирани помещения.

Власт на капитана в случай на престъпления

Чл. 90. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Когато по време на плаване на кораба е извършено престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът изпълнява функциите на орган на дознанието, ръководейки се от Наказателно-процесуалния кодекс и инструкция за провеждане на дознание на българските кораби, утвърдена от главния прокурор на Република България и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на съответните власти в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.

(3) Когато на кораба бъде извършено престъпление през време на престоя на кораба в българско пристанище, капитанът е длъжен да предаде лицето, извършило престъплението, на съответните местни органи.

Правомощия на капитана по гражданското състояние и нотариални функции

Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При раждане, брак или смърт, настъпили на български кораб, намиращ се извън териториалните граници на Република България, капитанът е длъжен да извърши вписване на събитието в корабния дневник и да състави акт, съответстващ на изискванията на Закона за гражданската регистрация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът предава съставените за горните случаи актове в службата по гражданското състояние към общината на първото българско пристанище, в което е влязъл корабът или на българския консул в чужбина.

(3) Капитанът е длъжен да приеме за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба, които предава на нотариуса в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българския консул в чужбина.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато корабът се намира извън териториалните граници на страната, капитанът може да извършва заверка на подписи на лица, намиращи се на кораба, която има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.

Задължения на капитана при корабоводенето

Чл. 92. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът няма право да напуска кораба по време на изпълнение на задължения, изискващи да бъде на борда, освен, ако изключителни обстоятелства не налагат това.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен лично да води кораба при влизането, преминаването и излизането от пристанища, заливи, канали, шлюзове и критични участъци, проливи и реки, както и в случаите, когато възникват особени затруднения или опасности.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползува пилотски или лоцмански услуги.

Задължение на капитана по безопасността на плаването и за опазване на околната среда (Загл. доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 93. (1) Капитанът е длъжен преди започването на рейса и по време на рейса да полага необходимите грижи корабът да бъде в състояние на мореходност и да отговаря на изискванията по отношение на безопасността, необходимото стъкмяване, снабдяването и комплектуването с екипаж.

(2) Капитанът е длъжен да се грижи за правилното натоварване, закрепване и разместване на товара, както и за неговото разтоварване, а по време на рейса да полага необходимите грижи за опазване на товара от повреди и погиване, като взема мерки за обезпечаване интересите на лицата, свързани с товара и навлото.

(3) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен да се грижи за опазването на околната среда и рибните ресурси.

(4) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.)

(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) За преминаване на пролива Ламанш или при плаване в Северно море изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава задължителни разпореждания към капитаните на кораби, плаващи под българско знаме, за използване единствено услугите на пилот, притежаващ сертификат, издаден от компетентен орган на крайбрежна на пролива Ламанш или Северно море държава.

Задължение на капитана при военни действия

Чл. 94. Когато военни действия независимо от това, дали има обявена война или блокада, застрашават отправното, крайното или предстоящото за посещения пристанище или водите, през които трябва да мине корабът, капитанът е длъжен да вземе всички необходими мерки, за да не допусне залавяне на кораба, намиращите се на него лица, товари, имущества и документи.

Представителна власт на капитана

Чл. 95. (1) Капитанът на кораба е представител на корабопритежателя и на собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара или навлото.

(2) Капитанът като представител на корабопритежателя и на собствениците на товара може да предявява искане и отговаря по искове, които се отнасят до кораба, товара и навлото, ако на това място няма други представители на корабопритежателя или на собствениците на товара.

(3) Ограничаването на правомощията на капитана от страна на корабопритежателя или собственика на товара има правно действие в отношенията между тези лица и капитана, а по отношение на третите лица – само ако са им били известни тези ограничения.

Правомощия на капитана в случай на неотложна парична нужда

Чл. 96. (1) Капитанът на кораб, който по време на рейс изпадне в неотложна нужда от парични средства за поправка на кораба, за попълване на принадлежностите му, за издръжка на екипажа и изобщо за продължаване на плаването, има право, ако няма време да изчака разпореждането на корабопритежателя:

а) да продаде излишните корабни принадлежности с изключение на специалните съоръжения;

б) да продаде излишната част от хранителните припаси;

в) да продаде част от товара или целия товар.

(2) Капитанът е длъжен да избере такъв начин за придобиване на средства за продължаване на плаването, който е свързан с най-малко щети за корабопритежателя и за собствениците на товара.

Правомощия на капитана при недостиг на припаси

Чл. 97. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случай, че хранителните припаси, включително и неприкосновеният запас бъдат привършени в открито море или на котвена стоянка по река, отдалечена от населено място в ледови навигационни условия, капитанът на кораба има право, да изземе необходимото количество провизии от намиращите се в разпореждане на отделни лица или да изземе част от товара, който може да бъде използуван за храна.

(2) Стойността на иззетите по този начин провизии или товар се заплаща от корабопритежателя или от лицата, които са получили провизии, ако те не са от състава на екипажа и ако съгласно превозния договор издръжката им на кораба не се включва в превозната цена.

Задължение за оказване на помощ

Чл. 98. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът на кораба е длъжен по време на плаване по река и море да оказва помощ на хора, намиращи се в опасност, и на бедстващи кораби, ако с това не излага кораба, екипажа и пътниците на сериозна опасност.

(2) Корабопритежателят не отговаря за нарушаване разпоредбите на предходната алинея.

Корабен съвет

Чл. 99. (1) В случай на опасност за пътниците,екипажа, кораба и товара капитанът може да свика по свое усмотрение корабен съвет между членовете на екипажа.

(2) Корабният съвет не може да ограничава правата на капитана. Решението на капитана е окончателно, макар и да противоречи на мнението на корабния съвет.

Задължение на капитана при опасност на кораба

Чл. 100. (1) Ако по преценка на капитана корабът е застрашен от неминуема гибел, капитанът е длъжен да вземе всички възможни мерки за спасяване на пътниците, след което разрешава на корабния екипаж да напусне кораба.

(2) Капитанът напуска кораба последен, като взема всички възможни мерки за спасяването на корабния, машинния и радиотелеграфния дневник, картите на рейса, документите, ценностите и касовата наличност.

Медицинско обслужване

Чл. 100а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабопритежателят осигурява медицинско обслужване, лекарства, медицинско оборудване и материали на борда на кораба според вида на кораба, числеността на екипажа и пътниците и продължителността на плаването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изискванията за осъществяване на медицинското обслужване на кораба се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на здравеопазването.

(3) Капитанът на кораба или определено от него лице носи отговорност за изпълнението на изискванията за медицинското обслужване и за наличието на лекарствени продукти и медицински изделия на борда на кораба.

(4) Капитанът е длъжен да вземе всички необходими и възможни мерки за привличане на медицинска помощ при неотложна нужда.

Проверка на условията за труд и почивка

Чл. 100б. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) След получен писмен сигнал или жалба Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е длъжна да извърши проверка на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка на екипажа на кораб, намиращ се в българско пристанище.

(2) При констатиране на нарушения след извършената проверка по ал. 1 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ дава задължителни предписания за отстраняването им, адресирани до капитана на кораба. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да забрани на кораба да отплава от пристанището, преди да бъдат отстранени недостатъците, за което уведомява администрацията на държавата на знамето.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за извършване на проверката по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Глава шеста.

ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Раздел I.

Общи разпоредби; превозни документи

Основни белези

Чл. 101. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С договор за превоз на товари превозвачът се задължава срещу определено навло (превозна цена) да превози с кораб до определено пристанище (място) товар, който му предоставя или ще му предостави изпращачът, и да предаде този товар на получателя или упълномощено от него лице.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Приложимост при каботажните превози

Чл. 102. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат и към крайбрежните (каботажните) превози на товари, доколкото този кодекс или специални разпоредби не предвиждат друго.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава не се прилагат спрямо превоза на пощенски пратки.

Доказване на договорите

Чл. 103. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Сключването и съдържанието на договорите за превоз за товари може да се доказва с чартъри, коносаменти и с други писмени доказателства.

Чартърни превози

Чл. 104. (Попр. – ДВ, бр. 58 от 1970 г.) (1) Договорите по чл. 101 могат да се сключват за превоз на товари, които превозвачът ще извърши с цял кораб или с определена част от товарното му пространство или в определено корабно помещение.

(2) В горните случаи страните уговарят дали ще се извърши превоз за едно или няколко определени пътувания.

(3) При превоз на масови товари страните могат да ползуват типови форми на чартъри при уреждане на отношенията си.

Превоз на отделни пратки

Чл. 105. (1) (Попр. – ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Договорите по чл. 101 могат да се сключват и за отделни товарни пратки, единични или партидни, определени по бройки, размери и тежина.

(2) Страните могат да предвидят с един договор превозването на множество последователни пратки в уговорени срокове, когато превозвачът поддържа редовна линия до местоназначението (абонаментни превози).

Съдържание на чартърите

Чл. 106. Чартърът трябва да съдържа наименованието на страните и размера на навлото, означение на кораба и товара, мястото на натоварване и местоназначението или направлението на кораба. В чартъра могат да се включат по съгласие на страните и други условия или уговорки. Чартърът се подписва от изпращача и превозвача или техни пълномощници.

Действие на чартъра спрямо лицата

Чл. 107. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Договорът за превоз (по чартър) урежда отношенията между изпращача и превозвача.

(2) Уговорките в договора (чартъра) имат действие спрямо получателите, ако коносаментите изрично ги възпроизвеждат или ако изрично препращат към документа, в който те са изложени.

Условия за издаване на коносамента

Чл. 108. (1) След като приеме товара на кораба, превозвачът издава на изпращача коносамент.

(2) Ако изпращачът е натоварил на кораба товари за няколко получатели или различни товари или партиди за един и същ получател, превозвачът е длъжен да му издаде отделни коносаменти за всяка пратка или партида.

(3) Ако преди натоварването на пратките в кораба превозвачът е издал на изпращача коносамент за приемането им за превоз, след натоварването им той е длъжен да издаде коносамент за приетите товари на кораба срещу връщане на предварително издадения коносамент.

(4) В случаите на ал. 3 превозвачът може със съгласието на изпращача, вместо да издава нов коносамент, да направи бележка върху издадения вече коносамент, че приетите за превоз товари са натоварени на кораба, като посочи името на кораба и датата на натоварването.

Ордер за натоварване

Чл. 109. (1) Превозвачът издава коносамента за товара, приет на кораба, въз основа на писмен ордер за натоварване, подаден преди натоварването и подписан от изпращача или от натоварено от него лице (товарач).

(2) Този ордер трябва да съдържа данни за вида и естеството на товарите, количеството и състоянието им, броя на пратките (колетите), марките (знаците), поставени върху тях, и потвърждение, че са изпълнени всички изисквания за износ, превоз и внос.

(3) Изпращачът отговаря спрямо превозвача за всички последици от неправилното, невярното или непълното посочване на данните в ордера.

Съдържание на коносамента

Чл. 110. Коносаментът трябва да съдържа:

1. наименованието на превозвача;

2. наименованието на изпращача;

3. наименованието на получателя, посочване на местоназначението и определяне, дали коносаментът е на заповед, поименен или е на приносител. Ако липсва уговорка относно вида на коносамента или ако се издава на заповед, без да се посочва получател, той се счита издаден на заповед на изпращача;

4. наименованието на кораба;

5. наименованието на товара, броя на колетите, тежината на товара и на отделните пратки, обема и размерите;

6. данни за външното състояние на товара и неговата опаковка;

7. марки или знаци, необходими за установяване на идентичността на товара, дадени от изпращача в писмена форма преди започване на товаренето, ако те са надписани или по друг начин са закрепени на отделни колети на товара или на неговата опаковка;

8. уговорка за навлото и други припадащи се на превозвача вземания, както и посочване, дали те вече са напълно платени или трябва да бъдат платени в съответствие с условията, съдържащи се в чартъра или други документи;

9. мястото на натоварването;

10. мястото на разтоварването;

11. броя на издадените екземпляри на коносамента;

12. дата и място на издаването на коносамента;

13. подпис на превозвача, капитана на кораба или друг представител на превозвача.

Забележки; отказ за вписване на данните

Чл. 111. (1) Превозвачът има право да впише в коносамента забележка, ако външното състояние на товара или неговата опаковка дават достатъчно основание за съмнение.

(2) Превозвачът има право да откаже да впише в коносамента обявените му от изпращача данни относно количеството, размерите, обема и отличителните свойства на товара, ако той има сериозно основание да счита, че тези данни не съответствуват на фактическото състояние на товара в момента на товаренето или ако няма възможност да ги провери.

(3) Превозвачът може да откаже да впише в коносамента данни относно марките или знаците на товара, ако те не са поставени на отделните колети на товара или върху тяхната опаковка по такъв начин, че да могат при нормални условия да се четат или разпознават до края на пътуването.

(4) Ако товарът е предаден за превоз в опаковка, превозвачът може да впише в коносамента забележка, че съдържанието на колетите му е неизвестно.

(5) Когато товарът се приема за превоз в насипно или наливно състояние и данните във връзка с него не са били проверени при натоварването, превозвачът може да отбележи тия обстоятелства в коносамента, ако не е имал възможност да направи проверка.

Предположение за датата на издаването

Чл. 112. (1) Ако датата на издаването не е изрично посочена в коносамента, счита се, че това е датата, в която е извършено натоварване на пратката върху кораба.

(2) Ако броят на екземплярите не е изрично посочен в коносамента, счита се, че на изпращача е издаден само един оригинален екземпляр.

Множество екземпляри, оригинал и копия

Чл. 113. (1) По искане на изпращача превозвачът издава коносамента в повече от един оригинални екземпляри с еднакво съдържание и копия от коносамента.

(2) Копие от коносамента остава на кораба заедно с товара.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При крайбрежните превози по вътрешните водни пътища превозвачът издава на изпращача коносамент или товарителница.

Значение на множество екземпляри

Чл. 114. (1) Когато са издадени повече от един оригинален екземпляр на коносамента, изпращачът може да упражни правото си да иска разтоварване и връщане на пратките в отправното пристанище, предаване на пратките в междинно пристанище или на друг получател само ако представи всички издадени оригинални екземпляри.

(2) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и в случаите, когато същото право се упражнява от приобретателя на коносамента.

(3) Ако превозвачът предаде товара на получателя, легитимиран по един от оригиналните екземпляри на коносамента, останалите оригинални екземпляри изгубват силата си.

Видове коносаменти

Чл. 115. Коносаментът може да бъде издаден:

а) на името на определен получател (поименен коносамент);

б) на заповед на посочения получател или на изпращача (коносамент на заповед) и

в) на приносител.

Действие на коносамента спрямо лицата

Чл. 116. Коносаментът има действие в отношенията между превозвача и легитимирания получател на товара.

Доказателствено действие на коносамента

Чл. 117. (1) Коносаментът представлява доказателство, че товарът, означен в него, е приет за превоз и се намира вече на кораба.

(2) След издаването на коносамента се счита, че товарът, означен в него, съответствува по вид, количество и външно състояние на данните, които се съдържат в същия коносамент.

Действие на коносамента като ценна книга

Чл. 118. (1) Коносаментът легитимира получателя, посочен в него или легитимиран по него, да се разпорежда с товара, включително да го залага за обезпечаване на акредитиви, както и да иска да му бъде предаден този товар.

(2) Предаването на коносамента има сила като предаване на товара в отношенията между легитимирания получател и лицето, на което той го е прехвърлил.

(3) Получателят, легитимиран по коносамента, може да иска предаване на товара и в пристанище преди местоназначението при условията на чл. 114.

(4) Запорът върху коносамента, извършен от кредитори на легитимирания получател, има действие като запор върху самия товар.

Прехвърляне на коносаментите

Чл. 119. (1) Поименният коносамент може да се прехвърли от получателя според правилата, установени за прехвърляне на вземания.

(2) Коносаментът на заповед може да се прехвърли с пълно или бланково джиро. Приобретателят по бланковото джиро може да прехвърли коносамента с предаване или с ново джиро. Приобретателят на коносамент на заповед по силата на джиросване не може да упражни право на регрес срещу джиранта.

(3) Коносаментът на приносител се прехвърля с предаване.

Директен коносамент

Чл. 120. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът, който поеме задължение за превоз, в който ще участвуват други превозвачи по море, река, железници, с моторни превозни средства или с въздухоплавателни средства, и ако изпращачът поиска това, издава коносамент за целия превоз на товара до крайното му предназначение (директен коносамент).

(2) В този коносамент се посочват и пристанищата или местата за претоварване, както и другите видове превоз, които ще бъдат използувани до местоназначението. Първият превозвач се задължава да сключи или да осигури сключването на договорите с последващите.

(3) Превозвачът, който е издал директния коносамент, отговаря солидарно със следващите превозвачи за изпълнението на задълженията по целия превоз до предаването на товара на крайния получател. Всеки от останалите превозвачи отговаря за своята част от превоза солидарно с първия превозвач.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) По отношение на частите от общия превоз, които не съставляват превоз по море и река, се прилагат правните разпоредби за съответния вид превози.

(5) Ако не може да се определи по коя част от общия превоз са настъпили погиване или повреди на товара, констатирани в крайното местоназначение, получателят може да иска обезщетение и от последния превозвач. Последният превозвач е длъжен да упражни и правата на предишните превозвачи при предаването на товара, които му са известни.

(6) Превозвачът, участник в извършването на превоз с директен коносамент, ако заплати обезщетението на получателя, има право да иска от другите превозвачи възстановяване на съответните части от общата превозна цена.

(7) Превозвач, който издава директен коносамент, може да ограничи в него своята отговорност само за пътя, през който той е извършил превоза. Това не освобождава превозвача от задължението да прояви дължимата грижа за правилното изпълнение на по-нататъшния превоз.

Писмени нареждания за предаване

Чл. 121. (1) Лицето, което е легитимирано да се разпорежда с товара на коносамента, може, ако това е уговорено в превозния договор, да поиска от превозвача да издаде до капитана писмени нареждания за предаване на отделни части от товара (деливъри ордерс) на посочени в тях получатели.

(2) В писмените нареждания, които издава по силата на горното искане, превозвачът означава в коносамента вида, количеството и качеството на товарите по всяко отделно нареждане. Писмените нареждания се подписват от превозвача и от лицето, поискало издаването им.

(3) Когато целият товар, посочен в коносамента, е разпределен по нарежданията за предаване, оригиналният коносамент или оригиналните екземпляри от коносамента се задържат от превозвача. В противен случай издаването на нарежданията за предаване на части от товара се отбелязва върху коносаментите.

(4) Писмените нареждания за предаване на части от товара са ценни книги. Означените в тях пратки могат да се прехвърлят чрез прехвърляне на самите нареждания за предаване.

Множество коносаменти при един чартър

Чл. 122. Изпращачът, при договора за чартърен превоз, може да натовари и изпрати, даже при едно и също пътуване, товари за различни получатели, в едно и също или в различни пристанища, предвидени в договора. За товара за всеки отделен получател се издава отделен коносамент.

Отстъпване на права по чартърни превози

Чл. 123. Изпращачът по чартърен превоз може без съгласието на превозвача да отстъпи правата си изцяло или частично на друго лице по договор за чартърен превоз. Той обаче остава солидарно отговорен спрямо превозвача за изпълнението на договора за чартърен превоз заедно с това лице.

Предаване на отделни пратки за превоз

Чл. 124. (1) Ако договорът за превоз има за предмет отделни вещи или пратки, изпращачът ги предава за превоз в уговореното или обичайно време.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако отделните товари или пратки следва да се предават с опаковка, изпращачът трябва да ги постави в годна за превоз опаковка.

(3) Натоварването и разтоварването на отделни вещи или пратки върху кораба при линейните превози, както и тяхното подреждане и закрепване се извършва от превозвача, освен ако бъде уговорено друго.

(4) Разпоредбите относно сталийното и контрасталийното време и относно плащането на демюрейдж и диспач не се прилагат при линейните превози, освен ако бъде уговорено друго.

Замяна на кораба

Чл. 125. (1) При превоз с цял кораб, част от кораб или с цяло помещение превозвачът може да извърши натоварването върху друг кораб само със съгласие на изпращача.

(2) При превоз на отделни пратки превозвачът може при липса на изрична забрана в договора да замени определения кораб с друг равностоен кораб. Той е длъжен да подаде заместващия кораб в уговорения срок и да уведоми за това изпращача.

(3) Ако превозвачът поддържа редовни линии до определени местоназначения, той може да натоварва приетите за превоз отделни товари или пратки с всеки от линейните си кораби, освен ако естеството на товара изисква превозът да се извърши с кораб, който има съответните съоръжения, хладилни инсталации и други.

Мореходност на кораба

Чл. 126. (1) Превозвачът е длъжен до началото на пътуването да приведе кораба в състояние на годност за плаване с оглед естеството на товара и предстоящото плаване, да го стъкми надлежно, да го обезпечи с екипаж и го снабди с всичко необходимо, както и да постави трюмовете, хладилните и други помещения, в които ще се товарят пратките, в изправно състояние, годно за приемането, превозването и съхраняването на тези товари. Уговорки, които противоречат на тази разпоредба, нямат сила.

(2) Превозвачът не носи отговорност, ако докаже, че немореходното състояние на кораба е било предизвикано от недостатъци, които не са могли да бъдат открити при проявяване от него на дължимата грижа (скрити недостатъци).

(3) Превозвачът е длъжен да предостави кораба готов за натоварване в уговореното или обичайно място и в уговореното време и да го предостави на разположение на изпращача през течение на уговорените срокове за извършване на натоварването.

(4) При договорите за чартърен превоз превозвачът е длъжен по указание на изпращача да доведе кораба на определеното място, ако то е безопасно и достъпно за приставане на кораба и за извършване на натоварването, както и за излизане на кораба с товара.

(5) Ако изпращачите са няколко и не са могли да се споразумеят относно указанието на мястото, на което трябва да се предостави корабът за натоварване, превозвачът предоставя кораба на обичайно приетото място.

Изпращане известие от превозвача

Чл. 127. (1) Превозвачът е длъжен да уведоми писмено изпращача за предоставянето на кораба в мястото за натоварване, в състояние на готовност за започване на натоварването. Ако изпращачът е възложил на друг да извърши натоварването и е съобщил това предварително на превозвача, съобщението се изпраща на товарача.

(2) Изпращането на известие до изпращача за предоставяне на кораба за натоварване, ако не отговаря на действителността в момента на получаването, се смята за нестанало, а превозвачът дължи обезщетение за вредите, които са причинени на изпращача.

Предоставяне на по-малко товарно пространство

Чл. 128. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако предоставеният кораб, част от кораб или корабно помещение са с по-малка площ или пространство за натоварване от уговореното, изпращачът може да иска съразмерно намаление на навлото и обезщетение за вредите, които е претърпял от това, но не повече от навлото за ненатоварения товар, а ако несъответствието е особено значително – и да развали договора.

Предаване на пратките – опаковка и знаци

Чл. 129. (1) Изпращачът е длъжен да предаде товара на кораба в изправна опаковка, годна да издържи превоза и претоварването и да опази товара.

(2) Той е длъжен да постави върху товарите марки (знаци), годни да се запазят до края на превоза.

(3) Ако товарите са опасни или за тях се предвижда полагане на особени грижи, изпращачът трябва да означи това върху самите товари.

Документи, съпровождащи товара

Чл. 130. (1) Изпращачът е длъжен да предаде своевременно на превозвача документите, които се изискват от пристанищните, митническите, санитарните или други разпоредби във връзка с вида и свойствата на товара.

(2) Той отговаря пред превозвача за вредите, които му причини поради късното връчване или връчване на недостатъчни, непълни или неверни документи за товара.

(3) Превозвачът не е длъжен да проверява истинността и пълнотата на документите, които му предава изпращачът.

Количество за натоварване

Чл. 131. (1) Ако изпращачът не предаде в уговорения срок товара за превоз, превозвачът има право да получи цялото навло, освен ако е уговорено друго.

(2) Ако изпращачът предаде за натоварване върху кораба по-малко количество товари, отколкото е предвидено по договора, това не го освобождава от задължението да плати цялото навло за кораба, за уговорената част от него или за уговореното корабно помещение, освен ако е уговорено друго.

(3) Ако изпращачът натовари пратки в количество, по-голямо от предвиденото, превозвачът има право да свали натовареното в повече от кораба за сметка на изпращача, както и да иска от него обезщетение за претърпените вреди.

(4) Ако превозвачът остави натоварените по-големи количества в кораба или корабните помещения, той има право да иска съответно увеличение на навлото.

Запазване на цялото навло

Чл. 132. При единични (отделни) пратки превозвачът запазва правото си на цялото навло, ако изпращачът не ги предаде в уговорения срок за превоз изцяло или частично.

Замяна на товара при чартърните превози

Чл. 133. (1) При договори за превоз с цял кораб, с част от кораб или с определени корабни помещения изпращачът може да предаде други товари за превоз, различни по вид от предвидените в договора, ако това не влошава положението на превозвача, не предизвиква удължаване на времето за натоварване, не излага на опасност кораба или неговите съоръжения, както и товарите на други изпращачи.

(2) При замяна на товари изпращачът не може да иска намаляване на навлото, макар за превозите на товарите, предавани вместо уговорените, навлото да е по-ниско.

(3) Ако замяната води до по-високо навло, изпращачът е длъжен да заплати разликата.

Товари на други изпращачи

Чл. 134. Ако договорът за превоз се отнася до цял кораб или до определени помещения в него, превозвачът не може да приема за превоз товари на други изпращачи в тях, макар товарите на първия изпращач да не са заели цялата уговорена площ или пространство на кораба. По искане на изпращача той е длъжен да снеме чуждите товари, преди корабът да отплава.

Отказ да се приемат товари

Чл. 135. (1) Превозвачът има право да откаже да приеме, а ако констатира, че са натоварени, да разтовари от кораба такива пратки, които са забранени за износ от страната, където се извършва натоварването, или за внос в страната, където се намира местоназначението, както и на всякакви стоки, съставляващи контрабанда.

(2) Превозвачът има право да откаже да приеме, а ако са натоварени, да разтовари от кораба лесно възпламенителни, избухливи и други опасни товари, ако те са били посочени в декларацията на изпращача под неправилно или непълно наименование.

(3) Горните разпоредби се прилагат и за всякакви видове товари, натоварени върху кораба без знание на превозвача.

(4) В горните случаи разноските за разтоварване, обезщетението за закъснение и рискът остават за сметка на изпращача. Освен това изпращачът носи и отговорност по чл. 182.

Съдействие на превозвача при натоварването

Чл. 136. (1) Натоварването в кораба се извършва по товарен план, изготвен от превозвача.

(2) Ако договорът не предвижда друго, изпращачът трябва за своя сметка да предостави товара по протежение на борда на кораба с оглед правилното му натоварване.

(3) Превозвачът е длъжен да положи дължимата грижа и да даде съдействие на изпращача или товарача с цел да се постигне правилно подреждане и прикрепване на товарите, необходимото им отделяне един от друг, като предостави и съответните подложки, прегради и др.

(4) Сепарационните материали и материалите за укрепване се предоставят от страната, определена в договора.

Площи и помещения, изключени от натоварване

Чл. 137. (1) При превози с цял кораб или част от кораб изпращачът не може да поставя товарите в каютите, помещенията на корабния екипаж и за съхранение на корабните припаси, корабните съоръжения и горивото.

(2) Капитанът не може да нареди пратките да се товарят от изпращача на палубата на кораба, освен ако изпращачът (товарачът) даде писмено съгласие за това. Изключение се допуска за видовете товари, които действуващите правила разрешават да се поставят на палубата. Ако за превоза на товари върху палубата се издава коносамент, това съгласие се отбелязва върху него.

Превоз в пломбирани помещения

Чл. 138. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) По взаимно съгласие на изпращача и превозвача товарите могат да се поставят и превозват в помещения, пломбирани от изпращача.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Щурмански разписки

Чл. 139. Изпращачът може да иска от превозвача да му издава съобразно с хода на товаренето разписки (щурмански разписки) за приетите на кораба партиди от товара. В тях се означават видът, количеството и външното състояние на товара, опаковката и знаците. Тези разписки се връщат на превозвача при издаване на коносамента.

Срок за натоварване (сталийно време)

Чл. 140. (1) Срокът, през течение на който трябва да се извърши натоварването на цялото количество върху кораба (сталийното време), се определя от договора.

(2) Ако договорът не съдържа изрична уговорка, натоварването се извършва в сроковете, установени от обичая в пристанището.

(3) Ако не е уговорено или установено друго, срокът за натоварването започва да тече от деня, който следва изпращането на известието за готовност на кораба за товарене, като при изчисляването му се вземат предвид работните дни и часове на съответното пристанище.

(4) Времето, през което товаренето не започва или прекъсва поради причини, за които превозвачът отговаря, или поради непреодолима сила или атмосферни условия, застрашаващи товара или правилността или безопасността на товаренето, се приспада от срока за натоварването.

Предсрочно тръгване на кораба

Чл. 141. При превоз с цял кораб изпращачът може да нареди на превозвача корабът да отплава дори преди да е изтекъл срокът за натоварване и целият товар да не е бил натоварен на кораба. Превозвачът запазва правото си върху цялото навло.

Допълнителен срок за натоварване

Чл. 142. (1) Страните могат да предвидят допълнителен срок за натоварване след изтичане на първоначалния (контрасталийно време), като уговарят и размера на плащането поради закъснение на натоварването (демюрейдж).

(2) За предсрочно натоварване може да се уговори съответно възнаграждение (диспач) в полза на изпращача.

(3) Ако страните не са определили изрично продължителността на допълнителния срок, размера на плащанията поради закъснение след сталийното време или на възнаграждението за предсрочно натоварване, прилагат се разпоредбите или обичаите, действуващи в пристанището на натоварването.

(4) Ако такива разпоредби или обичаи липсват, размерът на плащането поради закъснение се определя според разходите за издръжка на кораба и екипажа през цялото време на закъснението, а размерът на възнаграждението за предсрочно натоварване възлиза на половината от съответното плащане поради закъснение.

Натоварване след изтичане на допълнителния срок

Чл. 143. (1) Когато договорът е за превоз с част от кораб или с определено корабно помещение, превозвачът може да откаже приемането на товара, непредаден в срока за натоварване в уговорения допълнителен срок, и да отплава. В този случай превозвачът има право да иска заплащане на цялото навло.

(2) Когато обаче договорът е за превоз с цял кораб, превозвачът няма право да откаже да приеме товари, предоставени за натоварване, преди изтичане на сталийното време или контрасталийното време, когато договорът съдържа такава клауза, макар поставянето на тия товари върху кораба да го задържи и след установения срок. В такъв случай обаче изпращачът е длъжен да обезщети и вредите, които превозвачът е претърпял поради забавянето на кораба извън контрасталийното време.

Раздел II.

Изпълнение на договора – превозване и предаване на товара

Грижи за съхраняване на товара

Чл. 144. (1) Превозвачът е длъжен да се грижи за опазване на товара от приемането до предаването му на получателя, както и за интересите на всички лица по отношение на товара.

(2) За храненето и поенето на превозвани животни се грижи изпращачът или натоварен от него придружител, ако не бъде изрично уговорено друго.

(3) Ако приетите за превоз товари с оглед на естеството им се нуждаят от особени грижи или особен надзор, включително и от специална температура, и това е посочено в договора и е означено върху единиците товар, превозвачът трябва да положи и тези специални грижи. В тези случаи превозвачът има право на добавка към навлото.

Срок и маршрут

Чл. 145. (1) Превозвачът трябва да извърши превоза в уговорените срокове, а при липса на уговорка – в обичайно приетите срокове.

(2) Отклонението от определения маршрут поради оказване на помощ и спасяване на човешки живот, кораби и товари по море или по друга уважителна причина не се счита за нарушение на договора за превоз. Превозвачът не отговаря за произлезлите от това щети.

Отстраняване на опасни и забранени товари по време на превоз

Чл. 146. (1) Превозвачът може, без да заплаща обезщетение за товара и без да се лишава от навлото, да разтовари лесно възпламенителни, избухливи и други опасни товари, които са били натоварени на кораба под неправилно или невярно наименование, и той не е могъл да установи при натоварването опасния им характер с преглед на външното им състояние. Разноските по разтоварването и причинените щети са за сметка на изпращача.

(2) Превозвачът може да снеме такива товари и в случаите, когато товарите са поставени в корабните помещения с посочване на действителните им свойства, ако през време на превоза станат опасни за хората или за другите товари. Той има право на навло съразмерно с фактически изминатото разстояние.

(3) В случаите на предходната алинея превозвачът отговаря за щетите, настъпили във връзка с превозването на опасни товари, само според правилата за обща авария.

(4) Превозвачът може да разтовари от кораба във всяко пристанище забранен за превоз товар, в това число и товар, чийто внос в страната на местоназначението е забранен. Той запазва правото си върху цялото навло.

Пречки за влизане в пристанището

Чл. 147. (1) Ако поради непреодолима сила, включително и забрана от държавни органи или поради други причини, за които превозвачът не отговаря, корабът не може да влезе в пристанището на местоназначението, превозвачът е длъжен незабавно да уведоми за това изпращача или лицето, което има право да се разпорежда с товара, ако то му е известно.

(2) Ако в течение на разумен срок не се получи нареждане от изпращача или от лицето, имащо право на разпореждане, как да се постъпи с товара, превозвачът има право да го разтовари в едно от близките пристанища или ако прецени, че това е по-изгодно за изпращача, да върне кораба в началното пристанище.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако договорът е за превоз с част от кораб или с определено корабно помещение, превозвачът е длъжен да извърши разтоварването в друго пристанище съобразно с нареждането на изпращача. Ако такова нареждане не се получи в разумен срок след изпращане на съобщението от превозвача или ако полученото нареждане по преценка на превозвача, извършено с грижа на добър стопанин, не може да се изпълни без вреда за товарите на другите изпращачи, превозвачът може да разтовари и неговия товар в едно от предвидените за посещение най-близко пристанище, като му изпрати съобщение за това.

(4) Изпращачът или лицето, имащо право да се разпорежда с товара, е длъжно да възстанови на превозвача разходите от изчакването на неговото нареждане и допълнителните разходи за товарите, както и да заплати навлото съразмерно с фактически изминатото разстояние.

Легитимиран получател

Чл. 148. (1) Превозвачът е длъжен да предаде товара в пристанището на местоназначението на легитимирания получател по коносамента.

(2) Ако са издадени писмени нареждания за предаване на товара, превозвачът е длъжен да предаде на легитимирания притежател по всяко отделно писмено нареждане означената в него част от товара.

(3) Ако за товара са издадени няколко оригинални екземпляра от коносамента, превозвачът изпълнява задължението си, като го предаде на легитимирания получател по кой да е оригинален екземпляр. От този момент всички останали екземпляри губят силата си.

(4) Ако не е издаден коносамент, товарът се предава на лицето, посочено в договора или в допълнително нареждане от изпращача.

Известие за готовност на кораба за разтоварване

Чл. 149. (1) При чартърните превози превозвачът е длъжен да уведоми получателя, ако му е известен, или посоченото в договора лице за готовността на кораба за разтоварване.

(2) Ако получателят не е известен на превозвача или няма посочено в договора друго лице, известието (нотисът) се оповестява по обичайния за местоназначението начин.

Преглед от вещи лица преди предаването

Чл. 150. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Както превозвачът, така и получателят имат право да искат да се извърши проверка от вещи лица и сървейъри на състоянието, количеството и бройките на товара. Вещите лица и сървейърите уведомяват превозвача и получателя за времето, когато ще извършат проверката.

(2) Разноските за проверката се заплащат от страната, която е направила искането, а се понасят от неизправната страна.

Ненамиране на получателя

Чл. 151. Ако корабът е поставен в положение да извърши разтоварването, а получателят не може да бъде намерен въпреки съобщението, отправено по реда на чл. 149, превозвачът може да снеме товарите от кораба или да възложи разтоварването на предприятие, изпълняващо такава дейност, като ги предаде на съхранение. В тия случаи превозвачът отправя съобщение до изпращача и наново до получателя, ако не е уговорено друго.

Закъснение на получателя

Чл. 152. (Попр. – ДВ, бр. 58 от 1970 г.) (1) Ако получателят е изявил готовност да приеме товара, но закъснее да извърши приемането му от кораба, превозвачът има право да предаде товара на съхранение за сметка и риск на получателя, като го уведоми за това.

(2) Ако поради закъснението на получателя или поради предаването на товара на съхранение времето за разтоварване изтече, превозвачът има право да иска заплащане на надлежните суми поради закъснението, както и обезщетение за вредите, които е претърпял в повече.

Неприемане на товар от получателя

Чл. 153. (1) Ако получателят откаже да приеме товара или не се яви да го приеме в установения срок, превозвачът може да го предаде на съхранение за сметка и риск на изпращача, освен ако не е уговорено друго.

(2) В тия случаи превозвачът може да иска от изпращача да му заплати неплатеното навло или дължимата част от него и другите вземания, възникнали във връзка с превоза.

(3) Изпращачът може да получи отказаните или неприети от получателя товари, като заплати и разноските по съхранението им или да се разпореди с тях, както намери за добре.

Разноски по разтоварването

Чл. 154. Ако договорът или разпоредби и обичаи, действуващи в пристанището, не предвиждат друго, разноските по снемането на товара от кораба върху кея или мястото по протежение на борда са за сметка на превозвача, а всички други разходи за вдигане на товара и за предаването му на получателя или на съхранение са за сметка на получателя.

Срокове за разтоварване; последици от неспазването им

Чл. 155. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Срокът за извършване на разтоварването при чартърните превози започва да тече след изпращането на нотиса до получателя по реда на чл. 149.

(2) Продължителността на срока за разтоварване и на допълнителния срок за разтоварване, изчисляването на тези срокове, размерите на плащанията поради закъснение (демюрейдж) и на възнаграждението за предсрочно разтоварване се определят според съответните разпоредби на този кодекс за натоварване.

Действие на получаването

Чл. 156. (1) Ако получателят не уведоми писмено превозвача за липси (частично погиване или загубване) или за повреди в товара, докато завърши предаването (получаването), счита се до доказване на противното, че той е получил товара в съответствие с коносамента (или с писмените нареждания за предаване на части от товара), а ако превозът се извършва без коносамент – в съответствие с договора.

(2) Ако частичната липса или повредите не могат да се открият при обикновения начин за предаване и получаване на товара, получателят трябва да изпрати писмено уведомление за това до превозвача най-късно до изтичане на три дни от завършването на приемането.

(3) Ако при приемането на товара състоянието и количеството му са били установени съвместно с превозвача, получателят запазва правото си да иска обезщетение за частични липси и повреди и когато не отправи писмените уведомления по предходните алинеи.

(4) Уговорките в коносамента – а ако такъв няма – в превозния договор, които ограничават или затрудняват упражняването на правата на получателя, предвидени в този член, нямат сила.

Плащания при получаването

Чл. 157. (1) Получателят е длъжен да заплати при приемането на товара неплатеното навло или неплатената част от него, плащанията поради закъснение при натоварването, разтоварването и приемането (демюрейдж), както и разходите, извършени от превозвача за сметка на товара, а в случай на обща авария – и вноската, която му се припада.

(2) Ако превозвачът даде съгласие за това, получателят, вместо да плати сумите по ал. 1, може да предостави надлежна гаранция.

Последици от неплащането

Чл. 158. Превозвачът може да задържи товарите до заплащане на сумите по чл. 157 или до предоставяне на съответна гаранция.

Предаване на съхраняване

Чл. 159. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако получателят откаже да заплати или изпадне в закъснение да заплати на превозвача сумите по чл. 157, превозвачът може да предаде товара на съхраняване за сметка и риск на получателя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако корабът се забави поради предаването на товара на съхраняване, превозвачът може да търси за времето на това забавяне и сумите, предвидени за закъснение на разтоварването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът уведомява незабавно изпращача за предаването на товара на съхраняване.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако превозът се извършва с цял кораб, превозвачът уведомява изпращача за неплащането на дължимите суми от получателя и за неприемането на товара. В такъв случай той разтоварва кораба и предава товара на съхраняване само ако до разтоварването не се получи друго нареждане от изпращача.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако до изтичане на един месец от деня, в който корабът е пристигнал в местоназначението, предаденият на съхраняване товар не бъде потърсен от получателя и той не заплати дължимите суми по чл. 157, превозвачът има право да го продаде.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът може да продаде такъв товар и преди изтичане на месечния срок по предходната алинея ако подлежи на бързо разваляне или съхраняването му изисква разходи, размерът на които ще надхвърли стойността на товара.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на правосъдието с наредба определят сроковете за съхраняване на товари до приемането и заплащането им от получателя, както и реда за продажбата на такива товари.

Право на предпочитане

Чл. 160. (1) Превозвачът има право на предпочитане върху стойността на товарите, продадени по реда на чл. 159, за вземания за навло или част от него и за другите си вземания във връзка с товара или породени от закъснения при натоварването и разтоварването.

(2) Горната разпоредба се прилага и за вземанията на предшествуващите превозвачи по превоза на същия товар.

(3) Превозвач, който предаде товара на получателя, без да получи от него плащане на сумите, може да ги търси от него по общия ред.

Раздел III.

Изменение и прекратяване на договора

Връщане на товара преди отплаването

Чл. 161. (1) Изпращачът може да нареди писмено на превозвача в мястото на натоварването, преди корабът да е отплавал, да му предаде обратно целия товар или част от него. Ако има издаден коносамент, изпращачът може да упражни това право, ако върне на превозвача всички екземпляри от коносамента.

(2) Разноските по разтоварването и обратното предаване, както и последиците от закъснението на кораба да отплава са за сметка на изпращача.

(3) Превозвачът, доколкото договорът не предвижда друго, запазва правото си върху навлото в следните размери:

а) половината от пълното навло, ако нареждането на изпращача е извършено преди започването на сталийното време в мястото на натоварването независимо от това, дали корабът е пристигнал в него;

б) пълното навло, ако нареждането на изпращача е извършено след срока по буква „а“ и договорът за превоз е сключен за едно пътуване, а ако това стане след изтичане на сталийното време – още и демюрейдж;

в) пълното навло за първото пътуване заедно с половината от навлото за останалите пътувания, ако договорът е сключен за няколко пътувания.

Нареждания на изпращача след отплаването

Чл. 162. (1) Изпращачът може да нареди писмено на превозвача и след отплаването на кораба да снеме и предаде товара или част от товара в предвидено междинно пристанище по пътя към местоназначението или в пристанище, където корабът е влязъл по силата на възникнала необходимост, или на друг получател в местоназначението. Ако е издаден коносамент, превозвачът е длъжен да изпълни това нареждане при условие, че изпращачът му върне всички екземпляри от коносамента или с негово съгласие му предоставя надлежна гаранция.

(2) Превозвачът, доколкото договорът не предвижда друго, запазва правото си върху първоначално уговореното навло. Всички допълнителни разходи, възникнали във връзка с изпълнението на нарежданията по ал. 1, са за сметка на изпращача.

(3) Превозвачът не е длъжен да изпълни нареждането на изпращача, ако то налага изменение на маршрута, което значително би забавило превоза на товари на други изпращачи при същото или при следващото пътуване или застрашава сигурността на кораба.

Нареждания на получателя

Чл. 163. (1) Получателят може да нареди на превозвача да снеме и му предаде товара или част от товара в предвидено междинно пристанище по пътя към местоназначението, както и да го предаде в междинно пристанище или в местоназначението на друг получател, ако върне на превозвача всички екземпляри от коносамента или при съгласие на превозвача за това му представи надлежна гаранция.

(2) В случаите на ал. 3 на чл. 162 превозвачът може да откаже да изпълни нареждането на получателя.

(3) Ако превозът се извършва без коносамент, получателят може да нареди на превозвача да предаде товара на друг получател само след като получи известието за готовност за разтоварване.

(4) В случаите на предходните алинеи превозвачът запазва вземането си за първоначално уговореното навло и за допълнителните разходи.

Отстъпване на превозвача

Чл. 164. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако стойността на предадения за превоз товар не покрива навлото и другите вземания на превозвача във връзка с товара, а изпращачът не заплати цялото навло предварително или не представи надлежна гаранция преди отплаването на кораба, превозвачът може до започването на превоза да развали договора.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако развали договора, той има право да иска половината от уговореното навло, вземанията поради закъснение, ако такива са възникнали, и другите вземания във връзка с товара. Снемането на товара от кораба се извършва за сметка на изпращача.

Отстъпване на изпращача при непредставяне на кораба

Чл. 165. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпращачът може да развали договора за превоз с цял кораб, част от кораб или корабно помещение, ако превозвачът не представи кораба в пристанището на товаренето до изтичане на уговорения срок или е допуснал закъснение да приеме товара на кораба или да го отправи натоварен на път.

(2) В горните случаи изпращачът има право да търси обезщетение от превозвача до размера на навлото, освен ако е уговорено друго.

(3) Разпоредбата на алинея първа не се прилага, ако корабът пристигне в пристанището навреме, но не може да пристане на уговореното или определено от изпращача място поради задръстване на пристанищата или поради други причини, за което превозвачът няма вина.

Отстъпване на изпращача при други превози

Чл. 166. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако договорът е за превоз с част от кораб, корабно помещение или на отделни пратки, изпращачът може да развали договора преди отплаването на кораба, като заплати на превозвача цялото навло, сумите поради забавяне, ако такова е настъпило, и разноските по разтоварването.

(2) Изпращачът не може да упражни правото на предходната алинея, ако разтоварването на приетия върху кораба товар би причинило значително закъснение за отплаването на кораба.

Отстъпване през време на превоза

Чл. 167. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяка от страните по договора може да го развали след започване на пътуването, ако възникнат обстоятелства, които препятствуват трайно или за непредвидено време продължаването на превоза и по-специално в случаите на:

1. война, която може да постави кораба или товара в опасност от пленяване;

2. блокада на местоназначението;

3. задържане на кораба по нареждане на властите поради причини, които не зависят от изпращача или превозвача;

4. изземване на кораба за държавни нужди;

5. забрана на вноса в местоназначението, ако той се отнася до товари, към които спада и превозваният товар.

(2) В горните случаи навлото се заплаща според действително изминатото разстояние.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Задържането на кораба поради обстоятелства, за които никоя от страните няма вина, както и забраняването на износа или на вноса не дават основание да се развали договора без заплащане на обезщетение, ако това забавяне има краткотраен характер или забавянето е прекъснато преди изявлението за отстъпване на договора.

(4) Разноските по разтоварването са за сметка на изпращача.

Отстъпване преди отплаване

Чл. 168. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяка от страните по превозния договор може да го развали, без да заплаща обезщетение на другата, ако преди да отплава корабът, възникне някое от основанията, предвидени в чл. 167.

(2) Ако задържането на кораба или забраната на износа (вноса) имат краткотраен характер или са отпаднали преди писменото изявление за отстъпване от договора, последният не може да бъде прекратен поради отстъпване на някоя от страните.

(3) Когато договорът се прекратява поради отстъпване на някоя от страните по реда на ал. 1, разноските по разтоварването са за сметка на изпращача.

Прекратяване на договора по право

Чл. 169. (1) Договорът за превоз се прекратява по право (без изявление на някоя от страните за отстъпване), ако преди корабът да отплава от мястото на натоварването и без някоя от страните да е виновна за това:

1. корабът погине или бъде обявен като негоден за по-нататъшно пътуване;

2. корабът бъде взет като плячка или конфискуван;

3. индивидуално определеният товар погине;

4. товарът, определен по родови белези, погине, след като е поставен на кораба или е приет за натоварване и е поставен по протежение на кораба. Изпращачът може да запази договора в сила, ако вместо погиналия товар, определен по родови признаци, отправи до превозвача незабавно изявление, че е готов да предаде друг товар от този род за превоз преди изтичането на започналото сталийно време.

(2) Превозният договор се прекратява по право в горните случаи и тогава, когато някой от тях настъпи през време на пътуването. Превозвачът обаче запазва правото си на част от навлото съразмерно на изминатото фактически разстояние, като се изхожда от количеството на спасения и предаден товар, доколкото в договора не е уговорено друго.

Раздел IV.

Отговорност на превозвача

Отговорност според правилата на морските превози

Чл. 170. (1) Превозвачът отговаря за вредите в случаите на частична или пълна липса и поради повреждане на товарите от момента, в който ги приема за превоз, до момента на предаването им на получателя.

(2) Счита се до доказване на противното, че погиването, липсите или повреждането на товарите, настъпили, след като те са били приети за превоз, е причинено виновно от превозвача.

Отговорност за товари в пломбирани помещения или изправна опаковка

Чл. 171. (1) Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и повреждане на товари, ако последните са били поставени и са пристигнали на местоназначението в изправни помещения, с непокътнати пломби, поставени от изпращача.

(2) Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и повреждане на товари, разтоварени от кораби в цели и изправни опаковки, включително каси, пломбирани контейнери и др., без следи от отваряне през време на превоза.

(3) Получателят може да търси обезщетение от превозвача и в горните случаи, ако докаже, че липсата или повреждането е настъпило по вина на превозвача.

Вреди при невярно декларирани товари

Чл. 172. Превозвачът не отговаря за липса или повреждане на товара, ако те са свързани с неверни данни, дадени от изпращача или товарача относно естеството на товарните пратки, изправността на амбалажа или стойността на товара или за количеството на отделните единици товар.

Вреди поради навигационна и търговска небрежност

Чл. 173. (1) Превозвачът не отговаря за вреди и загуби, ако докаже, че пълната или частична липса или повреждането на товара е настъпило поради действие или бездействие на капитана, другите членове на екипажа, на пилота или на други лица, наети от превозвача при воденето или управлението на кораба (навигационна небрежност).

(2) За пълна или частична липса или за повреждане на товара, дължащи се на действия или бездействия на горните лица при приемането, натоварването, опазването, разтоварването или предаването на товара (търговска небрежност), превозвачът отговаря според разпоредбите на този кодекс.

Основания за освобождаване от отговорност

Чл. 174. (1) Превозвачът се освобождава от отговорност за вреди и загуби, ако докаже, че пълната или частична липса или повредата на товара са настъпили поради:

1. непреодолима сила;

2. опасност и случайни събития по море и в други плавателни води;

3. пожар, възникнал не по негова вина;

4. нареждания и други действия на органите на държавна власт, включително задържане на кораба, налагане на запор, установяване на карантина;

5. военни действия, включително и при необявена война, поради бунтове, обществени вълнения и др.;

6. стачки, локаути и други обстоятелства, довели до пълно или частично спиране или до ограничаване на работата;

7. спасяване или опит за спасяване на човешки живот, кораби или товари по море;

8. действие или бездействие на изпращача или получателя или на лицата, за които те отговарят;

9. скрити недостатъци на товара, присъщи негови свойства, включително и фирите.

10. недостатъчност на опаковката;

11. недостатъчност, неточност или неясност на знаците (марките) върху товара;

12. скрити недостатъци в кораба или неговите съоръжения, ако превозвачът не е бил в състояние да ги открие, макар да е положил дължимата грижа при подготовката на кораб, предназначен за извършване на превози.

(2) Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и за повреждане и когато те се дължат на други причини, за настъпването на които той или лицата, за които отговаря, нямат вина.

(3) Превозвачът не отговаря за липси и повреди на товарите, поставени на палубата, ако те настъпят във връзка с този начин на превозване.

Опасни товари (Загл. изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 175. (1) Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и повреда на опасни товари и тогава, когато изпращачът при предаването на превоз или при натоварване на кораба по небрежност неточно или непълно е посочил техните свойства.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Задължение при обработка и превоз на опасни товари

Чл. 175а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Капитанът на кораба е длъжен да уведоми капитана на пристанището за вида и местоположението на опасни или вредни за човека и околната среда товари, които превозва, товари или разтоварва.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за обработка и превоз на опасни товари се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Изисквания към корабите

Чл. 175б. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Минималните изисквания към корабите, движещи се от и към пристанища на Република България и пренасящи опасни или замърсяващи околната среда товари, се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Задържане и връщане на навло

Чл. 176. (1) Превозвачът има право да задържи цялото навло, както и да иска неизплатената част от него, ако товарът е погинал или повреден по причини, за които той не отговаря.

(2) Ако товарът е погинал поради корабокрушение или ако е иззет принудително, без вина на изпращача или превозвача, навлото, доколкото е платено, подлежи на връщане, ако не е уговорено друго. Ако след корабокрушението се окаже, че товарът е спасен или принудително иззетият товар бъде освободен, превозвачът има право на такава част от навлото, която съответствува на фактически изминатото разстояние.

Размер на обезщетението при погиване

Чл. 177. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът е длъжен да заплати обезщетение за погинал (изгубен) товар в размер на неговата цена, но не повече от 300 лева за всяка единица товар.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Като единица товар се счита:

1. за генералните товари – всяка опаковка, съд, сандък, палет, контейнер, бройка, връзка или други единици товар, описани в тарифната номенклатура на пристанищата;

2. за насипните и наливните товари – всеки тон, ако навлото е определено според теглото;

3. за дървесината и другите товари – всеки тон или кубически метър, ако навлото е определено на база обем.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С международен договор, страна по който е Република България, може да се установи друг размер на обезщетението по ал. 1 за отделна единица товар.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Спрямо чуждестранен кредитор, чиято държава е установила по-нисък размер за отговорността на превозвача от тоя по ал. 1, превозвачът отговаря за обезщетения в рамките на този по-нисък размер.

Размер на обезщетението при обявена стойност

Чл. 178. (1) Ако товарът е бил приет за превоз с изрично обявена стойност, размерът на обезщетението се определя въз основа на нея. Ако превозът се извършва с коносамент, горното правило се прилага само ако уговорката за обявената стойност е вписана в коносамента.

(2) Обезщетението за погинал товар се намалява под размера на обявената стойност, ако превозвачът докаже, че действителната му стойност е по-ниска.

Място за определяне на цената

Чл. 179. (1) Цената на товара се определя според цената в местоназначението по времето, когато корабът е пристигнал или е трябвало да пристигне.

(2) Ако се окаже невъзможно да се определи цената на товара по реда на ал. 1, меродавна е цената в местоотправянето към деня, в който товарът е приет за превоз. Към тази цена се добавят разноските за превоза.

(3) От размера на обезщетението, изчислено по горния ред, се приспадат сумите, които получателят е спестил от навлото, от мито и поради неизвършване на други разходи в негова тежест.

Обезщетение при повреда на товари

Чл. 180. (1) Обезщетението за повреда на товарите се определя в размер на разликата между цената на тия товари в запазено състояние, изчислена според чл. 177 – 179, и цената им в повредено състояние.

(2) В случаите, предвидени от ал. 1 и 3 на чл. 177, размерът на обезщетението за повреда на товара не може да надхвърли цената, определена според техните разпоредби.

Уговорки относно отговорността на превозвача

Чл. 181. (1) Уговорките в превозния договор и в коносаментите, с които се установяват други основания, изключващи отговорността на превозвача, вън от предвидените в този кодекс, или ограничават нейния размер, или предвиждат по-тежки изисквания за нейното осъществяване, са нищожни.

(2) Горното правило не засяга уговорки, които уреждат по друг начин отговорността на превозвача за вреди и загуби поради погиване или повреда на товара, настъпили преди натоварването му или след разтоварването му от кораба, при превозите на живи животни и превозите на товари, поставени на палубата съобразно договора.

Обезщетения, дължими от изпращача

Чл. 182. (1) Изпращачът дължи обезщетение за вредите и загубите, които е причинил на превозвача, като е натоварил на кораба пратки и невярно е посочил вида и свойствата им или е извършил натоварването без знанието на превозвача.

(2) Горното правило се прилага и в случаите, когато невярно декларираният товар е лесно възпламенителен, избухлив или изобщо е опасен поради неговите свойства. В случаите, предвидени в предходната алинея, изпращачът отговаря за вреди и загуби и спрямо получателите или изпращачите на други товари, както и спрямо членовете на екипажа и пътниците.

(3) Ако опасните товари са приети на кораба със знание и съгласие на превозвача и от това последва вреда на товарите, изпратени от други изпращачи за други получатели, обезщетението към последните се дължи от превозвача.

Прилoжение на правилата за превоза при влаченето на плотове

Чл. 183. (1) Правилата относно превоза на товари се прилагат съответно и спрямо договорите за влачене на дървени материали в плотове.

(2) В тия случаи данните относно товара се вписват в коносамента според декларацията на изпращача, без да се проверяват от превозвача.

(3) Изпращачът предоставя плотовете на уговореното място в състояние, което обезпечава запазването им през време на превоза.

(4) Правилата на чл. 177 не се прилагат при влаченето на дървени материали в плотове.

Глава седма.

НАЕМ НА КОРАБ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Раздел I.

Наем на кораб за определено време (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Основни белези

Чл. 184. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С договор за наем на кораб за определено време (тайм-чартър) наемодателят се задължава да предостави на наемателя цял кораб срещу определена наемна цена, за да извършва той през уговореното време превози на товари или пътници или да го използува за друга дейност съобразно с този кодекс.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Сключването и съдържанието на договора за наем на кораб за определено време се доказва само с писмени доказателства.

Съдържание на договора

Чл. 185. Договорът за наем на кораб съдържа уговорки относно неговото наименование, техническите и експлоатационни данни, включително товаровместимост, бройки и видове помещения, хладилни и други технически инсталации, мощност на двигателите, скорост, дейностите за които ще се използува корабът, районите в които наемателят ще извършва плаванията за уговорените цели и др., размера на наемната цена и начините за нейното плащане, срока на наемането, мястото и времето на получаването и връщането на кораба.

Наем за определени пътувания (Загл. попр. – ДВ, бр. 58 от 1970 г.)

Чл. 186. Страните по договора могат да уговарят предоставяне на кораба на наемателя за извършване на едно или няколко пътувания за осъществяване на предвидените цели вместо за определен срок.

Приемане на кораба

Чл. 187. (1) Наемателят може в границите на правата, които има по договора за наем на кораба, да сключи от свое име и договори с трети лица, на които да пренаеме кораба или част от него за целия срок или за част от него.

(2) В горните случаи първоначалният наемател има правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя съобразно разпоредбите на тази глава.

(3) Първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на договора за наем на кораба спрямо наемодателя и след сключването на договора за пренаемане.

Прехвърляне на кораба

Чл. 188. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При прехвърляне право на собственост върху кораб, отдаден под наем за определено време, както и при пренаемане на кораба от първоначалния наемател, върху друго физическо или юридическо лице наемното правоотношение не се прекратява.

(2) Горното правило има сила и в случаите, когато договорът за наем на кораб подлежи на вписване в корабния регистър на страната, където ще има седалище наемодателят, макар такова вписване да не е извършено.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) В случаите на ал. 1 новият собственик на кораба встъпва по право в отношенията по наема на кораб на мястото на първоначалния наемодател. Плащанията, които наемателят е извършил спрямо първоначалния наемодател, имат сила и спрямо новия наемодател, ако са извършени, преди да получи писмено съобщение за встъпването на новия наемодател в договора.

Задължения на наемодателя

Чл. 189. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемодателят е длъжен да предаде в уговорения срок на уговореното място на наемателя кораба в състояние на мореходност, годен за използуване с оглед на целите (видовете дейности, предвидени от договора), заедно с необходимите документи, надлежно снабден със съоръжения и комплектуван с необходимия екипаж.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемодателят е длъжен за срока на действие на договора за наем да поддържа кораба в състояние на годност за нормално ползване, както и да заплаща трудово възнаграждение на членовете на екипажа. Не са задължение на наемодателя разходите за повреди и погиване на кораба, съоръженията и снабдяването му, когато те са причинени виновно от наемателя.

(3) Разходите за дребни и текущи поправки на кораба и на съоръженията се понасят от наемателя.

Последици от непредаване на кораба

Чл. 190. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако наемодателят не предаде кораба на наемателя в уговорения срок, а ако такъв срок не е предвиден в договора – в срока, посочен в поканата, която му е отправил, наемателят може да развали договора с едностранно волеизявление, както и да иска обезщетение за претърпени вреди и загуби до размера на наема за един месец.

(2) Наемодателят може да се освободи от отговорност за обезщетение само ако докаже, че закъснението се дължи на причини, за които няма вина.

Използуване на кораба

Чл. 191. (1) Наемателят извършва съобразно с договора за наем експлоатацията на кораба от момента, в който той му бъде предаден, като придобива правата, поема задълженията и носи отговорностите по договорите за превоз на товари, включително и по коносаментите, подписани от капитана за товарите, приети за превоз.

(2) При експлоатацията на кораба наемателят трябва да държи сметка за неговата техническа характеристика, произтичаща от документите за кораба, както и да съблюдава договорните клаузи – относно начините за използуване на кораба и на неговите съоръжения.

(3) Наемателят на кораба отговаря и за обезщетения към пътниците, които се превозват на кораба, според правилата на глава VIII.

(4) Разноските за гориво и другите разходи по експлоатацията на кораба са за сметка на наемателя.

(5) Наемодателят няма право да превозва свои и чужди товари и пътници, за своя сметка в помещения на кораба, макар товарите, приети за превоз от наемателя, да не заемат цялата товарна площ, товарното пространство или тонажа на същия кораб, освен ако е уговорено друго.

Наемател и капитан

Чл. 192. (1) След като корабът бъде предаден на наемателя, капитанът и другите членове на екипажа са длъжни да изпълняват нарежданията на наемателя относно търговската експлоатация на кораба, в това число и във връзка с приемането на товари за превоз, подреждане и предаването им в корабните помещения, извършването на превоза и предаването на получателите. Тази разпоредба се прилага независимо от обстоятелството, че трудовите отношения между капитана, членовете на екипажа и наемодателя продължават да съществуват.

(2) След като корабът бъде предаден на наемателя, наемодателят може да отправя нареждания до капитана само във връзка с техническата експлоатация на кораба, вътрешния ред, състава и дисциплината на корабния екипаж.

Последици от погиване на кораба

Чл. 193. Ако корабът погине, наемната цена се дължи до деня на погиването, а ако този ден не може да се установи – до деня, в който е получено последното известие за него.

Плащане на наемната цена

Чл. 194. (1) Наемателят е длъжен да плаща наемната цена преди началото на периода от време, за който се дължи. Ако страните не са уговорили друго, счита се, че този период е месечен.

(2) Наемателят не е длъжен да плаща наем за периода от време, през течение на който корабът се е намирал в състояние на негодност за експлоатация поради немореходност, липса или некомплектност на екипажа, когато наемодателят предоставя кораба с екипаж, липса или повреда на съоръженията. През този период от време наемателят не отговаря и за разходите по експлоатацията на кораба.

(3) Ако корабът е станал негоден за експлоатация по вина на наемателя, наемодателят има право да иска пълно заплащане на наемната цена независимо от обезщетението за вредите, причинени от наемателя.

Последици от неплащане на наема

Чл. 195. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако наемателят изпадне в закъснение да плати уговорения наем, без да има основание да откаже да стори това, или използува кораба противно на договора, наемодателят може да развали договора и да иска обезщетение за претърпените вреди или целия наем до края на договореното времетраене.

Повреда на кораба

Чл. 196. Наемателят не отговаря към наемодателя за погиването и повредите на кораба или на съоръженията, настъпили по вина на капитана и други членове на екипажа, ако те са назначени от наемодателя.

Изтичане на срока

Чл. 197. (1) Договорът за наем на кораб се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен.

(2) Ако наемателят не върне кораба на наемодателя в уговореното място незабавно след прекратяване на договора, а ако няма уговорка по този въпрос – в мястото, където го е получил, той дължи на наемодателя обезщетение в размер на двойния наем за времето на закъснение.

(3) Ако наемателят има вина за закъснението, наемодателят може да иска обезщетение за вредите, надхвърлящи размера по предходната алинея.

(4) Времето, през което наетият кораб е бил използуван за оказване на помощ и за спасяване по море, не се счита за закъснение.

Други основания за прекратяване

Чл. 198. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Договорът за наем на кораб се прекратява по право, ако корабът погине, бъде конфискуван и други.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяка от страните може да развали договора, ако целите, за които той е сключен, не могат да се постигнат поради избухване на война, обществени вълнения и др. при условие, че тези обстоятелства засягат районите, в които наемателят предстои да извърши дейностите, за които го е наел.

(3) Относно връщането на кораба се прилага чл. 197.

Разпределение на суми поради помощ и спасяване

Чл. 199. Възнаграждението, което се следва за оказване на помощ и спасяване, извършено с кораба през течение на наемния период, се разпределя поравно между собственика и наемателя, след като се приспаднат сумите за отстраняване на повреди, причинени на кораба, разходите по спасяването, както и сумите за възнаграждение на екипажа.

Раздел II.

Договор за беърбоут чартър (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Основни белези

Чл. 199а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.

Сключване

Чл. 199б. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) При сключване на договор за беърбоут чартър корабособственикът (наемодателят) се задължава за определен срок срещу заплащане на определена наемна цена да предостави на наемателя (беърбоут чартьора) пълното право на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.

(2) Договорът за беърбоут чартър се сключва в писмена форма.

Съдържание на договор за беърбоут чартър

Чл. 199в. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Договорът за беърбоут чартър трябва да съдържа клаузи относно страните по договора, името на кораба, неговия клас, когато има такъв, знамето, техническите и експлоатационните данни на кораба, разхода на гориво, района на плаване, целта на наемането на кораба, мястото и времето на предаване и приемане на кораба, наемната цена и срока, за който се наема корабът.

Пренаемане на кораб, нает по договор за беърбоут чартър

Чл. 199г. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) В случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от него.

(2) В случаите по ал. 1 първоначалният наемател има правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя съобразно разпоредбите на този раздел.

(3) Първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключването на договора за пренаемане.

Мореходност на кораба

Чл. 199д. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабособственикът е длъжен да предаде кораба на наемателя по договора за беърбоут чартър в мореходно състояние, годен за експлоатация по отношение на корпуса, машините и оборудването, за целите на наема, предвидени в договора.

(2) Наемателят е длъжен да поддържа кораба в мореходно състояние за своя сметка през целия срок, за който е сключен договорът. Отстраняването на скритите недостатъци е задължение на корабособственика.

Екипаж

Чл. 199е. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемателят комплектова кораба с екипаж. Капитанът и другите членове на екипажа са подчинени на наемателя.

Задължения на наемателя по договора за беърбоут чартър

Чл. 199ж. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка. Наемателят застрахова кораба и своята отговорност пред трети лица.

(2) След изтичането на срока по договора за беърбоут чартър наемателят е длъжен да върне кораба на корабособственика в такова състояние, в каквото е получен от него, като се отчита нормалното износване вследствие на експлоатацията му.

Отговорност на наемателя пред трети лица

Чл. 199з. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемателят отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества.

Плащане на наема

Чл. 199и. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Наемателят заплаща наема на корабособственика в срокове и по начин, определени в договора.

(2) В случай на неплащане на наемната цена по неуважителни причини повече от 14 календарни дни или в друг срок, определен в договора, корабособственикът има право без предизвестие да прекрати договора, да си възстанови владението и контрола върху кораба и да търси обезщетение за причинените му вреди.

(3) В случай на погиване на кораба наемната цена се дължи от деня, предвиден в договора, до деня на погиването му, а ако този ден не може да бъде установен – до деня на последното получено известие от кораба.

Недопускане изземването на кораба

Чл. 199к. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато е уговорено изкупуване на кораба при условията на договор за беърбоут чартър, корабособственикът няма право да прекрати договора в случай на забавяне плащането на последната вноска за срок, по-голям от 14 календарни дни, ако просрочването е причинено от обстоятелства, за които наемателят няма вина. В тези случаи корабособственикът запазва правото си да търси от него обезщетение за причинените от забавата вреди.

Изкупуване на кораба

Чл. 199л. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато в договора за беърбоут чартър е уговорено изкупуване, собствеността върху кораба се прехвърля от наемодателя, когато той е корабособственик, на наемателя по договора, при условие че последният е изпълнил задълженията си по договора за беърбоут чартър и е платил последната вноска.

Отговорност за недостатъци на изкупения кораб

Чл. 199м. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемодателят отговаря за скрити недостатъци на изкупения кораб, ако наемателят докаже, че тези недостатъци са съществували или са възникнали преди прехвърлянето на собствеността върху кораба.

Глава осма.

ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И БАГАЖ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Основни белези

Чл. 200. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с кораб пътника и личния му багаж до определено място срещу заплащане на превозна цена.

Пътнически билет

Чл. 201. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Договорът за превоз на пътници се сключва с издаването от превозвача на индивидуален или колективен пътнически билет. Пътническият билет е доказателство за сключването и съдържанието на договора за превоз, както и доказателство за заплащането на превозната цена.

(2) Пътническият билет трябва да съдържа означение на мястото и датата на издаването, мястото на тръгването и на пристигането, както и цената на превоза. Билетът може да бъде поименен или на приносител. При поименните билети правото на превоз може да се прехвърли на друг пътник само със съгласието на превозвача.

(3) За цените на извършваните услуги превозвачът е длъжен да обяви съответна тарифа.

Превоз на багаж

Чл. 202. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В превозната цена, означена на билета, се включва и превозът на личен (ръчен) багаж. Обемът или тежината на вещите, които съставляват личен багаж и се превозват в помещенията за пътници, се определят от превозвача.

(2) Багажът, надвишаващ установените граници, се приема за превоз със същия кораб срещу заплащане на допълнителна цена, като превозвачът издава разписка на пътника, която съдържа точно означение на багажа, датата на приемането, мястото на тръгването и назначението.

Задължения във връзка с превоза

Чл. 203. (1) Превозвачът е длъжен преди започване на превоза да предостави кораба в състояние на мореходност, съответно стъкмен и снабден с комплектуван екипаж, както и да осигури на пътника безопасно пътуване.

(2) С изключение на каботажните превози превозвачът е длъжен без допълнително заплащане да осигури храна, легло и обслужване на пътника през време на превоза.

Списък на пътниците

Чл. 203а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Превозвачът изготвя списък с данни на пътниците за всеки превоз, извършван с пътнически кораб, предназначен да превозва повече от 12 пътници на разстояние над 20 морски мили.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за регистрация на пътниците се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Преди отплаването на пътнически кораб, предназначен за превоз на повече от 12 лица на разстояние над 20 морски мили, списъкът на лицата, намиращи се на борда на кораба, се предава на капитана на пътническия кораб, а на брега – на представител на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ от представител на превозвача.

(4) Всички лица на борда на кораб, отпътуващ от пристанище, се преброяват от капитана на пътническия кораб, който, ако установи липсващи лица, уведомява своевременно корабния агент, превозвача и Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Задължения на пътника по време на превоза

Чл. 204. Пътникът е длъжен да се подчинява на установения ред на кораба, както и да изпълнява всички нареждания на капитана във връзка с това.

Пречки на превоза

Чл. 205. (1) Всяка от страните може да се откаже от договора поради избухване на война, която представлява опасност при превоза, поради блокада на отправното пристанище или на местоназначението, поради задържане на кораба по разпореждане на властите или други пречки от този характер, настъпили преди или след започване на превоза.

(2) При отказ на една от страните по горните причини пътникът може да иска връщане на платената превозна цена изцяло, ако отказът е направен преди започване на превоза или ако отказът е направен след това – частта от превозната цена, полагаща се за неизминатото разстояние.

Прекъсване на превоза

Чл. 206. Ако корабът не може да продължи превоза, след като го е започнал, или да достигне местоназначението поради локални пречки, пътникът има право да иска връщане на превозната цена за неизминатото разстояние или да иска превозвачът да му осигури с друг кораб или друго превозно средство превозването до местоназначението.

Отстъпване от договора

Чл. 207. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Пътникът може през всяко време преди тръгването на кораба или на всяко пристанище, където спира корабът, за да се качват или слизат пътници, да развали превозния договор.

(2) Ако превозът е започнал, превозната цена не се връща.

Отстъпване без уведомяване

Чл. 208. Ако пътникът не се яви на борда на кораба в установеното за това време, не може да иска връщане на цената за превоза включително за храна и легло.

Последици от уведомяването

Чл. 209. Пътник, който е уведомил превозвача, че се отказва от договора, има право да иска връщането на заплатената превозна цена:

а) пълния размер – при уведомяване поне 6 часа преди тръгването на кораба за каботажните превози или 7 дни – за задграничните превози;

б) пълния размер – при поискване от правоимащите, когато пътникът почине преди тръгването;

в) (изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) 50 % – при уведомяване, извършено не по-малко от 3 дни преди тръгването при задгранично плаване.

Закъснение при тръгването

Чл. 210. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако тръгването се забави по вина на превозвача, пътникът има право през време на закъснението на храна и легло, както и на обслужване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато закъснението при тръгването на кораба е по-голямо от 6 часа за каботажните превози и от 3 дни за останалите, пътникът може да развали договора, като има право на връщане на превозната цена.

(3) Когато превозът се извършва с непътнически кораб, горните срокове се удвояват.

Прекратяване на договора

Чл. 211. (1) Договорът за превоз на пътници се прекратява по право, когато корабът погине, потъне или бъде разрушен.

(2) В горните случаи превозната цена се връща при условията на чл. 205, ал. 2.

Отговорност на превозвача

Чл. 212. Времето, през което превозвачът отговаря, започва от момента на качването на пътника на кораба или на превозното средство, с което той се превозва от брега до кораба, ако този превоз е включен в превозната цена или ако се извършва с превозно средство на превозвача, макар и срещу отделно заплащане.

Отговорност при смърт или телесна повреда на пътника

Чл. 213. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Превозвачът отговаря за вредите при смърт, телесна повреда или разстройство на здравето на пътника, ако са причинени по вина на превозвача или на неговите служители, доколкото те са действували на кораба в пределите на служебните им задължения.

(2) Вината на превозвача в случаите на предходната алинея се предполага до доказване на противното.

(3) Когато превозвачът докаже, че вредите са възникнали и в резултат на умисъл или груба небрежност на пътника, размерът на отговорността се съответно намалява.

(4) Когато превозът се извършва въз основа на международно съглашение, в което е страна Република България, условията, редът и размерът на отговорността за вреди по ал. 1 се определят от това съглашение.

Отговорност на превозвача за багаж

Чл. 214. (1) Превозвачът отговаря за липси и повреди на приетия за превоз багаж по правилата за отговорност при превоза на товари.

(2) За скъпоценности, пари, ценни книги, произведения на изкуството и други ценности превозвачът отговаря само ако при предаването им като багаж са били обявени пред капитана или определено от него лице.

(3) За липси и повреди на личния (ръчния) багаж на пътника превозвачът отговаря само ако пътникът докаже, че те са резултат на действия, извършени от превозвача или от лицата, наети за обслужване на кораба при наличност на умисъл или груба небрежност.

Момент на установяване на липсите и повредите

Чл. 215. Липсите и повредите на багажа трябва да се констатират при получаването му, а ако се касае до липси и повреди, които при обикновен преглед не могат да се установят – в срок от 3 дни след освобождаването на багажа.

Размер на обезщетението

Чл. 216. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Размерът на обезщетението за липси и повреди на багажа се определя от действителната цена на вещите, които са предадени без обявяване на стойността им, но не може да надвишава 40 лева на килограм.

Право на задържане върху багажа

Чл. 217. Превозвачът има право на задържане върху багажа на пътника до удовлетворяване на вземанията си по превозния договор. Той има право на предпочитание от неговата стойност.

Неосвободен багаж

Чл. 218. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Багаж, неосвободен до 3 месеца след пристигането на кораба, в пристанището на местоназначението, се продава от превозвача по реда на наредбата по чл. 159, ал. 7.

Пътници без превозен договор

Чл. 219. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) По отношение на лицата, пътуващи без билет на кораба, превозвачът отговаря само тогава, когато тези лица докажат, че претърпените от тях вреди по време на пътуването са резултат на умишлени или извършени при груба небрежност действия на превозвача.

Забрана за ограничаване на отговорността

Чл. 220. (Попр. – ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Уговорките, които ограничават правата на пътника по тази глава, или изключват, или ограничават отговорността на превозвача, са недействителни.

Групови пътувания

Чл. 221. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При договори за групови пътувания на пътници тези правила се прилагат, доколкото не е уговорено друго.

(2) Нямат сила уговорките, с които се намалява или изключва отговорността на превозвача по чл. 213.

Наредба за превоз на товари, пътници и багаж

Чл. 221а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за превоз на товари, пътници и багаж се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Глава девета.

ДОГОВОРИ ЗА УСЛУГИ В КОРАБОПЛАВАНЕТО

Раздел I.

Договор за агентиране

Основни белези

Чл. 222. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) С договора за агентиране корабният агент се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя обичайни услуги, свързани с корабоплаването в района на определено пристанище или територия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Корабният агент представлява корабопритежателя пред пристанищните власти, пред всички учреждения и органи на властта, физически и юридически лица в Република България. Той представлява корабопритежателя и капитана на кораба във връзка с всички формалности и действия по пристигането, пребиваването и отплуването на кораба, може да сключва от името на корабопритежателя договори за превоз, договори за застраховка и договори за обработка на кораба, да издава и подписва коносаменти за натоварените товари, да предава получените пратки срещу представяне оригиналните коносаменти от легитимираните им държатели, да инкасира предплатени и дължими навла и други вземания на корабопритежателя, възникнали от изпълнение на договора за превоз, да разплаща суми, свързани с пребиваването на кораба в пристанищата на Република България по нареждане на корабопритежателя или капитана на кораба, да предявява искове от тяхно име пред съдилищата.

Действия за двете страни

Чл. 223. При сключване на договор от името на корабопритежателя, корабният агент може да действува също и в полза на другата договаряща страна, ако тя го е упълномощила за това и ако корабопритежателят е съгласен.

Задължения на агента

Чл. 224. Агентът е длъжен да се грижи за интересите на корабопритежателя, да се ръководи от неговите нареждания и указания, да му предоставя незабавно необходимите сведения за хода на работите, да му дава сметка за получените и изразходвани суми и да полага необходимите усилия за запазване правата на корабопритежателя.

Аванси

Чл. 225. Ако не е уговорено друго, корабопритежателят е длъжен да дава при поискване от корабния агент съответните аванси за посрещане на разходите, свързани с агентирането на кораба.

Раздел I.

„a“ Договор за корабен мениджмънт (Нов – ДВ, бр. 98 от 2008 г.)

Основни белези

Чл. 225а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) С договора за управление на кораб – договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или повече от следните услуги:

1. организира и поддържа система за управление на безопасната експлоатация на кораба и предпазване от замърсяване;

2. комплектува корабния екипаж с правоспособни морски лица;

3. осъществява управлението на кораба в техническо отношение;

4. осъществява търговската експлоатация на кораба;

5. осъществява управлението на финансите на корабопритежателя, свързано с кораба, който управлява;

6. организира застраховките на кораба;

7. осъществява счетоводно обслужване на корабопритежателя във връзка с кораба, който управлява;

8. съдейства на корабопритежателя при покупко-продажба на кораби;

9. организира снабдяването на кораба с провизии;

10. снабдява кораба с корабни горива и масла;

11. извършва други услуги, които са му възложени от корабопритежателя.

Съдържание на договора за корабен мениджмънт

Чл. 225б. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) (1) Договорът за корабен мениджмънт съдържа клаузи най-малко относно страните по договора, индивидуализиране на кораба, ИМО номер, неговия клас, когато има такъв, техническите и експлоатационните данни, правата и задълженията на страните, представителната власт на корабния мениджър, цената и срока на договора, както и условията, реда и начина, по които се извършват и отчитат всяка една от услугите по чл. 225а.

(2) Договорът за корабен мениджмънт се сключва в писмена форма.

Дължима грижа

Чл. 225в. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Корабният мениджър изпълнява възложената му работа с грижата на добър търговец в съответствие с добрата морска практика.

Аванси

Чл. 225г. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Корабопритежателят е длъжен да дава при поискване от мениджъра съответните аванси за посрещане на разходите, свързани с управлението на кораба.

Раздел II.

Договор за посредничество в корабоплаването (Загл. изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Основни белези

Чл. 226. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С договор за посредничество посредникът (брокерът) се задължава по нареждане на доверителя си да посредничи срещу възнаграждение за сключване на договор за превоз с кораби, наемане на кораби, влачене, застраховане. По нареждане на доверителя посредничеството може да се отнася и до други дейности, свързани с корабоплаването.

Обем на пълномощното

Чл. 227. По нареждане на доверителя пълномощието може да включва и правото за сключване на договори, получаване и плащане на суми от името и за сметка на доверителя.

Действия на двете страни

Чл. 228. Брокерът може да представлява и двете договарящи страни, ако те са поискали това, но е длъжен да съобщи на всяка от страните, че представлява и другата договаряща страна, и при посредничеството трябва да има предвид интересите на двете страни.

Възнаграждение

Чл. 229. Брокерът има право на възнаграждение за посредничеството, когато договорът е сключен в резултат на неговите усилия.

Задължение за отчитане

Чл. 230. Брокерът е длъжен след изпълнение на нареждането незабавно да се отчете за всяка получена сума.

Раздел III.

Договор за влачене

Основни белези

Чл. 231. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) С договора за влачене притежателят на един кораб (влекач или тласкач) се задължава срещу възнаграждение да извършва провлачване (тласкане) на друг кораб или друго плаващо средство на определено разстояние, през определено време или да извърши маневра.

(2) Разпоредбите на ал. 1 могат да се прилагат и при тласкане на състав, и при влачене в бордово свързана група.

Приложно поле

Чл. 232. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на договора за влачене се прилагат и при извършване на пристанищни услуги с кораби за влачене в бордово свързана група, тласкане, въвеждане на други кораби или плаващи средства в пристанищата и извеждането им от тях, извършването на маневри в тях от и към котвените и кейови места, провеждането им към подходните пътища и други, когато страните не са уговорили друго.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за осъществяване на пристанищна услуга буксировка (влачене или тласкане) на кораби и други плаващи средства се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Форма на договора

Чл. 233. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Договорът за влачене може да бъде сключен и устно, но постигнатото споразумение относно прехвърляне на задължението за управление на влачения (тласкания) кораб или състав върху капитана на влекача (тласкача), може да бъде доказано само с писмени доказателства.

Задължения на страните

Чл. 234. (1) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяка от страните по договора за влачене (тласкане) е длъжна своевременно да приведе своя кораб (плаващо средство) в състояние, годно за влачене (тласкане).

(2) Навигационното управление се осъществява според указанията на капитана на влачения кораб, освен ако е уговорено друго.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Корабопритежателят на влачещия кораб не носи отговорност за недостатъци на своя кораб, които не са могли да бъдат открити при обикновена употреба и при полагане на дължимата грижа.

Изисквания за безопасно корабоплаване

Чл. 235. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Влаченето трябва да бъде извършено с умение, съответстващо на спецификата на извършваната дейност, след точна преценка на хидрометеорологичната обстановка и други корабоплавателни условия, от морски правоспособни лица и в съответствие с добрата морска практика.

(2) Корабът, който се намира под навигационното ръководство на капитана на друг кораб, не се освобождава от задължението да прави необходимото за осъществяване на безопасно корабоплаване.

(3) За влачене или тласкане капитанът, който е отговорен за буксировката, е длъжен да завери в съответната администрация план за буксировка. Влаченият (тласканият) кораб е длъжен да бъде снабден със свидетелство за буксировка, издадено от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в съответното пристанище, от което започва буксировката. Такова свидетелство не се изисква за обичайни операции по река.

Отговорности

Чл. 236. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отговорността за вредите, причинени на влачения кораб (тласкания кораб или плаващото средство) или на намиращите се на него хора и имущества, когато капитанът на влекача (тласкача) управлява и влачения кораб (тласкания кораб или плаващото средство), при липса на друго споразумение се носи от корабопритежателя на влекача (тласкача), освен ако докаже, че не е виновен.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отговорността за вреди, причинени на влекача (тласкача) и намиращите се на него хора и имущества, когато капитанът на влачения кораб (тласкания кораб или плаващото средство) управлява и влекача (тласкача), при липса на друго споразумение се носи от корабопритежателя на влачения кораб (тласкания кораб или плаващото средство), освен ако докаже, че няма вина.

Влачене или тласкане на безекипажен кораб

Чл. 236а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) При влачене или тласкане на кораб без екипаж капитанът на влачещия (тласкащия) кораб носи отговорност за провлачването.

(2) Безекипажният кораб трябва да бъде подготвен за предстоящото провлачване (тласкане), съобразно добрата морска практика, в съответствие с указанията на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(3) Капитанът на влачещия (тласкащия) кораб е длъжен да приеме влачения (тласкания) кораб с годна корабна документация и с необходимата подготовка съобразно добрата морска практика. За приемането на кораба капитанът подписва протокол.

Раздел IV.

Пилотаж

Приложно поле

Чл. 237. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) За обезпечаване безопасността на корабоплаването между пристанища, по подходните пътища към пристанищата в районите им, както и в други места, където е признато за необходимо провеждането на корабите, независимо от знамето им и от това кому принадлежат, се извършва от морски пилоти.

(2) По време на пилотското водене пилотът остава под ръководството на капитана на пилотирания кораб.

(3) Капитанът на кораба е длъжен да даде на пилота всички информации за навигационните особености на пилотирания кораб.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Организацията и дейността на пилотите се уреждат с наредба, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Задължителен и незадължителен пилотаж

Чл. 238. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Районите на задължителен и незадължителен пилотаж се определят от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и се публикуват в „Известия до мореплавателите“ и в „Задължителните правила на пристанището“, издадени от капитана на пристанището.

(2) В районите на задължителен пилотаж плаването без пилоти е забранено.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Районите за задължителен и незадължителен пилотаж в случаите, при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж, основанията за издаване на забрана за посещение на кораби, определянето на местата за приставане на кей и за извършване на товарни и разтоварни операции в нарушение на изискванията за безопасност или на места, които не отговарят на тези изисквания, се определят от съответните капитани на пристанищата. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определя случаите и условията, при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж.

(4) Капитаните на корабите имат право по своя преценка да ползуват пилотски услуги в места, където съгласно съществуващите разпореждания тези услуги не са задължителни.

Пилотска станция

Чл. 238а. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определя мястото (пилотска станция), откъдето диспечерът на пилотските услуги осъществява пилотска дейност.

(2) При осъществяване на пилотската дейност в пилотската станция диспечерът на пилотската организация подпомага диспечера на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в регулирането на трафика и контролирането на пилотската дейност.

(3) В един пилотажен район се обособява една пилотска станция, която се обслужва от една пилотска организация. Условията и редът за провеждането на конкурса и за избор на пилотска организация се определят с наредбата по чл. 237.

Договор за пилотаж

Чл. 238б. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Дейността по пилотското провеждане се осъществява по силата на договор, сключен между корабопритежателя или негов представител и пилотската организация.

(2) С договора за пилотаж пилотската организация се задължава да извърши пилотско провеждане на кораба срещу възнаграждение.

(3) При предварително обявени условия заявката на капитана на кораба или агента към пилотската организация се смята за потвърждение за сключване на договора по ал. 1.

Задължение на пилота

Чл. 239. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Пилотът е длъжен да посочва на капитана на кораба забелязаните нарушения на реда на държавните граници, правилата на корабоплаването, задължителните разпореждания и други правила и да поиска отстраняването на забелязаните нарушения. В случай на неизпълнение от капитана на тези или други законни изисквания пилотът незабавно уведомява дежурния инспектор на териториалното звено на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Отговорност на пилотската служба

Чл. 240. Отговорността за щети към кораба, причинени по вина на пилота при изпълнение на неговите служебни задължения, носи пилотската служба. Тази отговорност се ограничава до десетократния размер на пилотската такса за пилотската услуга, през време на която е настъпила щетата.

Напускане на кораба от пилота

Чл. 241. Пилотът няма право без съгласието на капитана да напусне кораба, преди да бъде поставен безопасно на котва и привързан или изведен в морето или преди да бъде сменен от друг пилот.

Отказ на пилота от пилотиране

Чл. 242. Когато капитанът, приел на кораба си пилот, не следва неговите указания или изисквания при воденето на кораба, пилотът има право в присъствието на трето лице да заяви, че престава да носи отговорност за по-нататъшното водене на кораба.

Отговорност за управлението на кораба

Чл. 243. Присъствието на пилота на кораба не освобождава капитана от отговорност за управлението на кораба.

Пилотски такси

Чл. 244. (1) За ползуването на пилотски услуги се заплащат пилотски такси, определени по установения ред.

(2) Капитанът, който е извикал пилот и след пристигането на последния се откаже от неговите услуги, е длъжен да заплати напълно пилотските такси, следващи се за пилотажа.

Раздел V.

Управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Контрол върху предоставянето на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването

Чл. 244а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г.) (1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изгражда и поддържа система за управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването по ред, определен от Министерския съвет, предоставя услуги по управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването и обменя информация с други системи, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ контролира дейностите по ал. 1.

Система за наблюдение и контрол на риболовните кораби

Чл. 244б. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

Глава десета.

ДОГОВОР ЗА МОРСКА ЗАСТРАХОВКА

Основни белези

Чл. 245. (1) С договора за морска застраховка застрахователят се задължава да покрива уговорени морски рискове, на които е изложен застрахованият интерес, и да заплати в границите на застрахованата сума обезщетение за вредите, ако този интерес бъде засегнат от настъпването на такива рискове, а застраховащият се задължава да заплати застрахователна премия.

(2) Правилата на този кодекс относно морските застраховки се прилагат, доколкото страните не са уговорили друго. Само в случаите, посочени изрично в кодекса, уговорката на страните, която им противоречи, няма сила.

Предмет на морската застраховка

Чл. 246. Предмет на морската застраховка може да бъде всеки имуществен интерес, свързан с корабоплаването, оценим в пари, като кораб в експлоатация, ремонт или строеж; товар; навло; цената за наем на кораб; възнаграждението от превоз на пътници; печалбата, очаквана от пристигането на товара в местоназначението; разходите по обща авария; задълженията и обезпеченията, свързани с кораба, товара или навлото; задълженията за трудови възнаграждения на капитана и членовете на екипажа и др.

Застраховка на кораб

Чл. 247. (1) Застраховката на кораб срещу морски рискове покрива корпуса, неговите машини, принадлежности, стъкмяване, горивото, храната за екипажа и др.

(2) Договорът може да предвиди, че застраховката покрива и отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени на трети лица с кораба.

Абонаментна застраховка

Чл. 248. (1) При морските застраховки на товари може да се предвиди, че действието им се простира към всички или определени видове товари, които застраховащият ще изпраща или ще получава през определен период (абонаментна полица).

(2) Застрахователят е длъжен да издаде на застраховащия отделни полици или застрахователни свидетелства за отделните пратки товари, до които договорът се отнася.

(3) Ако между съдържанието на абонаментната полица и полицата или застрахователното свидетелство за отделната пратка има несъответствие, пораждат действие уговорките в последните.

(4) Всяка от страните по договора за абонаментната застраховка може да го развали, като изпрати писмено известие на другата страна. Прекратяването на договора настъпва в изтичане на един месец от получаване на известието.

Покрити рискове

Чл. 249. (1) Морската застраховка покрива рисковете, предвидени в договора.

(2) Страните могат да уговарят, че застраховката покрива всички морски рискове. В такъв случай застраховката не обхваща термоядрените и военните рискове по чл. 252 и 253.

(3) Ако страните предвидят застрахователят да покрива само морските рискове, които водят до погиване на предмета, застрахователят отговаря и за повреди, но само в случай на корабокрушение.

Разширяване на рисковете при комбинирани превози

Чл. 250. Ако страните предвидят това, договорът за морска застраховка може да обхване и рисковете, на които във връзка с превоза по море застрахованият предмет бъде изложен и през време на превоза по вътрешни води, по суша или по въздух.

Настъпил или отпаднал риск

Чл. 251. (1) Договорът за морска застраховка не поражда действие, ако при сключването му вредата от покрития риск е вече настъпила или възможността за настъпването й е отпаднала, освен ако застраховащият не е знаел и не е бил длъжен да знае тези обстоятелства при сключването на договора.

(2) Застрахователят има право да задържи или да получи пълната застрахователна премия, освен ако е знаел или е бил длъжен да знае за обстоятелствата по ал. 1 при сключването на договора.

Термоядрени рискове

Чл. 252. (1) Морската застраховка не покрива рисковете, произтичащи от действията на атомни и ядрени взривове, радиации и радиоактивно заразяване.

(2) Страните по договора могат да предвидят с изрична уговорка покриване на всички или на някои рискове по ал. 1 срещу заплащане на съответната допълнителна премия.

Военни рискове

Чл. 253. (1) Договорът за морска застраховка не покрива рисковете от военни действия или военни мероприятия и последиците им, от употребата на ракети, мини, торпеда, бомби и други такива оръжия, от пленяване, пиратски действия, както и от гражданска война, народни вълнения, стачки, конфискации, реквизиции, задържане или унищожаване на кораба или товара по искане на военните или гражданските власти и др.

(2) Страните по договора могат да предвидят с изрична уговорка покриване на всички или на някои рискове по ал. 1 срещу заплащане на съответна допълнителна премия.

(3) При застраховка на кораб с уговорка за военен риск застрахователят отговаря, когато настъпи увеличение на този риск, корабът не предприеме пътуването или го удължи или влезе в друго пристанище само ако застраховащият, като е узнал за увеличението на военния риск, извести незабавно застрахователя, че е съгласен да изплати допълнителна премия за това увеличение.

(4) При застраховка на товар с уговорка за военен риск застрахователят отговаря, когато настъпи увеличение на този риск и товарът бъде разтоварен от кораба, само ако застраховащият, като е узнал за предстоящото или извършено разтоварване поради увеличение на този риск, извести незабавно застрахователя, че е съгласен да заплати допълнителна премия за това увеличение.

Времетраене на застраховката

Чл. 254. (1) Морската застраховка покрива предвидените рискове, ако те настъпят през уговореното време.

(2) Ако застраховката е сключена за определено пътуване, тя започва от началото на товаренето. Ако това пътуване завърши по-рано от уговореното време, без да настъпят някои от покритите рискове, действието й се прекратява с разтоварването на товара от кораба в местоназначението.

(3) При уговорените в договора условия рискове за товари могат да се покрият от „склад до склад“.

Място на рисковете

Чл. 255. (1) При морски застраховки, сключени за определен период, рисковете се покриват независимо от това, къде настъпват. Страните могат да уговарят обаче зони или области, където покриването на рисковете няма сила, или да ограничат действието на застраховката само до рискове, настъпили в уговорени от тях зони.

(2) При морски застраховки за определено пътуване предвидените рискове се покриват, доколкото настъпят в хода на това пътуване или при допустимите по този кодекс отклонения.

(3) Правилото на предходната алинея не засяга действието на абонаментните застраховки.

Сключване на договор и задължение за уведомяване

Чл. 256. (1) При сключването на договора за морска застраховка застраховащият е длъжен да съобщи на застрахователя всички обстоятелства, които са му известни или при положена дължима грижа са могли да му бъдат известни и имат съществено значение за преценката на застрахователя относно риска, условията на договора и за решението да приеме предложението.

(2) Предходната разпоредба не се прилага в случаите, когато се касае за общоизвестни обстоятелства или до обстоятелства, които застрахователят е могъл да знае, ако е положил грижа на добър стопанин.

Последици от неуведомяването

Чл. 257. (1) Ако застраховащият наруши задължението по чл. 256, застрахователят има право да се откаже от сключения договор, като си запази правото на цялата застрахователна премия.

(2) Ако застрахователят не упражни правото си да се откаже от договора в срок от 7 дни от деня, в който е узнал за несъобщените или неправилно съобщени съществени обстоятелства, той може да откаже заплащането на застрахователното обезщетение при настъпване на покрития риск, само ако този риск е свързан с някои от тези обстоятелства.

(3) Ако застраховащият не съобщи или неточно съобщи някои от съществените обстоятелства, без да има вина за това, застрахователят може да иска само съответно увеличение на застрахователната премия.

Застрахователна полица

Чл. 258. Съществуването и съдържанието на договора за морска застраховка може да се докаже само с писмени доказателства и застрахователна полица, застрахователно свидетелство или временен документ.

Съдържание на полицата

Чл. 259. (1) Застрахователната полица (застрахователното свидетелство) съдържа уговорки за:

1. предмета на застраховката (застрахователния интерес), а при превоза на товара – и наименованието на кораба;

2. застрахователната сума;

3. рисковете, които се покриват;

4. времетраенето на застраховката;

5. пътуването и междинните пристанища, в които корабът ще спре до местоназначението;

6. мястото и деня, в който полицата е издадена;

7. застраховащия;

8. посочване на застрахователя и подпис на неговия представител.

(2) В полицата могат да се включат уговорки и по други въпроси, в това число и за арбитражно уреждане на спорове, за определяне на приложимия закон и други.

(3) За последващи изменения на уговорки в полицата се издава писмена притурка от застрахователя.

Типови клаузи

Чл. 260. (1) Ако договорът за морска застраховка се сключва съобразно установени общи условия или типова полица, това обстоятелство трябва да се посочи изрично преди подписа на застрахователя, а текстът им да се приложи към полицата.

(2) Общите условия или типовата полица, към които полицата препраща, имат сила, доколкото не противоречат на изричните уговорки в нея.

Видове полици

Чл. 261. (1) Полицата за морска застраховка се издава според искането на застраховащия като поименна, на заповед или на приносителя.

(2) Застрахователят може да противопостави възраженията, които има спрямо застраховащия по полица на заповед, и към последващите приобретатели по джиро.

Застраховка в полза на трето лице

Чл. 262. (1) Когато морската застраховка е сключена в полза на трето лице, полицата се издава на застраховащия. Той може до предаването й на третото лице или до изявлението на третото лице, че е съгласно с уговорката в негова полза, да заличи посоченото трето лице или да го замени с друго лице.

(2) Ако е издадена полица (застрахователно свидетелство), застраховащият може да упражни правата по застраховката без пълномощие от третото лице, ако предяви полицата (застрахователното свидетелство).

(3) Застраховащият е длъжен да заплати застрахователната премия, макар и да е предал полицата на третото лице.

(4) Третото лице встъпва в задълженията във връзка с увеличението на риска, както и в задълженията във връзка с настъпването на застрахователното събитие.

Застраховка, за сметка на когото се касае

Чл. 263. (1) Когато морската застраховка е сключена за сметка на когото се касае, без поименно да се определи третото лице, полицата е винаги на приносител независимо от това, дали е означена като поименна или на заповед.

(2) Ако настъпи застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да заплати обезщетението само ако наред с другите изисквания му бъде представена и застрахователната полица от лицето, което иска обезщетение.

Прехвърляне на застрахован кораб

Чл. 264. (1) Ако застрахованият кораб бъде прехвърлен, морската застраховка се прекратява в момента на това прехвърляне, освен ако застрахователят изрично даде съгласие действието й да продължи и след това.

(2) Ако обаче застрахованият кораб бъде прехвърлен по време на пътуване, морската застраховка остава в сила до завършване на това пътуване.

Застрахователна стойност

Чл. 265. (1) Застрахователната стойност е стойността на застрахования предмет към деня, в който се сключва договорът за морска застраховка.

(2) Стойността на кораба обхваща и стойността на неговите машини, принадлежности, предмети на стъкмяването, както и разходите по застраховката, освен ако договорът изрично предвижда друго.

(3) Стойността на товара се определя според стойността му в мястото и времето на натоварването заедно с разходите по застраховането, навлото и очакваната печалба по уговорения размер.

(4) При застраховката е меродавна цялата сума на навлото и разходите по застраховането.

(5) При другите застраховани интереси стойността се определя според сумата, която застраховащият би загубил или би бил длъжен да заплати на друго лице, ако рискът настъпи при започване на застраховката, заедно с разходите по тази застраховка.

Застрахована сума

Чл. 266. (1) При сключването на договора за морска застраховка застраховащият трябва да обяви сумата, в размер на която се застрахова предметът (интересът).

(2) Застрахованата сума не може да надхвърли застрахователната стойност.

(3) Ако застрахованата сума е по-ниска от застрахователната стойност, застрахователят отговаря за щетите съразмерно на съотношението между застрахованата сума и застрахователната стойност.

(4) Ако застрахованата сума е по-висока от застрахователната стойност, договорът за морска застраховка няма сила за горницата.

(5) Застрахователят запазва правото си върху премията според обявената застрахована сума.

Застрахователна премия

Чл. 267. (1) Застраховащият е длъжен да заплати премията незабавно след сключването на договора, а ако се издава полица, едновременно с получаването на полицата, освен ако е предвиден срок за нейното плащане.

(2) До заплащане на премията, а ако договорът предвижда плащане по части, до заплащане на първата част морската застраховка няма сила.

(3) Ако застраховащият изпадне в закъснение да заплати премията или следващите части от нея, застрахователят не ще дължи обезщетение, ако рискът настъпи след закъснението. Ако обаче застраховащият плати закъснялата премия или закъснялата част от нея и рискът настъпи след извършване на плащането, морската застраховка запазва силата си.

Увеличение на риска

Чл. 268. (1) Застраховащият е длъжен, веднага след като му стане известно, да съобщи на застрахователя за всяко обстоятелство, което води до съществено увеличение на риска, значително забавяне на изпращането на товара, отклонение от определения или обичаен път, промени в начина на превозването, мястото на претоварването, назначението на товара и разтоварването, оставяне на кораба на презимуване, непредвидено в договора и други.

(2) Не се счита като увеличение на риска отклоняването от маршрута, което се дължи на обстоятелства, независещи от превозвача, или е извършено с цел да се спаси човешки живот или имущество или се е оказало необходимо за безопасността на кораба.

Прекратяване на договора поради увеличение на риска

Чл. 269. (1) Ако увеличението на риска е настъпило без вина на застраховащия, морската застраховка остава в сила, но застрахователят има право да иска заплащане на допълнителна премия съразмерно с това увеличение.

(2) Ако застраховащият не се съгласи с изменението на договора по предходната алинея в определения или обичаен срок за отговор, договорът се прекратява в момента, в който са настъпили обстоятелствата, увеличаващи риска.

(3) В случаите на ал. 2 застрахователят е длъжен да върне част от премията.

(4) Ако увеличението на риска се дължи на поведението на застраховащия, застрахователят може да прекрати договора и запази премията, ако не предпочете да иска заплащане на съответната допълнителна премия.

(5) Застрахователят може да прекрати договора и в случаите, когато застраховащият не му е изпратил навреме съобщение за настъпването на обстоятелствата, водещи до увеличение на риска. Той може да упражни това си право в срок от седем дни от деня, в който е узнал, че застраховащият е допуснал закъснение, да му съобщи за увеличение на риска. Ако пропусне този срок, застрахователят може да иска съответно увеличение на премията. Ако обаче застраховащият откаже да заплати допълнителна премия, застрахователят може да прекрати договора.

(6) Ако застраховащият изпрати навреме съобщението за обстоятелствата, увеличаващи риска, застрахователят, ако са налице условията за прекратяване на договора, трябва да съобщи решението си за прекратяване в срок от седем дни. Пропусне ли този срок, той може да иска само заплащане на съответна допълнителна премия.

(7) Ако застрахователят упражни правото си да прекрати договора поради увеличение на риска, той ще отговаря за вредите, възникнали преди това прекратяване.

(8) В случаите на предходната алинея застрахователят запазва правото си върху съответната част от премията.

Отказ на обезщетение при увеличение на риска

Чл. 270. Ако застраховащият не изпрати навреме съобщението за обстоятелствата, увеличаващи риска, и щетите настъпят поради тия обстоятелства, застрахователят не ще дължи обезщетение, освен ако преди това е узнал за увеличението на риска и не е упражнил правото си да прекрати договора по реда на чл. 269, ал. 5.

Задължения на застрахователя

Чл. 271. (1) Застрахователят покрива рисковете, предвидени от договора.

(2) Той е длъжен да заплати преките щети от настъпването на тия рискове до размера на застрахованата сума.

(3) Застрахователят не може да се освободи от задължението си да обезщети вредите, макар те да са причинени от трети лица, срещу които застраховащият или застрахованият нямат право да търсят обезщетение.

Последователни щети и частични щети

Чл. 272. Ако застрахованият предмет бъде засегнат от последователно настъпване на рискове, покрити от морската застраховка, застрахователят дължи обезщетение за вредите, причинени от всяко едно от тях, дори ако общата им сума надхвърля застрахованата сума.

Изключени щети

Чл. 273. (1) Застрахователят не отговаря за щетите, макар те да са причинени от рискове, покрити от застраховката, ако настъпването им се дължи на умисъл или груба небрежност на застраховащия или застрахован получател или изпращач, както и на техните представители. Капитанът и екипажът не се считат представители на корабопритежателя.

(2) Горното правило не се прилага по отношение на застрахован кораб или товар, ако щетите се дължат на навигационна небрежност.

(3) Застрахователят не отговаря за щети от неустойка по продажба и други договори, денгуби, закъснения, бездействия, промени на цени и такси, валутни разлики, лихви и други подобни, както и за всякакви косвени щети.

(4) Застраховката не покрива обичайните разходи, свързани със самото плаване, зимуване и карантина.

Изключени щети при кораб

Чл. 274. (1) При застраховка на кораб застрахователят не отговаря и за щетите, възникнали поради това, че корабът е бил отправен в немореходно състояние, освен ако това се дължи на скрити недостатъци на кораба.

(2) Застрахователят не отговаря и за щетите, възникнали поради натоварването на кораба на избухливи, запалителни и други опасни товари или вещества без негово знание или без знание на неговия представител.

Уведомяване за настъпване на риска

Чл. 275. Ако риск, покрит от застраховката, засегне застрахования предмет, застраховащият е длъжен да уведоми незабавно застрахователя, както и да вземе мерките по чл. 282.

Безследно изчезване на кораба

Чл. 276. (1) Ако корабът изчезне (чл. 42), застрахователят дължи обезщетение в размер до застрахованата сума.

(2) При застраховките за определено време застрахователят дължи обезщетение поради изчезване на кораба, ако последното съобщение на кораба е било получено преди изтичането на срока за застраховката и ако застрахователят не докаже, че корабът е погинал след изтичането на този период.

Установяване на действителната стойност

Чл. 277. Застрахователят може да иска да се установи действителната стойност на застрахования интерес, освен ако е била определена с изрична уговорка по общо съгласие със застраховащия при сключването на договора.

Размер на обезщетението

Чл. 278. (1) Застрахователното обезщетение не може да надхвърли застрахованата сума в границата на застрахователната стойност. Застрахователят е длъжен да покрие и разходите по предотвратяване или ограничаване на щетите, причинени от покрития риск (чл. 282), както и вноските по общата авария даже ако те, заедно с обезщетението, надхвърлят застрахованата сума.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Ограничена отговорност до застрахованата сума

Чл. 279. (1) След настъпване на застрахователния риск застрахователят може, като заплати застрахованата сума, да се освободи от други задължения по договора, включително и тия по чл. 282.

(2) Застрахователят може да упражни правото си по предходната алинея, ако извести за това застрахования (застраховащия) до изтичане на седем дни от деня, в който е получил последното съобщение за настъпването на риска и за последиците от това.

(3) Заплащането на цялата застрахована сума не освобождава застрахователя от задължението да възстанови на другата страна разходите по установяване на щетите, както и разходите, които тя е направила по чл. 282, преди да е получила съобщението на застрахователя по предходните алинеи.

(4) Застрахователят, който ограничава отговорността си до размера на заплатената пълна застрахована сума, не придобива права върху застрахованото имущество.

Обезщетение чрез заплащане на ремонт

Чл. 280. (1) При застраховката на кораб, ако договорът не предвижда друго, застрахователят може, вместо да заплати обезщетението в пари, да възложи отстраняване на повредите, предизвикани от настъпилия риск, като понесе разходите за това.

(2) Ако ремонтът продължи по-дълго от времето, през което повредите са могли да бъдат отстранени, застрахователят дължи вреди и загуби поради закъснение.

Обезпечение за вноски по обща авария

Чл. 281. Ако застраховащият или застрахованият поиска това, застрахователят може да предостави до размер на застрахованата сума обезпечение за вноските по обща авария.

Разходи по предотвратяване и установяване на щетите

Чл. 282. (1) Ако настъпи рискът, покрит от застраховката, застраховащият е длъжен да вземе всички зависещи от него разумни мерки, необходими за спасяване на застрахования предмет и за предотвратяване или за ограничаване на щетите, както и за обезпечаване на вземанията за обезщетяване срещу лицата, причинили тия щети.

(2) Ако получи указания от застрахователя в отговор на съобщението за настъпване на риска, което му е изпратил, застраховащият е длъжен да вземе мерките, посочени в тия указания.

(3) Застрахователят може сам да предприеме действия за спасяване и опазване на застрахования предмет или за предотвратяване или намаляване на щетите.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Действията на застрахователя по ал. 2 и 3 не предрешават въпроса за правото на застрахования да бъде обезщетен, но свързаните с тях разходи са в тежест на застрахователя.

(5) Застрахователят е длъжен да възстанови необходимите разходи, направени от застраховащия (застрахования) по предотвратяването или ограничаването на щетите, за които той дължи обезщетение, включително и за разходите, направени съобразно с неговите указания.

(6) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и за разходите по установяване на щетите, възникнали поради настъпване на риск, покрит от застраховката, включително и за съставяне на диспаш.

(7) Застрахователят не носи отговорност за обезщетение за щетите, възникнали поради това, че застрахованият (застраховащият) съзнателно или поради груба небрежност не взема мерките по ал. 1 и 2.

(8) Ако застрахованата сума е по-ниска от застрахователната стойност, разходите по ал. 1 и 2, извършени от застраховащия, се възстановяват съобразно със съотношението между застрахованата сума и застрахователната стойност.

Обезщетение и притежаване на застрахования предмет

Чл. 283. Вън от случаите по чл. 279 застрахователят, след като заплати цялата застрахователна сума, придобива всички права върху застрахования предмет, но когато застрахователната сума е по-малка от застрахователната стойност, застрахователят има право да иска да му се предаде съответната пропорционална част.

Изоставяне на застрахования предмет

Чл. 284. (1) Застраховащият може, като се откаже в полза на застрахователя от правата си върху застрахования предмет, да иска заплащане на цялата застрахована сума.

(2) Когато предмет на застраховката са товари, разпоредбата на предходната алинея се прилага само ако страните са предвидили това в договора.

(3) Случаите, при които застраховащият може да извърши изоставянето, са:

1. безследно изчезване на кораба;

2. пълно реално погиване на кораба;

3. пълно конструктивно погиване на кораба, т.е., когато погиването е неминуемо или спасяването на кораба или поправянето му биха причинили разходи, несъразмерно високи в сравнение със застрахованата сума;

4. пленяване или конфискуване на кораба, когато застраховката покрива военни рискове и завладяване от пирати, ако тези състояния продължават повече от два месеца.

Изявление за изоставянето

Чл. 285. (1) Изявлението за изоставяне се извършва в писмена форма в срок от 6 месеца, от деня, в който изтичат сроковете по чл. 276 и 284.

(2) В изявлението за изоставяне застраховащият е длъжен да съобщи на застрахователя дали предметът на застраховката е обременен с вещни права и запори в полза на трети лица и дали има други застраховки за него.

(3) Ако застраховащият не извърши изоставянето в срока по ал. 1, той може да търси застрахователно обезщетение на общо основание.

Отхвърляне и отмяна на изоставянето

Чл. 286. (1) Застрахователят може да отхвърли искането за изоставяне на застрахования предмет, ако не са налице основанията на извършването му, както и в случаите, когато застраховащият наруши задълженията по чл. 288, ал. 2 и 3.

(2) Ако застрахователят установи, след като получи изявлението за изоставяне, че корабът не е погинал, той може да иска, ако е изплатил застрахователното обезщетение, застраховащият да му го върне обратно. В този случай застраховащият може да задържи само обезщетението за частични повреди, ако корабът ги е претърпял, поради риск, покрит от застраховката.

Действие на изоставянето

Чл. 287. (1) Правата върху застрахования предмет преминават върху застрахователя от деня, в който той приеме изявлението за изоставяне, или след изтичане на 30 дни, след като е получил изявлението за изоставяне и не го е отхвърлил изрично.

(2) Застрахователят може да се разпорежда със застрахования предмет, след като заплати застрахователното обезщетение.

Встъпване на застрахователя в правата срещу трети лица

Чл. 288. (1) Застрахователят, след като заплати обезщетението, встъпва в правата на застраховащия или застрахования срещу третите лица за заплащане на вреди и загуби.

(2) Ако застраховащият се е отказал от правата си да търси вреди и загуби срещу третите лица, причинили щетата, покрита от застраховката или виновно е направил невъзможно осъществяването им, застрахователят може да откаже да плати застрахователното обезщетение изцяло или за съответната част.

(3) Застраховащият или застрахованият е длъжен да предаде на застрахователя всички документи и други доказателства и да му съобщи всички данни, необходими, за да осъществи той правата срещу трети лица, в които встъпва.

Приспадане на обезщетението от трето лице

Чл. 289. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако застраховащият или застрахованият получи обезщетение за вредите от трети лица, застрахователят е длъжен да му заплати само разликата между сумата, подлежаща на изплащане съобразно с договора, и сумата, получена от третите лица.

Глава единадесета.

АВАРИИ

Понятие за обща авария

Чл. 290. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Обща авария се считат щетите, извънредните разходи или пожертвувания, направени преднамерено или разумно за спасяване на кораба, навлото и товара от обща опасност за участващите в общото морско начинание.

(2) Извънреден разход, извършен вместо разход, който следва да се отнесе към разходите за обща авария, се зачита за обща авария, но само до размера на избягнатия разход.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Следващите разпоредби се прилагат в случаите, когато по силата на договор между страните не е уговорено друго.

(4) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Като обща авария се обезщетяват само такива загуби, вреди или разходи, които са пряка последица от аварията.

(5) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Не се признават за обща авария:

1. загуби, вреди или разходи, направени във връзка с отстраняване на нанесени щети на околната среда или които са следствие от изтичане или изхвърляне на замърсяващи вещества от имуществото, участващо в общото морско начинание;

2. демюрейдж, загуба на пазар или понесена вреда, или разход, направен поради забавяне, по време на рейса или впоследствие;

3. всяка косвена загуба.

Съставни елементи на общата авария

Чл. 291. Към общата авария при условията на чл. 290 по-специално се отнасят:

1. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щети, възникнали от изхвърляне зад борда на товар или принадлежности на кораба, а така също загуба или вреда, причинена на имуществото, включено в общото морско начинание при вземане на мерки за общото им спасяване, по-специално вследствие проникване на вода в трюмовете през откритите за изхвърляне на товара люкове или през други направени за това отвори;

2. (доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щети, причинени на кораба или товара при гасене на пожар на борда на кораба, включително и щетите от потопяването на горящия кораб, или от изхвърлянето на брега на имущество от горящия кораб;

3. щетите, причинени на кораба или товара от преднамерено засядане на кораба

4. щетите от повреждане на двигателите и другите машини или котлите на кораба, причинени при усилията да се снеме корабът от засядане;

5. извънредните разходи, извършени при засядане на кораба, по претоварването на товара, горивото или на предметите на корабното снабдяване от кораба на други плавателни съдове, за наемане на последните и за обратното натоварване върху кораба;

6. щетите от повреждане или погиване на товари, гориво или на предмети от снабдяването, причинени от преместването, разтоварването и обратното им натоварване и подреждане на кораба, а също така при съхранението им в случаите, когато разходите по извършването на тези дейности се признават за обща авария;

7. стойността на корабния инвентар или на предмети от снабдяването, изгорени по необходимост вместо гориво, като се приспадне стойността на предвиденото количество гориво, което би било изгорено. Стойността на това гориво се определя по пазарната цена в деня на отплаването от отправното пристанище или в последното посетено пристанище;

8. разходите, направени с цел да се получи помощ, а така също и щетите, причинени на кораба или товара от корабите, които са оказвали помощ;

9. загубата на навлото, възникнала от загубата на товара, се обезщетява по общата авария, като от навлото му се изключват разходите, които превозвачът би извършил за реализирането на навлото, но които не са били извършени вследствие на пожертвуванията.

Приравнени към общата авария разходи

Чл. 292. Към общата авария също така се отнасят или приравняват:

1. разходите, предизвикани от принудително отбиване на кораба в мястото на убежище или връщането му в мястото на натоварването поради нещастен случай или поради каквото и да било друго изключително обстоятелство, налагащо необходимостта от отбиване или връщане, за да се избегне общата опасност;

2. разходите, свързани с излизането на кораба с товара или с част от него от мястото на убежището или от мястото на натоварването в случаите на принудително връщане;

3. разходите за преместването или разтоварването на товара, горивото или предмети от снабдяването в мястото на натоварването, отбиването или убежището, когато това преместване или разтоварване са били необходими, за да се избегне обща опасност или за да се даде възможност да се отстранят повредите на кораба, предизвикани от нещастен случай или други извънредни обстоятелства, ако отстраняването им е било необходимо за безопасното продължаване на рейса;

4. разходите за обратното натоварване и подреждане на товара, горивото и предметите за снабдяване, разтоварени при обстоятелствата, посочени в предходната точка в този член, както и всички разходи по опазването им, включително по застраховането им, ако такова е било направено;

5. разходите за работната заплата и издръжката на корабния екипаж, предметите за снабдяването му и горивото, понесени във връзка с удължаване на рейса в резултат от отбиването на кораба в мястото на убежище или връщането му в мястото на натоварване при обстоятелствата, указани в точки 1 и 3 на този член;

6. разходите за работната заплата и издръжката на корабния екипаж, възникнали при отбиването или допълнителното задържане на кораба в каквото и да било място вследствие нещастен случай или други извънредни обстоятелства, налагащи това, за да се избегне обща опасност или за да се отстранят повредите, причинени при посочените обстоятелства, ако ремонтът е бил необходим за безопасното продължаване на рейса. Разходите за гориво, предмети за снабдяване и пристанищни разходи, възникнали през време на задържането, също се приравняват към общата авария, освен ако тия разходи са извършени за ремонти, неспадащи към общата авария;

7. предвидените в точки 1 до 6 разходи, ако те са възникнали поради прехода на кораба от мястото на убежище до друго място, поради невъзможността да се извърши ремонтът в мястото на убежище;

8. стойността на временния ремонт на кораба, извършен за обща безопасност в мястото на натоварването, отбиването или убежището, а също и стойността на временния ремонт на повредите, приети за обща авария. Стойността на временното отстраняване на случайните повреди, необходимо само за извършване на рейса, се обезщетява само до размера на тези предварителни разходи, които биха били отнесени към общата авария, ако това отстраняване не е било извършено, независимо от икономията, извършена в резултат на това от когото и да е от участниците в общата авария;

9. (нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) седем на сто годишна лихва върху разходите, пожертвуванията и обезщетенията, които са признати за общоаварийни; лихвата се начислява до три месеца след датата на издаването на общоаварийния диспаш, като се взема предвид всяко частично плащане от интересите, участващи с общоаварийни вноски, или от депозитния общоавариен фонд.

Негодност за плаване на кораба и отказ от пътуването

Чл. 293. В случаите, когато корабът бъде признат за негоден за плаване или се откаже от продължаване на рейса, към разходите за общата авария се отнасят само онези, направени за съхраняването, изплащане заплатите на екипажа и неговата издръжка (чл. 291, точки 1-6) до момента на признаването на кораба за негоден или до отказа му да продължи рейса. В случай, когато корабът бъде признат за негоден за плаване или се откаже от продължаване на рейса, преди да бъде приключено разтоварването на товара, към общата авария се отнасят всички разходи, направени до завършването на разтоварването.

Щети, изключени от общата авария

Чл. 294. Не се признават за обща авария даже и при наличие на условията, предвидени в чл. 290 на този кодекс:

1. стойността на изхвърления от кораба самозапалващ се товар и товар, който се превозва на кораба в несъответствие с приетите в морската търговия обичаи;

2. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щетите, причинени от дима при пожар, по какъвто и да е начин, както и загубите от нагряването от пожар в тези части на кораба и товара, които са били обхванати от пожара;

3. щетите, причинени вследствие отсичане на разбити корабни части или други съоръжения, които са били отнесени от морската стихия;

4. щетите, причинени от форсирането или друга работа на машините, другите двигатели или котлите на кораба, който е в плаващо състояние, но е заседнал;

5. щетите, причинени от преднамерено засядане на кораба на плитковина при обстоятелства, които биха предизвикали засядането независимо от предприетите мерки; щетите обаче, причинени от снемането на такъв кораб при наличие на посочените в чл. 290 от този кодекс условия, се признават за обща авария;

6. всякакви щети или загуби, понесени от кораба или товара, вследствие увеличаване продължителността на рейса, като престои или търговски загуби.

Разпределение

Чл. 295. (1) Общата авария се разпределя между кораба, товара и навлото пропорционално на тяхната действителна стойност в мястото и по време на завършване на рейса.

(2) Общата авария се разпределя съгласно ал. 1 и когато опасността, причинила извънредните пожертвувания или разходи, е настъпила по вина на кой да е участник в общата авария или на трето лице. Разпределението на щетите не лишава участника в общата авария от правото на регресен иск срещу лицето, по вина на което са причинени щетите.

(3) Разпределение на щетите, считащи се за обща авария, се извършва също и тогава, когато действията, извършвани във връзка с общата авария, не са постигнали желаните резултати.

(4) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато корабът е в пристанище или място при обстоятелства, които могат да са основание за претендиране на обезщетение като обща авария, а товарът или част от него се изпратят по предназначението им с друго транспортно средство, се запазват правата и задълженията по общата авария. Тези права и задължения трябва да бъдат максимално близки до тези, които биха съществували без такова изпращане.

(5) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Делът, определен на товара за общоаварийното обезщетение, съгласно ал. 4, не трябва да надхвърля разходите, които биха понесли собствениците на товара, ако товарът би бил изпратен за тяхна сметка.

Размер на обезщетението на кораба

Чл. 296. (1) Размерът на обезщетението по обща авария за повреждане на кораба, неговите машини или принадлежностите трябва да съответствува на действителната стойност на поправянето на повредите или заменените части, но не може да превишава обичайната стойност на поправките или замяната на частите. В случаите, когато старите материали или части са заменени с нови, от тази стойност се приспада „ново вместо старо“.

(2) От стойността на временните поправки на кораба, която спада към обща авария, приспадания „ново вместо старо“ не се правят.

(3) Когато не е имало поправка, взема се предвид съответното намаление на стойността на кораба, което не може да превишава нормалната стойност за поправка.

(4) В случаите на действителна или пълна конструктивна загуба на кораба сумата, полагаща се като обезщетение по общата авария за повреда на кораба, се начислява въз основа на оценката на кораба в неповредено състояние, като се приспадне от нея обикновената стойност на поправките, които не се считат за обща авария, и сумите, получени от продажбата на кораба, ако той е бил продаден.

Размер на обезщетението за товари

Чл. 297. (1) Подлежащата на обезщетение по обща авария загуба поради повреда или погиване на пожертвувания товар се определя по цената на товара в деня на пристигането на кораба в местоназначението на товара.

(2) Ако корабът не е пристигнал до пристанището на местоназначението на товара, подлежащата на обезщетение загуба се определя по цената на товара в пристанището на местоназначението му в деня на разтоварването или изхвърлянето на товара.

(3) В случай на продажба на повредения товар обезщетението се определя от разликата между неговата стойност в неповредено състояние и сумата, получена от неговата продажба, освен ако размерът на тази щета не е бил уговорен по друг начин.

Разходи за спасяване

Чл. 297а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Разходите за спасяване, направени от страните в морското начинание, независимо дали са уговорени между тях, се обезщетяват по реда на общата авария, ако спасителните операции са били извършени с цел предпазване от опасност на имуществото, участващо в общото морско начинание.

(2) Разходите, обезщетявани по реда на общата авария, включват всяко спасително възнаграждение, в което са взети предвид умението и усилията на спасителите за предотвратяване или намаляване на увреждането на околната среда.

(3) Специалното обезщетение, което се плаща на спасителя от корабособственика, не се обезщетява като обща авария.

Разходи за повреди, причинени на машини и котли на кораб

Чл. 297б. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Повредите, причинени на машините и котлите на кораб, който се намира в плитчина и в опасно положение, при усилията за снемане от плитчината, се обезщетяват като обща авария, ако се докаже, че са възникнали от действителното намерение да се снеме корабът на вода, заради общата безопасност с риск от тези повреди. Загубите или повредите, причинени от работата на двигателните машини и котлите, не се обезщетяват по реда на общата авария, ако корабът е бил в плаващо състояние.

Разходи за разтоварване на заседнал кораб и последвали вреди

Чл. 297в. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато товарът, корабното гориво и запасите на кораб, намиращ се в плитчина, бъдат разтоварени като общоавариен акт, допълнителните разходи за разтоварване, наемане на лихтери и обратно натоварване (ако са направени такива), както и всякакви загуби или вреди по имуществото, участващо в общото морско начинание, вследствие на горните действия, се отнасят към общата авария.

Изчисление на обезщетението

Чл. 298. (1) Върху сумата на разходите, които подлежат на обезщетение по обща авария (освен работната заплата и издръжката на екипажа, стойността на горивото и предметите за снабдяване, които не са заменени по време на рейса), се начислява 2% в полза на страната, която е направила тези разходи. За обща авария се считат също така необходимите разходи за получаване на средства чрез заем или по друг начин, а също така и загубата, понесена от собственика на товара, който е продаден, за да се получат средства.

(2) За обща авария се считат също застрахователните суми, с които се авансират разходи по общата авария.

Изключени товари

Чл. 299. Щетите, произлезли от загубване или повреждане на товара, който е бил натоварен на кораба без знанието на корабопритежателя или който при приемането му за превоз е бил неправилно обявен, не се включва в общата авария. Такъв товар, ако бъде спасен, участвува с вноски в общата авария съгласно общите правила.

Щети при товар с обявена стойност

Чл. 300. Щетите, произлезли от загубване или повреждане на товара, стойността на който при приемането за превоз е била обявена по-ниско от действителната стойност, се пресмятат в общата авария според обявената стойност. Тежащите върху този товар задължения, произтичащи от участието в общата авария, се разпределят съгласно действителната стойност на товара.

Определяне общата стойност на имуществата

Чл. 301. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Общата стойност на имуществата, участвуващи за покриване на общата авария (контрибуционна стойност), се определя по действителната чиста стойност на имуществата при завършване на рейса с прибавяне към тази сума обезщетенията по общата авария за пожертвуваното имущество, ако тази сума вече не е включена. При това от сумата на цената за превоз на товари и цената за превоз на пътници, рискът за който се носи от корабопритежателя, се изключват разходите и работната заплата на екипажа за дадения рейс, които превозвачът не е могъл да заплати, когато корабът или товарът са погинали при обстоятелства, признати за обща авария и които вследствие на това не са били признати за обезщетяване по реда на общата авария.

(2) Изключват се от стойността на имуществата всички признати за частична авария разходи, които са били направени в съответствие с това имущество след обявяване на общата авария.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Стойността на багажа и личните вещи на пътниците не се включват в контрибуционната стойност.

Диспашори. Доброволен арбитраж

Чл. 302. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Установяването на обща авария, на разходите, пожертвованията по нея и разпределението на вноските между кораба, товара и навлото се извършва с диспаш по искане на заинтересуваните страни.

(2) Правоспособност „диспашор“ се придобива при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 310.

(3) Видът на аварията се установява с постановление на диспашора, което може да се оспори чрез доброволен арбитраж, когато такъв е уговорен между страните в коносамента. Ако страните са уговорили доброволен арбитраж, те могат да оспорят постановлението на диспашора в 30-дневен срок от обявяването му в „Държавен вестник“. Предявяването на иска спира производството по диспаша. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То може да бъде отменено по реда на Закона за международния търговски арбитраж.

Прилагане на обичаи

Чл. 303. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При липса на уговорки или непълноти на закона диспашорът се ръководи при определяне вида на аварията, изчисляване размера на общата авария и съставяне диспаша от международните обичаи на търговското корабоплаване.

Тежест на доказване

Чл. 304. (1) На страните, на които се приспада разпределението по общата авария, тежи задължението да доказват, че заявените щети или разходи действително следва да бъдат признати като обща авария.

(2) Всички материали, на основание на които се съставя диспашът, следва да бъдат държани на разположение на диспашора и последният по искане на заинтересуваните лица е длъжен да издава заверени от него копия на тези материали.

(3) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всички страни, претендиращи обезщетение по реда на общата авария, писмено уведомяват диспашора за претърпените загуби или разходи в срок 12 месеца от датата на завършване на общото морско начинание.

(4) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато страните, претендиращи обезщетение, не уведомят диспашора или ако в 12-месечен срок от искането за такова уведомление не представят доказателства в подкрепа на претенцията си, диспашорът има право да преценява размера на вноската или стойността на участващия интерес въз основа на наличната информация. Преценката може да бъде променена само на основание, че е явно неправилна.

Такси за диспаша

Чл. 305. За съставяне на диспаша се събира такса, която се включва в сметката на общата авария и се разпределя между всички заинтересувани лица пропорционално на дяловото им участие в общата авария.

Оспорване на диспаша

Чл. 306. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Заинтересуваните лица могат по исков ред да оспорят диспаша пред Софийския градски съд в едномесечен срок от обявлението в „Държавен вестник“ за окончателното съставяне на диспаша, когато общата авария е станала в каботажно плаване, и в шестмесечен срок, когато това е станало в задгранично плаване.

(2) Когато страните са уговорили в коносамента арбитраж, оспорването на диспаша се извършва пред арбитражен съд в сроковете по ал. 1. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То може да бъде отменено по реда на Закона за международния търговски арбитраж.

Приключване на диспаша

Чл. 307. Изпълнителните листове по влезлите в сила диспаши се издават на заинтересуваните лица от Софийския градски съд по реда на Гражданско-процесуалния кодекс.

Задържане

Чл. 308. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът може да откаже да предаде товарите или да ги предаде за пазене в склад до внасяне на депозит или представяне на гаранция за вноската, която се припада на товарите.

Частна авария

Чл. 309. (1) Частни аварии са всички щети на кораба, товара или навлото, които не са обща авария.

(2) Щетите, признати за частна авария, се понасят от този, който ги е претърпял, или от този, който е отговорен за тяхното причиняване.

Ред за установяване на щети

Чл. 310. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Редът за установяване на щетите, представляващи обща или частна авария, тяхното разпределение и пр. се определят с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на правосъдието.

Глава дванадесета.

СБЛЪСКВАНИЯ НА КОРАБИТЕ

Приложно поле

Чл. 311. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат при сблъсквания между кораби, както и между кораби и водни самолети, други плаващи или закотвени съоръжения.

(2) Същите разпоредби се прилагат и когато щетите са причинени от един кораб на друг или на намиращите се на него лица, товари и други имущества поради извършване или неизвършване на маневра или вследствие неспазване правилата за корабоплаване, даже и когато не е последвало сблъскване.

Последици от сблъскване без вина

Чл. 312. (1) При сблъскване, станало поради случайно събитие, непреодолима сила или ако причината за сблъскването не може да се установи, загубите се понасят от кораба, който ги е претърпял.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато корабите или един от тях са били закотвени в момента на сблъскването или закрепени по друг начин.

Вина за сблъскването

Чл. 313. (1) При сблъскване, станало поради неправилни действия или пропуск на един от корабите, загубите се понасят от кораба, по чиято вина е станало сблъскването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Вина е налице, когато корабът, причинил сблъскването:

1. не отговаря на изискванията за мореходност;

2. не е надлежно комплектован с радио- и навигационни средства, технически съоръжения и екипаж;

3. не е спазил разпоредбите на Международните правила за предотвратяване сблъскванията на корабите по море или разпоредбите на Правилника за плаване по р. Дунав;

4. не се е съобразил със специфичните корабоплавателни условия в района на плаване;

5. не се е съобразил с дадени му указания от компетентен орган или от екипажа на другия кораб (другите кораби) или плаващо съоръжение;

6. не е действал съобразно добрата морска практика.

Сблъскване по вина на няколко кораба

Чл. 314. (1) Ако сблъскването е станало по вина на няколко кораба, всеки от тях отговаря съразмерно степента на своята вина за щетата, нанесена на останалите кораби или на имуществото, намиращо се на тях. Ако степента на вината е еднаква или не може да се установи, корабите отговарят поравно.

(2) За щетите, последвали от смъртта, телесната повреда или разстройството на здравето, корабите, които имат вина за сблъскването, отговарят солидарно. Корабът, който въз основа на солидарната отговорност е заплатил част, по-висока от припадащата му се, има право на обратен иск към другите кораби за надплатената сума.

Сблъскване по вина на пилота

Чл. 315. Правилата на чл. 312, 313 и 314 се отнасят и до случаите, когато сблъскването е станало по вина на пилота, дори и когато ползуването на услугите му е било задължително.

Задължения на капитаните

Чл. 316. (1) Капитанът на всеки от сблъскалите се кораби е длъжен да се притече на помощ на другия кораб, на екипажа и пътниците му, ако може да направи това без сериозна опасност за своя кораб, екипаж и пътници.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитаните на сблъскалите се кораби са длъжни да си съобщят един на друг името на кораба, пристанището на домуване, мястото, откъдето е отпътувал, и местоназначението на кораба, и незабавно уведомяват за събитието Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(3) За нарушения на горните задължения капитанът носи установената от законите отговорност.

(4) Корабопритежателят не носи отговорност за неизпълнение на тези задължения от страна на капитана.

Прилoжение на разпоредбите към военни кораби

Чл. 317. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно и към корабите, плаващи под военноморско знаме.

(2) Корабите, посочени в горната алинея, не носят отговорност за вредата, нанесена на други кораби при сблъскване или други действия при изпълнение на служебни задачи в границите на учебните полигони и на районите, обявени за опасни за плаване. Това не освобождава капитаните на тези кораби от предвидените в тази глава задължения да дадат необходимата помощ или да съобщят данните по чл. 316 в степен, която се определя по установения ред.

Глава тринадесета.

СПАСЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Приложно поле (Загл. изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 318. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат при спасяване и оказване на помощ по море, река или в други води на намиращите се в опасност кораби и на други плаващи или закотвени съоръжения.

(2) Правилата на настоящата глава се прилагат също и към кораби, плаващи под военноморско знаме.

Възнаграждение за спасяване

Чл. 319. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяко действие с полезни резултати за оказване на помощ или спасяване на изложен на опасност кораб, на намиращи се на него или на произхождащ от него товар или други вещи, а така също и за запазване на навлото и цената за превозваните пътници дава право на спасителя да получи справедливо възнаграждение.

(2) Възнаграждението се заплаща и в случаите, когато спасяващият и спасеният кораб принадлежат на един и същ корабопритежател.

(3) Когато помощта или спасяването не са дали полезни резултати, възнаграждение не се заплаща.

(4) Няма право на възнаграждение и екипажът на кораба, изложен на опасност.

Спасяване при договор за влачене

Чл. 320. Нямат право на възнаграждение спасителите, които са направили услуги въпреки изричната и разумна забрана на капитана на кораба, търпящ бедствие, както и действията за спасяване, произтичащи от договора за влачене.

Спасяване на хора

Чл. 321. Спасените хора не плащат възнаграждение за спасяването си. Спасителите на хора имат право на справедлива част от общото възнаграждение за спасеното имущество наравно със спасителите на имуществото, когато спасяването на хората е извършено във връзка с произшествието, което е наложило спасяването на това имущество.

Размер на възнаграждението

Чл. 322. (1) Размерът на възнаграждението се определя по споразумение между страните, а при липса на споразумение – от съда или арбитража.

(2) Всяко споразумение за спасяване, сключено в момента и под влияние на опасността, може да бъде обявено за недействително или изменено от съда или арбитража, ако се установи, че условията на споразумението са несправедливи.

Определяне на възнаграждението

Чл. 323. (1) Съдът или арбитражът определят възнаграждението според обстоятелствата на случая, като вземат предвид:

1. резултатите от спасяването;

2. усилията и заслугите на спасителите

3. опасностите, на които е бил изложен спасеният кораб и неговите пътници, екипаж и товар;

4. опасностите, на които са били изложени спасяващият кораб, съоръженията му и спасителите;

5. загубеното време от спасителите при спасяването;

6. понесените разходи и щети от спасителите;

7. възможните отговорности на спасителя пред трети лица и други рискове;

8. стойността на съоръженията и материалите на спасителя, употребени за спасяване;

9. специалното предназначение на спасяващия кораб.

(2) Освен това трябва да се вземе предвид и стойността на спасеното имущество.

Максимален размер на възнаграждението

Чл. 324. Възнаграждението не може да превиши стойността на спасеното имущество.

Основания за намаляване на възнаграждението

Чл. 325. Възнаграждението може да бъде намалено или изцяло отхвърлено, ако спасителят по своя вина е направил необходимо спасяването или във връзка със спасяването е извършил кражба, присвояване или други измамни действия.

Стойност на спасеното имущество

Чл. 326. Стойността на спасеното имущество се определя от неговата оценка в мястото, в което се намира след спасяването, ако е било продадено – от получената сума, като се приспаднат и в двата случая установените такси и мита, както и разходите по разтоварването, пазенето и оценяването или продажбата на имуществото.

Разпределение на възнаграждението между няколко спасители

Чл. 327. Разпределението на възнаграждението между няколко спасители се извършва по тяхно споразумение, а при липса на споразумение – по решение на съда или арбитража.

Разпределение на възнаграждението между корабопритежателя, екипажа и други правоимащи

Чл. 328. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя, членовете на екипажа и другите правоимащи лица се извършва, след като се приспаднат разходите и щетите по спасяването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Половината от останалата сума се отрежда на корабопритежателя, а другата половина – на капитана, останалите членове на екипажа и другите правоимащи лица съгласно наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Спрямо размера на тези възнаграждения не се прилагат разпоредбите за трудовите възнаграждения, допълнителните възнаграждения, премиите и други, както и за данъците.

Глава четиринадесета.

ИЗВАЖДАНЕ НА ПОТЪНАЛО ИМУЩЕСТВО

Приложно поле

Чл. 329. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Имущество (кораб, части от кораб, предмет от корабно стъкмяване, товари и други), потънало в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България (в това число имущество, изхвърлено на плитковина или на брега), подлежи на изваждане или изтегляне при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Изваждане на собствено имущество

Чл. 330. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Собственик на потънало имущество, който има намерение да извади това имущество, трябва да извести за това Изпълнителната агенция „Морска администрация“ в едногодишен срок от потъването на имуществото.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция „Морска администрация“ определя според обстоятелствата достатъчен срок за изваждане и реда за извършване на работите по изваждането, за което уведомява собственика.

Задължително изваждане на потънало имущество

Чл. 331. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато потъналото имущество съставлява опасност или препятствие за корабоплаването или заплаха за околната среда, морската промишленост, хидротехническите или други работи, собственикът на имуществото е длъжен да го извади по нареждане на Изпълнителната агенция „Морска администрация“ в установения от последната срок.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако собственикът на потънало имущество е неизвестен, Изпълнителната агенция „Морска администрация“ прави еднократна публикация в Държавен вестник за срока, установен за изваждане на потъналото имущество. Ако на Изпълнителната агенция „Морска администрация“ е известна националната принадлежност на собственика на потъналото имущество, тя уведомява и съответната администрация на държавата на знамето.

Изваждане от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (Загл. изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 332. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция „Морска администрация“ може да не разреши на собственика на потъналото имущество да го извади със свои средства или със средства на избрани от него физически или юридически лица. При такива случаи изваждането на имуществото се извършва от органите на агенцията за сметка на собственика на имуществото.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите по чл. 331, ал. 1 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ има право да вземе необходимите мерки за незабавно изваждане на потъналото имущество, за изтеглянето му по друг начин, а при необходимост – и за неговото унищожаване.

Предаване на изваденото имущество

Чл. 333. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Имуществото, извадено или изтеглено от Изпълнителната агенция „Морска администрация“ в съответствие с разпоредбите на чл. 332, ал. 1 и в случаите на непосредствена опасност за корабоплаването, се предава на неговия собственик след заплащане стойността на разходите за изваждането (изтеглянето) и другите понесени във връзка с това щети, при условие, че от момента на изваждането на имуществото не е изтекла повече от една година.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Продажба на извадено имущество

Чл. 333а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ поканва собственика или застрахователя на потънало имущество в 14-дневен срок да заплати разноските по изваждането и да получи имуществото си.

(2) Когато собственикът е неизвестен, не се яви или откаже да заплати разноските след изтичането на 14-дневния срок, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ пристъпва към продажба на имуществото чрез търг с явно наддаване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Когато липсва възможност или не е целесъобразно съхраняването на изваденото имущество, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ има право да продаде имуществото при условия и по ред, определени със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на правосъдието.

(4) Получените приходи от търга постъпват в бюджета на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Последици от неизваждането

Чл. 334. Собственик на потънало имущество, който не е направил заявление или не извади имуществото в срока, предвиден в чл. 330 и 331, загубва правата си над него.

Възнаграждение за случайно извадено имущество

Чл. 335. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато потъналото имущество бъде извадено случайно, лицето, което го е извадило, е длъжно да го предаде на най-близкото териториално звено на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Това лице има право да получи възнаграждение в размер на 1/3 от стойността на изваденото имущество.

Военно имущество

Чл. 336. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изваждането на предметите, които са военни имущества, се извършва от компетентните служби на Министерството на отбраната. Когато тези имущества се намират в териториалното море и вътрешните води на Република България, изваждането се извършва съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Изваждане на потънало имущество в забранени за плаване райони

Чл. 337. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Изваждане на имущество, потънало в райони, където в съответствие със законодателството за запазване на държавните граници на Република България е забранено плаването на кораби, се извършва при спазване на разпоредбите на тази глава при условие, че е дадено разрешение за изваждане от Министерството на отбраната.

Глава петнадесета.

ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ НА КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛЯ

Случаи на ограничена отговорност

Чл. 338. Корабопритежателят отговаря ограничено за:

1. щети, причинени на трети лица от капитана на кораба, от други членове на екипажа, от пилота и от всяко друго лице, обслужващо кораба при изпълнение на техните задължения;

2. щети, причинени на товара, който е приет за превоз, или на друго имущество, което се намира на кораба;

3. щети, произлезли от неизпълнение или лошо изпълнение на договора за морски превоз на товара;

4. възнаграждение за оказване на помощ;

5. задълженията по разпределението при обща авария по отношение на дължимата част от корабопритежателя;

6. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) задълженията, свързани с изваждането, пренасянето, съхраняването, премахването или разрушаването на потънало имущество, както и задължението за заплащане на причинени щети на пристанищни съоръжения, пристанищни басейни и плавателни водни пътища;

7. задълженията, основани на действията, извършени от капитана без специално пълномощно от корабопритежателя, а по силата на общите му законни правомощия, с цел да се запази корабът или да продължи рейса си, даже ако тези действия са предизвикани от недостатъчно или неправилно стъкмяване или снабдяване преди започване на рейса.

Изключване на ограничената отговорност

Чл. 339. Правилата за ограничаване отговорността на корабопритежателя, установени в предходния член, не се прилагат:

1. за задължения към членовете на екипажа или други лица, заангажирани с обслужването на кораба;

2. за задължения, възникнали вследствие лична вина на корабопритежателя;

3. (нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) за обезщетения за причинени вреди на живи морски ресурси в нарушение на условията за издаване на разрешително за извършване на стопански риболов.

Предели на ограничената отговорност

Чл. 340. В случаите на ограничена отговорност на корабопритежателя той отговаря само до размера на сумата, образувана от стойността на:

1. кораба;

2. (нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) превозната цена в момента на възникване на основанието на иска;

3. полагащите се на кораба вноски за обезщетение при обща авария и възнаграждения за причинени щети на кораба след започване на рейса и невъзстановени още, с изключение на застрахователните обезщетения.

Размер на отговорността

Чл. 341. (1) Отговорността на корабопритежателя в случаите на чл. 338, точки 1, 2, 3 и 4, не може да надвишава сумата, равняваща се на 3/10 от стойността на кораба за обезщетение на имуществените вреди и на още 4/10 от същата стойност за обезщетение на личните увреждания.

(2) Ако сумата, определена за обезщетение на личните увреждания, се окаже недостатъчна, неудовлетворената част подлежи на пропорционално заплащане от сумата, предвидена за обезщетение на имуществените вреди.

(3) Спрямо чуждестранните кредитори държавите, които са установили по-малка отговорност в сравнение с отговорността по този кодекс, корабопритежателят отговаря само до този по-нисък предел.

(4) Ако законът на друга държава съдържа правила за отговорност, които са по-тежки, срещу кораб, експлоатиран от български собственик, отколкото тези, съдържащи се в тази глава, спрямо корабите, регистрирани в тази държава, ще се прилагат правилата за по-тежка отговорност на чуждия закон.

Определяне стойността на кораба

Чл. 342. Стойността на кораба се определя, както следва:

1. за вземания, свързани със сблъскване, авария и други произшествия, възникнали до пристигането на кораба в най-близкото пристанище, оценката се извършва според състоянието на кораба в момента на пристигането му в това пристанище. Ако до този момент някое ново произшествие, несвързано с първото, е намалило стойността на кораба, причиненото по този начин намаление на стойностите не се взема под внимание. Ако произшествието е станало през време на престоя на кораба в пристанището, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището след произшествието;

2. за вземанията, възникнали от договора за превоз, а също така и по отношение на всички вземания във връзка с товара, макар и непроизтичащи от договора за превоз, освен в случаите, предвидени в точка 1 на този член, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището на назначението на товара или в мястото, където рейсът е прекъснат. Ако товарът е предназначен за няколко пристанища и ако причинената повреда е настъпила вследствие на каквато и да е обща причина, оценката се извършва съобразно състоянието на кораба в първото от тези пристанища;

3. във всички други случаи, предвидени в чл. 338, корабът се оценява според състоянието му в момента на пристигане в последното пристанище на назначението.

Изоставяне на кораб

Чл. 343. Корабопритежателят може да се освободи от отговорност по задълженията си в случаите на чл. 338, точки 4, 5 и 7, като изостави кораба (абандон), навлото и останалите суми по чл. 340 от този кодекс.

Действие на изоставянето

Чл. 344. (1) Изоставянето може да се направи в полза на всички кредитори или само на някои от тях.

(2) Заявлението за изоставяне се вписва в регистъра, където е вписан корабът, като вписването се съобщава на кредиторите, в полза на които се прави изоставянето. В заявлението се посочват причините за изоставянето, размерите на навлото, както и имената, местожителствата и вземанията на кредиторите, известни по време на заявлението.

(3) Компетентен съд за решаване на споровете по ликвидиране на изоставеното имущество е окръжният съд, в района на който е вписан корабът.

Действие на гаранциите

Чл. 345. Гаранциите или обезпеченията, които корабопритежателят представя в размер на своята ограничена отговорност, са предназначени за всички лица, по отношение на които корабопритежателят отговаря.

Други лица, приравнени към отговорността на корабопритежателя

Чл. 346. Разпоредбите за ограничената отговорност на корабопритежателя се прилагат съответно и към другите лица, които експлоатират кораба от свое име и за своя сметка, макар и да не са собственици, включително и като наематели на кораб, за задължения по член 338 от този кодекс.

Глава петнадесета.

„а“ ОТГОВОРНОСТ НА КОРАБОСОБСТВЕНИКА НА НЕФТЕН ТАНКЕР ЗА ЩЕТИ ПРИ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ ИЛИ НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ (НОВА – ДВ, БР. 55 ОТ 2004 Г.)

Отговорност на корабособственика на нефтен танкер

Чл. 346а. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) Корабособственик на нефтен танкер носи отговорност за щетите, причинени от замърсяване с нефт или нефтени продукти, при произшествие с танкера.

(2) Корабособственикът не носи отговорност за щетите, настъпили в резултат на:

1. непреодолима сила;

2. умишлени действия или бездействия на трети лица;

3. виновно поведение на органите, отговорни за поддръжката на навигационните средства на брега.

(3) Ако щетите са възникнали в резултат на виновно поведение на увредения, корабособственикът може да бъде освободен от отговорност или да се намали обезщетението.

(4) При възникване на произшествие с два или повече танкера, в резултат на което са настъпили щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти, корабособствениците на всички танкери, участващи в произшествието, ако не са освободени от отговорност по ал. 2, носят солидарна отговорност.

Обхват на обезщетението

Чл. 346б. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Обезщетението обхваща претърпените загуби до размера на разходите, необходими за възстановяване на околната среда, както и разходите за предприетите превантивни мерки с цел ограничаване на щетите и последвалите от това загуби.

Ограничена отговорност на корабособственика

Чл. 346в. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) Корабособственикът може да ограничи своята отговорност за всяко произшествие:

1. до левовата равностойност на 3 млн. специални права на тираж на Международния валутен фонд – за танкери с тонаж до 5000 бруто тона;

2. до левовата равностойност на сбора от сумата по т. 1 и 420 специални права на тираж за всеки бруто тон над 5000 бруто тона, но не повече от 59,7 млн. специални права на тираж – за танкери с тонаж над 5000 бруто тона.

(2) Корабособственикът може да ограничи отговорността си до размера по ал. 1, ако представи обезпечение пред съда по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите за размера на неговата отговорност по ал. 1, прието за достатъчно от съда.

(3) Корабособственикът не може да ограничи отговорността си, ако щетите са възникнали в резултат на негово виновно поведение.

Финансови обезпечения и издаване на сертификат

Чл. 346г. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) Корабособственикът на танкер, превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, е длъжен да има застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, покриващи съответната стойност по чл. 346в, ал. 1.

(2) Всеки танкер, плаващ под българско знаме и превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, трябва да има на борда свидетелство, издадено от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86, и удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1.

(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да издава свидетелство, удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1, на танкер, плаващ под знамето на държава, която не е страна по Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт – 1992 г., при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 86.

(4) Танкер, плаващ под знамето на държава, която е страна по Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт – 1992 г., и превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, трябва да има на борда свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение за покриване на отговорността за щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти, или свидетелство, в което се декларира, че корабът е собственост на тази държава и отговорността за щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти е покрита до размера по чл. 346в, ал. 1, издадено от компетентните органи на държавата, под чието знаме плава корабът.

(5) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ води регистър на издадените свидетелства.

Глава шестнадесета.

МОРСКИ ПРОТЕСТИ, РЕКЛАМАЦИИ, ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

Раздел I.

Морски протести

Заявление

Чл. 347. (1) Когато през време на плаване или престой с кораба е произлязло произшествие, което може да даде основание за предявяване претенции срещу корабопритежателя, капитанът е длъжен по установения ред да направи заявление за съставяне на морски протест.

(2) Заявлението за съставяне на морски протест трябва да съдържа описание на фактите на произшествието и взетите мерки от капитана за обезпечаването на повереното му имущество.

Органи, пред които се прави заявлението

Чл. 348. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Заявлението за морски протест се прави:

в българските пристанища – пред нотариуса;

в чуждите пристанища – пред консула на Република България или компетентното длъжностно лице на чуждата държава по реда, установен в законодателството на тази държава.

Срок за заявлението

Чл. 349. (1) Заявлението за морски протест се прави в първото посетено пристанище в срок от 24 часа от пристигането на кораба.

(2) Ако произшествието, което налага съставянето на морски протест, е настъпило в пристанището, заявлението за морския протест трябва да бъде направено в срок от 24 часа от произшествието.

Закъснение за заявлението

Чл. 350. (1) Когато не е възможно да се поиска съставянето на морски протест в установения срок, в заявлението се посочват причините за това.

(2) Когато има основание да се предполага, че станалото произшествие е причинило щети на намиращия се на кораба товар, заявяването на морския протест трябва да бъде направено до откриването на люковете. Разтоварването на товара може да бъде започнато преди заявяването на морския протест само при крайна необходимост.

Доказване на фактите

Чл. 351. (1) За доказване на фактите, изложени в заявлението на морския протест, капитанът на кораба едновременно с предявяването му или в срок, не по-дълъг от 7 дни от пристигането му в пристанището или от момента на произшествието, ако то е настъпило в пристанището, е задължен да представи на нотариуса или на съответното длъжностно лице за преглеждане корабния дневник и заверени извлечения от него с подписа на капитана на кораба и скрепени с печата на кораба.

(2) При погиване на корабния дневник в заявлението за морския протест трябва да бъдат подробно изложени всички обстоятелства на произшествието и обстоятелствата и причините за погиването на корабния дневник.

Съставяне на акт за морски протест

Чл. 352. Нотариусът или съответното длъжностно лице на основание заявлението на капитана, данните от корабния дневник и разпита на капитана и по възможност на не по-малко от двама свидетели от командния състав съставя акт за морски протест и го заверява.

Съставяне на акт от чужди органи

Чл. 353. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Приемането на заявления за морски протест от капитаните на чуждите кораби и съставянето на актове за морски протест могат да се извършват и от съответните консулски представители на чуждите държави в Република България при условията на взаимност.

Раздел II.

Рекламации и искове

Предявяване на рекламации (Загл. попр. – ДВ, бр. 58 от 1970 г.)

Чл. 354. (1) (Попр. – ДВ, бр. 58 от 1970 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Арбитражни и съдебни искове, произтичащи от договора за превоз на товари, пътници и багажи, българските физически и юридически лица имат право да предявят само след предявяване на рекламация пред превозвача.

(2) В молбата се посочват предметът на рекламацията, размерът на претендираната сума по всеки предявен документ, описът на документите по молбата и адресът на лицето, което следва да получи сумата.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Документи, необходими за рекламацията

Чл. 355. Към молбата, с която се предявява рекламация за липса или повреда на товари или багажи, задължително се прилагат и документите, на които се основава претенцията:

1. коносаменти и товарителници;

2. актовете или протоколите, установяващи липсите или повредите на товари или багажи;

3. други необходими документи, установяващи претенцията по основание и размер.

Срокове за разглеждане

Чл. 356. Превозвачът е задължен да разгледа предявената пред него рекламация и да се произнесе в следните срокове:

1. рекламации за връщане на суми, получени от продажбата на непотърсени товари, за обезщетения за просрочие на сроковете за доставка и за заплащане на задържани наложени платежи не по-късно от 30 дни от деня на предявяване на рекламацията;

2. по всички други рекламации не по-късно от 45 дни от деня на предявяване на рекламацията.

Раздел III.

Погасителна давност

Видове давностни срокове

Чл. 357. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Правото на иск се погасява:

1. с двегодишна давност за:

а) вземания, произтичащи от договор за застраховка, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;

б) вземания, произтичащи от сблъсквания на кораби, с изключение на вземанията, предвидени в чл. 314, ал. 2, считано от деня, в който е била причинена повредата;

в) вземания, произтичащи от оказване на помощ, считано от деня на завършване на действието по оказване на помощта;

г) вземания, произтичащи от обща авария, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;

д) вземания, произтичащи от договор за агентиране и договор за посредничество в корабоплаването;

е) вземания, произтичащи от договор за превоз на пътници, считано от деня на пристигането на кораба или от деня, когато е трябвало да пристигне;

2. с едногодишна давност за:

а) вземания, произтичащи от договор за превоз на товари и багажи, считано от деня на предаване на товара или багажа на получателя, а в случай че товарът или багажът не е бил предаден – от деня, в който е следвало да бъде предаден;

б) вземания, произтичащи от договор за наем на кораб за определено време или при условията на беърбоут чартър, считано от деня, в който изтича срокът на договора;

в) вземания, произтичащи от договор за влачене, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;

г) вземания, произтичащи от договор за пилотско провеждане;

д) вземания, произтичащи от сделки, които са сключени от капитана на кораба по силата на законните му правомощия, считано от деня, в който е възникнало правото на иск;

е) вземания на корабопритежателя, платил суми, по-големи от полагащите му се по разпределението на възнаграждение за спасяване на хора;

3. с шестмесечна давност за вземания, произтичащи от договор за превоз на пътници и личен багаж при каботаж, считано от деня на пристигането на местоназначението, или ако пътуването не бъде завършено – от деня, в който пътникът е трябвало да пристигне.

Спиране на давността

Чл. 358. (1) За давностните срокове, посочени в чл. 357 на настоящата глава, се прилагат разпоредбите на гражданските закони за прекъсване, спиране и възобновяване на давността.

(2) Независимо от разпоредбите на предходната алинея давностният срок спира да тече, ако изчислението на цената на иска зависи от изчислението на общата авария за времето от деня, в който диспашорът заяви за пристъпването към съставяне на диспаша, до деня на обявяването, че диспашът е съставен.

(3) Също така давността се спира за времето от подаването на рекламация до нейното частично или изцяло отхвърляне, но най-много за сроковете, посочени в чл. 356 на този кодекс.

Последици от спирането

Чл. 359. В случаите, когато след спиране на давността е останал срок за предявяване на иск, по-малък от три месеца, той се продължава до три месеца, а по отношение на вземанията, произтичащи от обща авария – до шест месеца.

Глава седемнадесета.

МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Статут на Изпълнителната агенция „Морска администрация“ (Загл. изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.)

Чл. 360. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изпълнителната агенция „Морска администрация“ към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е юридическо лице на бюджетна издръжка и собствени приходи, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище в София и с териториални звена в Бургас, Варна, Русе и Лом.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Дейността, структурата, организацията и съставът на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ администрира приходи от:

1. таксите по чл. 103в, ал. 6 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

2. дейности по предоставяне за ползване на рейдови лодки;

3. възнаграждения за спасяване на имущество на море и река;

4. провлачване или тласкане на кораби и други плаващи обекти;

5. предоставяне на данни от публичните регистри, водени от агенцията;

6. наеми от имущество;

7. други дейности и услуги, извършвани от агенцията.

(4) Служителите на Изпълнителната агенция „Морска администрация“ са длъжни да пазят в тайна данните, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения.

(5) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Контролът и осигуряването на безопасността на корабоплаването се осъществяват от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(6) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) За специфични условия и изисквания към труда, свързани с осъществяването на регулаторните и контролните функции в областта на пристанищата и за осигуряване на безопасността и сигурността на корабоплаването, служителите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ получават допълнително възнаграждение към основното месечно възнаграждение при условия и по ред, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Средствата в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се осигуряват с бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за съответната година.

Взаимодействие с други администрации

Чл. 360а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) За изпълнение на своите задължения по този кодекс и по други закони Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да сключва с други административни органи договори за взаимодействие. Договори с чуждестранни администрации за взаимодействие и взаимно признаване на администрациите се сключват след разрешение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Териториална компетентност (Загл. изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 361. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Териториалната компетентност на Изпълнителната агенция „Морска администрация“ се разпростира върху:

1. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) вътрешните морски води;

2. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) териториалното море;

3. (нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) българския участък на река Дунав;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) сухоземната крайбрежна ивица, имаща широчина 100 метра, отчитана от линията на най-големия отлив. Там, където има селища или височина, отстояща на по-малко от 100 метра от линията на най-големия отлив, границите на крайбрежната ивица съвпадат с чертите на селището от страна на морето или с върха на височината;

5. (нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) сухоземната крайбрежна ивица на разстояние 100 м, мерено от линията, където водната повърхност на река Дунав пресича сушата на българския участък при най-ниски водни стоежи;

6. (нова – ДВ, бр. 71 от 2008 г.) територията на пристанищата, включително зоните по чл. 103, ал. 6 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, с изключение на военните пристанища.

Изисквания за правоспособност

Чл. 361а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) За изпълнение на правомощията си по този кодекс изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и директорите на регионалните дирекции – капитани на пристанищата, трябва да бъдат морски лица с правоспособност „Капитан далечно плаване“.

(2) Морски лица със съответна правоспособност трябва да бъдат и ръководителите на звена, контролиращи навигацията и сигурността на корабоплаването.

Разпореждания на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“

Чл. 362. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица в рамките на своята компетентност издават разпореждания, които имат задължителен характер за:

1. всички кораби, плаващи под знамето на Република България, независимо от собствеността и предназначението им;

2. всички кораби, плаващи под чуждо знаме, когато се намират в териториалното море, вътрешните морски води и българския участък на река Дунав, ако в законите или международните договори, страна по които е Република България, не е предвидено друго;

3. всички корабопритежатели, членове на корабните екипажи, работници и служители в пристанищата и корабите, държавни и общински администрации, когато дейността им е свързана с търговското корабоплаване, както и за всяко лице, намиращо се в морските пространства на Република България, вътрешните водни пътища на Република България и другите водни пространства без контакт с морето, независимо от служебното им положение и гражданство;

4. (нова – ДВ, бр. 71 от 2008 г.) всички собственици на пристанища, пристанищни оператори, лица, които извършват съпътстващи дейности, както и лицата, които предоставят морско-технически услуги съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира тяхното изпълнение.

Контрол по безопасност на корабоплаването. Регулаторни и контролни функции в областта на пристанищата (Загл. доп. – ДВ, бр. 71 от 2008 г.)

Чл. 362а. (1) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2002 г., предишен текст на чл. 362а – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ упражнява:

1. държавен контрол върху корабите, плаващи под българско знаме, по отношение на спазването на нормативно установените административни, технически и социални изисквания;

2. държавен контрол в пристанищата върху чуждите кораби от момента на навлизането им до отплаването им от пристанищата на Република България за спазване на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяванията и за условията на живот и работа на борда на корабите, посещаващи българските пристанища; в рамките на една календарна година Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществява проверки, съответстващи на най-малко 25 на сто от броя на корабите, посетили българските пристанища;

3. държавен контрол върху безопасното корабоплаване в морските пространства и българския участък на р. Дунав.

(2) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 1, т. 2 се уреждат с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпълнява и регулаторните и контролните функции на държавата в областта на пристанищата по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, като:

1. следи за изпълнението на разпоредбите по обезпечаване на сигурността в пристанищата;

2. води регистрите на пристанищата и на пристанищните оператори в Република България;

3. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) събира и предоставя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията информация за изпълнението на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата;

4. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) прави предложение до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за преустановяване на дейността или за ограничаване временно или постоянно на експлоатацията на пристанищата, които не отговарят на изискванията на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България или извършват пристанищни услуги в нарушение на чл. 116, ал. 5 от същия закон;

5. контролира спазването на изискванията за техническа безопасност на пристанищните съоръжения, за охрана на труда и за безопасно осъществяване на товарно-разтоварни операции;

6. определя нивата за сигурност на пристанищата;

7. контролира спазването на изискванията за свободен достъп в пристанищата за обществен транспорт;

8. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) прави предложения до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изменяне размера на пристанищните такси;

9. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) подпомага министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяването на контрола по изпълнението на концесионните договори, сключени по реда на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

10. контролира изпълнението на договорите по чл. 117б, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

11. извършва други функции, възложени й със закон или с акт на Министерския съвет.

Забрана за посещение на български пристанища

Чл. 362б. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 362а, ал. 2, забранява посещението на български пристанища от кораби, плаващи под чуждо знаме, когато не отговарят на изискванията за безопасност на корабоплаването и опазването на околната среда от замърсяване от кораби.

Разрешение и забрана за отплаване

Чл. 363. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Отплаването на всеки кораб се разрешава от капитана на пристанището.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Капитанът на пристанището или упълномощено от него лице може да забрани отплаването на всеки кораб в следните случаи:

1. при липса или нередовност на документ, удостоверяващ правото на плаване под знамето на съответната държава;

2. при липса или нередовност на документите, изискуеми съгласно двустранните и многостранните международни договори, страна по които е Република България;

3. пропускане на вода в корпуса на кораба;

4. неизправност в рулевото или котвеното устройство;

5. натоварване на кораба, несъответстващо на правилата или добрата морска практика за превоз на товари, превишаване крена на кораба над 8 градуса и при наличие на товар, нарушаващ видимостта за управлението на кораба;

6. приемане на повече от допустимия брой пътници, предвиден в свидетелството за сигурност на пътнически кораб;

7. натоварване на кораба над максималното газене, посочено в корабните документи;

8. некомплектоване на кораба с правоспособен екипаж;

9. недостатъчно снабдяване на кораба със спасителни, противопожарни, водоотливни, сигнални и други средства и приспособления, потребни за сигурността на корабоплаването;

10. липса или некомплектност на лекарствени и животоспасяващи средства, както и липса на лице с медицинска подготовка на кораба, когато такова се изисква;

11. при неспазване разпоредбата на чл. 175а, ал. 2 за условията и реда за превоз на опасни товари;

12. при нарушаване разпоредбите на закон или международен договор, по който Република България е страна;

13. при нарушаване на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка и осигуряване с провизии на екипажа на кораба.

(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Капитанът на пристанището забранява отплаването или влизането в пристанището на танкер, превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, ако на борда няма свидетелство по чл. 346г.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Забраната за отплаване продължава до отстраняването на причините, които са я предизвикали.

Задължителни правила

Чл. 363а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава задължителни правила относно:

1. осигуряването на свободна практика;

2. спазването на правилата за радиообмен;

3. използването на пилотски услуги и спазване указанията на трафик-контрола за движение в районите на пристанищата;

4. правилата за използване на влекачи в районите на пристанищата;

5. правилата за използване на котвените стоянки;

6. правилата за товарене, разтоварване, деклариране и маркиране на опасни и специални товари;

7. правилата за осигуряване предпазването на морето от замърсяване от кораби;

8. правилата за противопожарна безопасност.

Основания за задържане на кораби

Чл. 364. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или капитанът на пристанище може да задържи български или чуждестранни кораби и товари за неиздължени суми за митнически, пристанищни и други такси, налози и глоби, за които е предявено искане от страна на органи на изпълнителната и съдебната власт или от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(2) Задържането продължава до отстраняване на причините, които са го предизвикали.

(3) Задържане по реда на ал. 1 и 2 може да бъде поискано и по молба на чуждестранна морска администрация.

Задържане по молба на заинтересувани лица

Чл. 365. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да задържи кораби, плаващи под българско или чуждо знаме, или товари и по писмена молба от физически или юридически лица за вземания, произтичащи от аварии, сблъсквания, оказана помощ, други услуги или от изпълнението на превозния договор, до предоставяне на необходимите гаранции от корабопритежателя или получателя на товара.

(2) Задържането на кораба (товара) се прекратява след 72 часа, ако дотогава не бъде постановено от окръжния съд по местонахождението на кораба или товара.

(3) Капитанът на пристанището, извършващ задържането по ал. 1, е длъжен да спазва общите изисквания на обезпечителното производство по реда на Гражданския процесуален кодекс. При изискване на гаранция от страната, задържаща кораба, тя трябва да е съпоставима с реалните загуби на кораба и/или товара.

(4) При неоснователно задържане отговорност носи лицето, по чието искане е станало задържането.

(5) Задържане на кораб и/или товар може да бъде поискано от лицата по ал. 1 или по реда на обезпечителното производство по Гражданския процесуален кодекс от съда по ал. 2.

(6) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ събира такса в случаите на задържане на кораб или товар по ал. 1, с изключение на случаите, когато задържането е поискано за задължения за загуба на живот или телесна повреда. За потвърждаване на задържане от съда по ал. 2 повторна такса не се събира.

Изместване на негоден за плаване кораб

Чл. 366. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция „Морска администрация“ може да нареди на физически или юридически лица изместването на подходящо място на негоден за плаване кораб, където той може да остане в плаващо или неплаващо състояние, за да не пречи на корабоплаването.

(2) Агенцията не носи отговорност за последствията, настъпили във връзка с изместването на кораба.

Нареждане за участие в спасяване

Чл. 367. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Изпълнителната агенция „Морска администрация“ може да задължава намиращите се кораби и лица в пристанището да предоставят своите плаващи или други технически средства за спасяване на търпящи бедствие кораби и хора.

Санкции за нарушения

Чл. 368. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Правилник за Изпълнителната агенция „Морска администрация“ (Загл. изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г.)

Чл. 369. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Инспекторат

Чл. 370. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Инспекторатът на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ упражнява контрола по чл. 362а.

(2) Лицата по чл. 362, ал. 1, т. 3 са длъжни да изпълняват разпорежданията и да оказват пълно съдействие на инспекторите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ при изпълнение на служебните им задължения. Разпорежданията на инспекторите са задължителни и спрямо корабите по чл. 362, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Инспекторите се легитимират с идентификационна инспекторска карта, образецът на която отговаря на изискванията, приложими в Европейския съюз, и притежават личен печат.

(4) Идентификационната инспекторска карта се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и съдържа данни на български и английски език относно:

1. наименованието на администрацията, издаваща картата;

2. трите имена на притежателя на картата;

3. снимка и подпис на притежателя;

4. правното основание за извършване на инспекцията.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., отм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г.)

(6) За изпълнение на правомощията по този кодекс инспекторите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, осъществяващи контрола, трябва да са морски лица с необходимата правоспособност.

Условия и ред за приемане на отпадъци

Чл. 371. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за предаване и приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателната дейност и корабните товари, се уреждат с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Бюлетин и статистика

Чл. 372. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава бюлетин, в който се публикуват задължителни разпореждания, циркуляри, национални и международни актове от областта на корабоплаването.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ обобщава информацията от своята дейност, както и информацията, съдържаща се в регистрите, водени от администрацията, в единна база от данни, която може да се ползва според задълженията, произтичащи от международни договори, страна по които е Република България.

Глава осемнадесета.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (НОВА – ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

Чл. 373. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Който наруши разпоредбите на чл. 39 или не поиска вписване на промяна на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 в предвидените срокове, се наказва с глоба или имуществена санкция от 50 до 500 лв.

Чл. 374. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Корабопритежател, който допусне корабът му да плава в нарушение на изискванията за безопасност и опазване на околната среда от замърсяване, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 50 000 лв.

Чл. 375. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Член на екипаж на кораб, който изпълнява служебните си задължения след употреба на алкохол или други упойващи вещества, установена по надлежния ред, се наказва с временно лишаване от право да упражнява дейността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от шест месеца до една година.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и пилот, който извършва пилотско провеждане на кораб под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, установено по надлежния ред.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 наказанието е временно лишаване от право да упражнява дейността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от една до две години.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Установяването на употребата на алкохол се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 376. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитан на кораб, пилот или член на екипаж, който по време на изпълнение на служебните си задължения виновно предизвика корабокрушение или авария на кораба, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с временно лишаване от правото да упражнява дейността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от шест месеца до две години и с глоба от 200 до 1000 лв.

Чл. 377. (1) (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., предишен текст на чл. 377 – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Капитан на кораб, който не декларира превозването или не спазва правилата за превоз на опасни товари или на други товари, чието деклариране е задължително, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Капитан на кораб, който не изпрати уведомление, че корабът подлежи на задължителна разширена проверка, се наказва с глоба от 2500 до 5000 лв.

(3) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Капитан на кораб, който не изпрати информация за вида и обема на отпадъците – резултат от корабоплавателна дейност, намиращи се на борда на кораба, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

Чл. 378. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Капитан или член на екипажа на кораб, който наруши задължителните разпореждания на капитана на пристанището, отнасящи се за корабите, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв., а за повторно нарушение – от 200 до 5000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Капитан на кораб или член на екипажа, който виновно с действие или бездействие е допуснал корабът да плава в нарушение на изискванията за безопасност и опазване на околната среда от замърсяване или да бъде задържан по реда на контрола на корабите в пристанищата, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. и с лишаване от право за заемане на длъжността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от 6 месеца до една година.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2008 г.) За повторно нарушение по ал. 2 наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. и лишаване от право за заемане на длъжността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от една до две години.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Когато нарушението по ал. 2 е извършено от служител на корабопритежателя, длъжностно лице от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от призната по този кодекс организация за извършване на прегледи, наказанието е глоба от 500 до 5000 лв., а за повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 379. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитан на кораб, който не спази районите за задължителен и незадължителен пилотаж в случаите, при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж, основанията за издаване на забрана за посещение на кораби, определянето на местата за приставане на кей и за извършване на товарни и разтоварни операции в нарушение на изискванията за безопасност или на места, които не отговарят на тези изисквания, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 380. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабопритежател, който наеме на работа на кораб лице, непритежаващо изискваната за тази длъжност правоспособност, както и лице, което управлява кораб или изпълнява друга длъжност на кораб, без да притежава изискваната за това правоспособност, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.

(2) Който състави или използва неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ, свързан с придобиването на правоспособност по този кодекс, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв. и лишаване от право да заема длъжност на кораб за срок от пет години.

(3) Капитан на кораб, който наруши правилата за предпазване от сблъскване, правилата за крайбрежното плаване, правилата за плаване по р. Дунав или за плаване в акваторията на пристанищата, се наказва с глоба от 50 до 250 лв.

Чл. 381. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Който наруши други разпоредби на този кодекс се наказва с глоба или с имуществена санкция от 20 до 500 лв.

(2) Който не изпълни или наруши законно разпореждане на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 до 250 лв.

(3) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Който наруши подзаконови нормативни актове по прилагането на този кодекс и за нарушението не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба или имуществена санкция от 400 до 2000 лв.

Чл. 382. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Който не изпълни или наруши изискванията на чл. 363а, т. 1, 3, 4 и 5, се наказва с глоба от 1000 до 2500 лв.

(2) Който не изпълни или наруши изискванията на чл. 363а, т. 2 и 8, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

(3) Който не изпълни или наруши изискванията на чл. 363а, т. 6 и 7, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв.

Чл. 382а. (Нов – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Който наруши изискването на чл. 27, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 50 000 до 250 000 лв.

Чл. 383. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За маловажни случаи на нарушения на разпоредбите на този кодекс може да се налага глоба с фиш от 10 до 50 лв. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа данни за самоличността на служителя, който е наложил глобата, за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от служителя, който е наложил глобата, и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата и се изпраща за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На нарушителя се дава копие от фиша, за да може да заплати глобата доброволно в съответната община по местоживеене.

(2) На лице, което оспорва извършеното от него нарушение, размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.

(3) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ оправомощава длъжностните лица, които могат да налагат глоба с фиш.

Чл. 384. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Установяването на нарушенията и налагането на наказанията по този кодекс се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Нарушенията на този кодекс се установяват с актове, които се съставят от инспекторите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Акт се съставя и при всяко писмено уведомяване на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ от капитана на кораба за извършени по време на плаване от членове на екипажа нарушения.

(3) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от упълномощено от него длъжностно лице.

(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) С наказателното постановление може да се определи и парично обезщетение до пълния размер на причинените вреди.

(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Наказателното постановление може да се обжалва и от корабопритежателя в частта му, с която е определено обезщетение за причинените вреди. По отношение на корабопритежателя то се смята за връчено с връчването му на капитана на кораба.

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания започва да тече от завръщането на нарушителя в Република България.

Допълнителни разпоредби

(Предишна Глава XVIII – ДВ, бр. 85 от 1998 г.)

§ 1. (Нов – ДВ, бр. 85 от 1998 г., доп. – ДВ, бр. 12 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) По смисъла на този кодекс:

1. „Риболовен кораб“ е плавателен съд, който е оборудван и се използва с търговска цел за улов или за улов и преработка на риба или други рибни ресурси.

2. „Пътнически кораб“ е всеки кораб, включително високоскоростен плавателен съд, по смисъла на Международната конвенция за безопасността на човешкия живот по море (SOLAS), който превозва повече от 12 пътници.

3. „Лишаване от право да упражнява дейността си в съответствие със заеманата от него длъжност“ на морско лице е ограничаване на правата по смисъла на чл. 16 от Закона за административните нарушения и наказания.

4. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание глоба за същото по вид нарушение, а в случаите, когато на нарушителя е наложено наказание временно лишаване от право да упражнява определена професия – в едногодишен срок от датата на изтърпяване на това наказание.

5. „Една морска миля“ е 1852 м.

6. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) „Крайбрежно плаване“ е плаване в териториалното море на Република България.

7. „Стъкмяване“ е оборудване на кораба с изискващите се за него технически средства, горива и материали, както и надлежното му комплектуване с екипаж с оглед осигуряване на безопасно корабоплаване, опазване на човешкия живот по море и надеждния превоз на товари и пътници.

8. „Демюрейдж“ е парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море.

9. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) „Морско лице“ е физическо лице, заемащо длъжност на кораб или на брега и притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1.

10. „Газене“ е разстоянието от повърхността на водата до най-ниската точка на кораба.

11. „Сървейър“ е квалифицирано лице, упълномощено да извършва прегледи и освидетелстване на кораб или товар.

12. „Военни превози“ са превозите с нетърговска цел на военни товари, техника или войски за нуждите на отбраната.

13. „Добра репутация“ е търговската репутация, доказана с препоръки от постоянни партньори или браншови организации, в които превозвачът членува, а ръководителите на транспортната дейност не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват съответната дейност.

14. „Финансова стабилност“ означава, че превозвачът разполага с достатъчно ресурси, с които да гарантира нормалното стартиране и функциониране на транспортното предприятие.

15. „Професионална компетентност на превозвача“ означава, че лицата, които постоянно ръководят транспортната дейност на превозвача, имат необходимите познания и квалификация, изискващи се по действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна.

16. „Мореходност“ е комплексно качество на кораба по отношение на корпуса, стъкмяването и екипажа, позволяващо му да плава в райони и метеорологични условия в съответствие с класа му, когато има такъв, както и да извършва дейността, за която е предназначен, без да се излага на опасност превозваният товар или животът на екипажа и пътниците.

17. „Беърбоут чартър“ е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.

18. „Произшествия“ са аварийни случаи или други събития, свързани с кораб, с член на екипажа или пътниците му, довели до корабокрушение, човешки жертви, тежки или средни телесни повреди, сблъскване, пожар, взрив, засядане, допиране до дъното, повреди по корпуса, надстройките и механизмите, замърсяване на околната среда и други.

19. „Установени в България“ са:

а) (изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) физически лица, граждани на страна – членка на Европейския съюз, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България;

б) (изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) до датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз, физическите лица, граждани на страна – членка на Европейския съюз, пребиваващи краткосрочно или продължително на територията на Република България, с разрешение за осъществяване на дейност по трудово правоотношение, издадено от Министерството на труда и социалната политика;

в) юридическо лице, регистрирано по реда на Търговския закон.

20. „Договор за обществена услуга“ е договор, сключен между компетентните власти и превозвач за предоставяне на транспортни услуги в съответствие с потребностите на пазара.

21. „Сериозно затруднение на пазара“ е налице при възникване на заплаха за финансовото състояние на значителен брой превозвачи, извършващи речен и морски превоз, свързано с траен излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето на клиентите, и предвижданията не сочат съществени и трайни подобрения.

22. „Каботажни превози“ е вътрешен превоз на пътници и товари между пристанища, разположени на територията на Република България, от регистриран превозвач.

23. „Задължение за извършване на обществена услуга“ е задължението на превозвач да прилага цени и условия, които са в разрез с търговския му интерес, но са определени от компетентни органи по съответния ред, съгласно действащото законодателство.

24. „Корабособственик“ е собственик на плавателно средство, посочен като такъв в регистъра на корабите.

25. „Беърбоут чартьор“ е лице, наело кораб за определен срок по договор за беърбоут чартър.

26. „Лоцман“ е морско лице с познания за корабоплавателните условия по р. Дунав и притежаващо необходимата квалификация да води кораба през определени участъци от реката.

27. „Сериозна опасност“ е заплаха за здравето и живота на хората, намиращи се на борда на оказващ помощ кораб, и за целостта на самия кораб, която би довела до масови, трайни или непоправими щети.

28. „Воден стоеж“ е нивото на водната повърхност на река, езеро или море, измерено в определени моменти от денонощието по височината на водния стълб във водомерен пост, отнесено към нулата на водоотчета (водомерния пост).

29. „Общо морско начинание“ е налице, когато един или повече плавателни съдове влачат или тласкат друг съд, при условие че извършват търговска дейност, а не спасителна операция.

30. „Имущество, участващо в общото морско начинание“ са корабът, стоката и навлото.

31. „Специален кораб“ означава кораб, употребяван за научни, учебни, културни, спортни, противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за пилотаж, за упражняване на надзор, за разбиване на ледове, за търсене и спасяване, за ликвидация на последствия и щети от погинало имущество.

32. „Потънало имущество“ означава напълно или частично потънало или заседнало имущество (кораб, част от кораб, предмет от корабно стъкмяване), товари и/или друго имущество, намиращо се трайно на морското или речното дъно или изхвърлено на брега.

33. „Бордово свързана група“ означава свързани борд до борд кораби, при което никой един от тях не се намира пред или след кораба, осигуряващ движението на групата.

34. (нова – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) „Превантивни мерки“ са всички действия, предприети след настъпване на произшествие с цел да се предотвратят или ограничат щетите от замърсяване с нефт или нефтени продукти.

35. (нова – ДВ, бр. 85 от 2010 г.) „Маловажен случай“ е налице, когато за кораби, които не извършват международно плаване:

а) издадените от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ корабни документи не се намират на борда на кораба;

б) по време на плаване не се намира на борда на кораба валиден документ за правоспособност на член на екипажа, когато такъв се изисква;

в) не е маркирано аварийно-спасителното оборудване на кораба;

г) маркировката и надписите по корпуса на кораба са нечетливи или липсват;

д) липсва екипажен списък, когато такъв се изисква;

е) корабните дневници са водени непълно или некоректно.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Българските кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, трябва да бъдат снабдени с акт за националност до 31 декември 2004 г.

§ 3. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и 5, чл. 7а и чл. 88, ал. 2 влизат в сила от 1 януари 2007 г.

§ 4. (Предишен чл. 370 – ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 01.10.1998 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен § 2 – ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Този кодекс влиза в сила от 1 януари 1971 г. и отменя:

1. Указа за търговското корабоплаване на Народна република България от 1953 г. относно морския транспорт.

2. Указа за администрацията на пристанищата и крайбрежията от 1952 г.

(2) Български граждани, които са придобили до влизането на този кодекс в сила кораби до 40 бруто регистър-тона, запазват правото си на собственост.

––––––––-

Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта.

Кодексът е приет от V Народно събрание на 24 юни 1970 г., обнародван е в „Държавен вестник“ и е подпечатан с държавния печат.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 41 ОТ 2001 Г.)

§ 4. Навсякъде в кодекса думите „Народна република България“ се заменят с „Република България“, думите „Министерство на народната отбрана“ се заменят с „Министерство на отбраната“, думите „министърът на транспорта“ се заменят с „министърът на транспорта и съобщенията“ и думите „Държавната инспекция по корабоплаване“ се заменят с „Изпълнителната агенция „Морска администрация“.

ЗКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)

§ 1. В заглавието на кодекса думата „мореплаване“ се заменя с „корабоплаване“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 192. Навсякъде в кодекса:

1. думите „мореплаване“ и „мореплаването“ се заменят съответно с „корабоплаване“ и „корабоплаването“;

2. думите „хранение“ и „хранението“ се заменят съответно със „съхраняване“ и „съхраняването“;

3. думите „отстъпи от“ и „отстъпи от него“ се заменят съответно с „развали“ и „го развали“;

4. думите „териториални води“, „териториалните води“, „вътрешни и териториални води“, „вътрешни или териториални води“, „вътрешни или в териториални води“, „вътрешните или териториални води“ се заменят съответно с „териториално море“, „териториалното море“, „вътрешни води и териториално море“, „вътрешни води или териториално море“, „вътрешни води или в териториално море“, „вътрешните води или териториалното море“.

§ 193. Всички текстове на кодекса се номерират съгласно Закона за нормативните актове.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 77 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 27.09.2005 Г.)

§ 16. Подзаконовите нормативни актове, които уреждат признаването на професионална квалификация и/или правоспособност за упражняване на регулирана професия, придобити в държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се издават или допълват в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 8, § 9, т. 2 и 3 и § 10, т. 2 и т. 3, буква „б“, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 87 ОТ 2005 Г.)

§ 14. Навсякъде в кодекса думите „министърът на транспорта и съобщенията“ и „министъра на транспорта и съобщенията“ се заменят съответно с „министърът на транспорта“ и „министъра на транспорта“, думите „Министерството на транспорта и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта“, а думата „лицензия“ се заменя с „лиценз“.

§ 15. Разпоредбата на § 9 влиза в сила от 1 януари 2006 г.

§ 16. Разпоредбите на § 3 – 5 влизат в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНA ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 124. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на § 46, т. 1, относно чл. 35, ал. 1, т. 6, която влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 104 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 27.12.2005 Г.)

§ 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 4 и 5, § 6 в частта му „пристанищни приемни съоръжения за отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност“, § 7 относно чл. 103в, ал. 1, т. 5 и ал. 3 и чл. 103г, § 9, § 10 относно чл. 110, ал. 2 в частта му „пристанищни приемни съоръжения за отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност“, § 16 относно чл. 115м, т. 11, § 20 и 24, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 13. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 62 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 20. Този закон влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 71 ОТ 2008 Г.)

§ 11. (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ поема активите и пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация“.

(2) Трудовите правоотношения с работниците и служителите на Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация“ се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

(3) Служебните правоотношения с държавните служители на Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация“ се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител.

§ 12. (1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ поема активите и пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, свързани с изпълнението на функциите по чл. 115м, т. 12 и 13.

(2) Трудовите правоотношения с работниците и служителите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, свързани с изпълнението на функциите по чл. 115м, т. 12 и 13, се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

(3) Служебните правоотношения с държавните служители на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, свързани с изпълнението на функциите по чл. 115м, т. 12 и 13, се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. – ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)

§ 68. (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“ и § 2 – 10, § 12, т. 1 и 2 – относно ал. 3, § 13 – 22, § 24 – 35, § 36, ал. 1 – 4, § 37 – 51, § 52, т. 1 – 3, т. 4, буква „а“, т. 7, буква „е“ – относно ал. 10 и 11, т. 8, буква „а“, т. 9 и 12 и § 53 – 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 85 ОТ 2010 Г.)

§ 32. Навсякъде в кодекса думите „министъра на транспорта“ и „министърът на транспорта“ се заменят съответно с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ и „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“, а думите „Министерството на транспорта“ се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“.

ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА

Обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2000 г., изм. и доп., бр. 88 от 27.10.2000 г., в сила от 27.10.2000 г., изм., бр. 111 от 28.12.2001 г., бр. 47 от 10.05.2002 г., изм. и доп., бр. 118 от 20.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 9 от 31.01.2003 г., в сила от 31.01.2003 г., изм., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 6 от 23.01.2004 г., изм., бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 20.02.2004 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм. и доп., бр. 104 от 27.12.2005 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 64 от 8.08.2006 г., изм., бр. 102 от 19.12.2006 г., доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., изм. и доп., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., изм. и доп., бр. 43 от 29.04.2008 г., бр. 69 от 5.08.2008 г., изм., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (*) – изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., доп., бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 1.07.2009 г., изм. и доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., бр. 75 от 18.09.2009 г.

Сборник закони – АПИС, кн. 4/2000 г., стр. 192; кн. 11/2000 г., стр. 138; кн. 1/2003 г., стр. 484; кн. 2/2003 г., стр. 226; кн. 2/2004 г., стр. 83

Библиотека закони – АПИС, т. 9, р. 4, № 450

(*) (Бел. ред. – относно влизането в сила на измененията на Закона за пътищата с ДВ, бр. 12 от 13.02.2009 г., виж Параграф единствен от Закона за допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 32 от 2009 г.)

Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата в Република България.

(2) Този закон не се прилага за:

1. (доп. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.) улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища;

2. селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи;

3. горските пътища;

4. частните пътища, неотворени за обществено ползване.

Чл. 2. (1) Пътищата образуват единна пътна мрежа и служат основно за превоз на пътници и товари.

(2) Пътната мрежа се развива съобразно транспортните и социалните потребности на обществото, инфраструктурата на населените места и изискванията в нормативните актове, свързани с националната сигурност, опазването на околната среда и безопасността на движението.

Чл. 3. (1) Пътищата са републикански и местни.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа.

(3) Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 75 от 2009 г.) Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините.

(5) Класификацията на републиканските пътища се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(6) Промяната на републикански пътища в общински се утвърждава от Министерския съвет след съгласие на общинските съвети на съответните общини.

Чл. 4. (1) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.) Участъците от републиканските и общинските пътища в границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат ограничени връзки с уличната мрежа и движението по тях се осъществява с предимство.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.) Трасетата на републиканските и общинските пътища по уличната мрежа на населените места и селищните образувания се определят с общия устройствен план.

Чл. 5. (1) Пътищата имат следните основни елементи:

1. обхват;

2. пътни съоръжения;

3. пътни принадлежности.

(2) Обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата.

(3) Обхватът на пътя по дължината на пътните съоръжения за преместване на препятствия и над тунелите включва хоризонталната проекция на съоръжението върху терена и ограничителните ивици от двете страни на тази проекция.

(4) Ограничителните ивици по ал. 2 и 3 са с широчина до 2 м всяка.

(5) Широчината на обхвата на пътя извън населените места и в границите на урбанизираните територии с нерегулирани съседни терени се определя с проекта на пътя.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., доп., бр. 75 от 2009 г.) Широчината на обхвата на първостепенните улици, които са част от републиканските или общинските пътища, в границите на урбанизираните територии се определя с подробен устройствен план.

(6а) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2000 г.) При изграждане на нови пътища или реконструкция на участъци от съществуващи, с изключение на автомагистралите, успоредно на платното за движение от двете страни могат да се изграждат велосипедни алеи в участъци и с габарити, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. При реконструкция на съществуващите пътища велосипедните алеи се изграждат върху стабилизиран банкет. При строителство на нови пътища велосипедните алеи се включват в обхвата на пътното платно. Велосипедните алеи се отделят от платното за автомобилно движение с открит бордюр и/или предпазна ограда.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Пътните съоръжения и пътните принадлежности се разполагат в обхвата на пътя, с изключение на базите за поддържане на републиканските пътища, енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени и снегозащитните съоръжения, които могат да се разполагат извън него.

Чл. 6. (1) Републиканските и общинските пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 50 м при автомагистралите, на 25 м при останалите републикански пътища и на 10 м при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за движение или на лентата за аварийно спиране.

(2) Когато ограничителната строителна линия попада в обхвата на пътя, тя се измества и се разполага по външния край на ограничителната ивица.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.) В границите на урбанизираните територии ограничителната строителна линия се определя с устройствените и застроителните планове.

Чл. 7. (1) Републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат от двете си страни обслужващи зони.

(2) Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват.

(3) По дължината на пътните съоръжения за преместване на препятствия, на специално уширените пътни участъци и на тунелите обслужващата зона по ал. 2 е с широчина 1000 м.

(4) Промяната на широчината на обслужващата зона се извършва плавно на дължината 1000 м преди началото и след края на участъка по ал. 3.

Глава втора

СОБСТВЕНОСТ

Чл. 8. (1) Пътищата са публична и частна собственост.

(2) Републиканските пътища са изключителна държавна собственост.

(3) Общинските пътища са публична общинска собственост.

(4) Частните пътища са собственост на отделни юридически или физически лица.

(5) Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл. 5.

Глава трета

ПОЛЗВАНЕ

Чл. 9. (1) Пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени със Закона за движението по пътищата.

(2) Частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията. В договора задължително се включват клаузи, определящи вида и размера на дължимото обезщетение и задълженията на страните по поддържането и ремонта на пътя.

(3) Собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Агенция „Пътна инфраструктура“ въвежда забрани за обществено и специално ползване на отделни пътища за някои видове пътни превозни средства, когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на движението.

(5) Забрани по ал. 3 и 4 се въвеждат след съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи, а за специално уширените пътни участъци – и с Министерството на отбраната.

Чл. 10. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 9 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 6 от 2004 г., изм. и доп., бр. 104 от 2005 г., изм., бр. 64 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г.) (1) За преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси:

1. такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1;

2. такса за изминато разстояние – ТОЛ такса; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и се определя за всеки отделен път или пътен участък; в тези случаи администрацията, управляваща пътя, задължително осигурява и сигнализира дублиращ път.

(2) Въвеждането на една от таксите по ал. 1 за преминаване по републикански пътища, които са извън трансевропейската пътна мрежа или по техни участъци, с цел управление на пътните потоци по паралелни (алтернативни) направления на трансевропейската пътна мрежа, не трябва да води до дискриминация по отношение на международния трафик и до нарушаване на конкуренцията между отделните превозвачи.

(3) Списъкът на пътищата за преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, или такса за изминато разстояние – ТОЛ такса, се приема с решение на Министерския съвет. Списъкът се обнародва в „Държавен вестник“.

(4) За ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища по ал. 1 – мостове, тунели и/или планински проходи, посочени в списък, приет с решение на Министерския съвет и обнародван в „Държавен вестник“, може да се въвежда такса за ползване на съответното съоръжение и/или проход. Тази такса не се въвежда за пътищата, за които се събира такса по ал. 1, т. 2.

(5) За специално ползване на републиканските пътища или на части от тях се събират отделни такси.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.) Размерът на таксите по ал. 1, 4 и 5 се определя от Министерския съвет с тарифа, а условията и редът за тяхното събиране – с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 10а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) (1) (Отм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.).

(2) Винетните такси се диференцират в зависимост от вида на пътното превозно средство, за което са предназначени, и от срока, за който е платена винетната такса.

(3) В зависимост от срока винетните такси биват годишна, месечна, седмична и дневна.

(4) Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г.) При заплащане на винетната такса се издава документ, наречен „винетка“, който удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като:

1. винетката се състои от две части; първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер;

2. собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно средство само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на пътното превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно средство е залепен валиден винетен стикер;

3. при унищожаване на залепената част от годишния винетен стикер вследствие на производствен дефект на винетката, счупване или кражба на предното стъкло, след представяне на втората част от годишната винетка се издава безплатен годишен винетен стикер, валиден до изтичането на срока на първоначално издадения винетен стикер;

4. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) счупването или кражбата на предното стъкло се удостоверяват съответно със служебна бележка или с констативен акт на Главна дирекция „Охранителна полиция“, а производственият дефект на винетката – при оглед, извършен от представители на съответното областно пътно управление на Агенция „Пътна инфраструктура“;

5. безплатен годишен винетен стикер се издава на собственика или ползвателя на пътното превозно средство след представяне в съответното областно пътно управление на заявление за безплатна винетка, към което се прилагат копие от документа за собственост или ползване на пътното превозно средство, актът за констатиране на счупването, кражбата или производствения дефект, втората част на годишния винетен стикер и частта, която е била залепена на счупеното стъкло, или частта с фабричния дефект; при кражба на предното стъкло не се изисква представянето на първата част на винетния стикер.

(6) Винетната такса се заплаща за следните пътни превозни средства:

1. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници, моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, които имат най-малко четири колела, както и такива моторни превозни средства с повишена проходимост;

2. моторните превозни средства с най-малко два моста, конструктивно предназначени за теглене, бутане, носене или задвижване на определени инструменти, прикачен инвентар, машини или ремаркета; към тях се отнасят колесните трактори, които могат да бъдат съоръжени за превоз на товари (самоходни шасита) и придружаващ персонал, и ремаркетата, включително полуремаркетата;

3. специализираните строителни машини, автокрановете, специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите;

4. колесните трактори и другите самоходни машини, когато се регистрират за движение по пътищата;

5. специализираните пътни превозни средства и строителни машини, които по принцип са предназначени за движение извън републиканските пътища, включително руднични и кариерни превозни средства, за времето, когато ползват републиканските пътища за придвижване на собствен ход, при условие че отговарят на техническите изисквания и на условията за безопасност на движението.

(7) Пътните превозни средства по ал. 6 се разделят на следните категории:

1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) пътни превозни средства по ал. 6, т. 1, предназначени за превоз на товари, както и превозни средства по ал. 6, т. 2, 3, 4 и 5 с 2 (две) и повече оси, които имат техническа допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона;

2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, и пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари с 2 (две) оси, както и пътните превозни средства по ал. 6, т. 3, 4 и 5 с 2 (две) оси и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона;

3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници, с не повече от 8 (осем) места за сядане, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост.

(8) Винетната такса се определя за всяко конкретно пътно превозно средство. Винетката, издадена срещу платената винетна такса, следва пътното превозно средство и в случай на прехвърляне на собствеността на пътното превозно средство, като запазва валидността си за срока, за който е издадена.

(9) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Когато пътно превозно средство от категория по ал. 7, т. 3 тегли едно или няколко ремаркета с технически обща допустима максимална маса над 3,5 т на едното или общо на състава от ремаркета, за състава се заплаща винетна такса като за пътно превозно средство по ал. 7, т. 2.

(10) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) За намаляване на вредното въздействие върху околната среда от пътните превозни средства при определяне размера на таксите в тарифата по чл. 10, ал. 6 Министерският съвет определя по-ниски такси за пътните превозни средства по ал. 7, т. 1 и 2, които отговарят на екологична категория „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“, „EEV“ и по-висока.

(11) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2, които отговарят на екологична категория „ЕВРО 0“, „ЕВРО I“, „ЕВРО II“, както и пътните превозни средства, за които не може да бъде доказана екологична категория по ал. 10, заплащат общия размер на таксите по чл. 10, ал. 6.

(12) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Правото да се заплати по-ниската такса съгласно ал. 10 за пътните превозни средства по ал. 7, т. 1 и 2, които отговарят на категория „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“, „EEV“ и по-висока, се доказва с представяне на оригинал или нотариално заверено копие на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство – Част I, когато в т. V9 е вписано с думи „ЕВРО/EURO III, IV, V“ или „EEV“, и/или със сертификат за съответствие по Резолюция СЕМТ/СМ(2001)9Final и валиден сертификат за техническа изправност. При условие че в свидетелството за регистрация не е вписана категорията ЕВРО/EURO на пътното превозно средство и то не притежава валиден сертификат за съответствие, за всички пътни превозни средства с дата на първоначална регистрация след 30 септември 2001 г. се приема, че отговарят най-малко на категория „ЕВРО III“ и могат да се ползват от правото да се заплаща по-ниска такса съгласно ал. 10.

Чл. 10б. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм., бр. 69 от 2008 г.) За движение по републиканските пътища на пътни превозни средства на Министерството на вътрешните работи и Неотложната медицинска помощ, които имат трайно монтирано устройство за подаване на светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал, и на пътните превозни средства на Гражданската защита и на Въоръжените сили не се заплащат такси по чл. 10.

Чл. 10в. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм., бр. 104 от 2005 г., бр. 64 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) Лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил – негова собственост или съпружеска имуществена общност, с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 117,64 kW (160 к.с.) по ред, определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на труда и социалната политика.

(2) Условията и редът за компенсирането на стойността на безплатните винетки по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика.

Чл. 10г. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За пътни превозни средства с чуждестранна регистрация не се събира винетна такса, ако това е предвидено в международен договор или конвенция, по които Република България е страна.

Чл. 10д. (Нов – ДВ, бр. 104 от 2005 г.) За колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, не се заплаща винетна такса.

Чл. 10е. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Контролът на граничните контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на таксите по чл. 10 се осъществява от длъжностни лица на Агенция „Митници“.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република България, без да притежава валиден винетен стикер, може да напусне страната само след заплащане на винетна такса за съответната категория съгласно чл. 10а, ал. 7 в специализираното звено на Агенция „Митници“ на съответния граничен контролно-пропускателен пункт и залепяне на валиден винетен стикер.

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., бр. 64 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г.) (1) Концесия върху републиканските и общинските пътища или върху отделни участъци или пътни съоръжения от тях се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите.

(2) С решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесията се определят условията и редът, при които концесионерът може да събира концесионна ТОЛ такса и/или да получава други плащания включително от страна на концедента.

Чл. 12. (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г.).

Чл. 13. (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г.).

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г.) Концесионната територия обхваща конкретен републикански път или отделен негов участък и съответстващите им площи по чл. 5.

(2) В случаите, когато обект на концесия е автомагистрала, концесионната територия обхваща и площите, необходими за изграждане на крайпътни обслужващи комплекси, определени с техническата документация за изграждане на автомагистралата.

(3) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Обектът на концесия се определя въз основа на одобрен проект по чл. 126, ал. 6 от Закона за устройство на територията.

Чл. 15. (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г.).

Чл. 16. (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., отм., бр. 36 от 2006 г.).

Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г.).

Чл. 18. (1) Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя.

(2) Физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.

(3) Размерът на таксите по ал. 2 се определя от:

1. Министерския съвет – за републиканските пътища;

2. общинските съвети – за общинските пътища;

3. собствениците – за частните пътища.

(4) Лицата, получили разрешение за специално ползване, отстраняват за своя сметка всички причинени от тях повреди и нанесени щети по пътищата или възстановяват разходите за това, направени от администрацията, управляваща пътя.

(5) Специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

Глава четвърта

УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 19. (1) Пътищата се управляват, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) републиканските пътища – от Агенция „Пътна инфраструктура“;

2. общинските пътища – от кметовете на съответните общини;

3. частните пътища – от техните собственици.

(2) (Нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Управлението на пътищата включва:

1. оперативно планиране на изграждането – проектиране и строителство, и поддържането на пътищата;

2. осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии за тези дейности;

3. организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата;

4. организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя;

5. осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата;

6. упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване;

7. осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик;

8. други дейности, определени с този закон и с правилника за прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., предишна ал. 2, изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Общините и собствениците на частни пътища съгласуват с Агенция „Пътна инфраструктура“ проектите за изграждане и свързване на тези пътища с републикански пътища.

Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) Министерският съвет определя държавната политика за планирането, изграждането, управлението и поддържането на пътната инфраструктура в Република България.

(2) В изпълнение на държавната политика по ал. 1 Министерският съвет:

1. приема:

а) стратегия за развитие на пътната инфраструктура;

б) средносрочна оперативна програма за изпълнение на стратегията;

2. предоставя концесии за републиканските пътища и за пътните съоръжения – държавна собственост (мостове и тунели).

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. осъществяват държавната политика за развитието на пътната инфраструктура;

2. предлагат на Министерския съвет стратегия за развитие на пътната инфраструктура и средносрочна програма за изпълнението й;

3. внасят в Министерския съвет проекти на закони и на подзаконови нормативни актове, уреждащи ползването и управлението на пътищата, съобразно техните компетентности.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията поддържа и развива международните инициативи и сключва международни договори за изграждането на участъци от трансевропейската пътна мрежа на територията на страната, включително за трансграничните пътни връзки.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството поддържа и развива международните инициативи, сключва и осигурява изпълнението на международни договори в областта на управлението, планирането, изграждането и поддържането на републиканските пътища.

(4) Ръководителите на управляващите органи на Оперативна програма „Транспорт“ и Оперативна програма „Регионално развитие“ сключват оперативни споразумения с председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за изпълнението на проекти, финансирани от Оперативна програма „Транспорт“, Оперативна програма „Регионално развитие“, Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз.

Чл. 21. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 88 от 2000 г., бр. 9 от 2003 г., изм., бр. 6 от 2004 г., бр. 64 от 2006 г., бр. 102 от 2006 г., доп., бр. 108 от 2006 г., изм., бр. 69 от 2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.) Националната агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерския съвет се преобразува в Агенция „Пътна инфраструктура“ към министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.) Агенция „Пътна инфраструктура“, наричана по-нататък „агенцията“, е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни управления и Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти.

(3) Агенцията:

1. разработва проект на дългосрочна стратегия за развитие на пътната инфраструктура в съответствие с държавната политика;

2. осъществява управлението на републиканските пътища в съответствие със средносрочните оперативни програми;

3. проучва, анализира и прогнозира развитието на автомобилното движение по републиканските пътища;

4. изпълнява проекти, финансирани чрез оперативните програми „Транспорт“ и „Регионално развитие“;

5. организира провеждането на обществените поръчки за проектиране, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и за научно-приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата;

6. организира извършването на подготвителните действия, провеждането на процедурите, сключването на концесионните договори и контрола по тяхното изпълнение за републиканските пътища;

7. съгласува проекти и устройствени планове за изграждане на местни пътища;

8. съгласува инвестиционни проекти, свързани с управлението на пътищата, както и за изграждане на пътни връзки с републиканските пътища, както и проекти, които налагат изместване на пътя или при реализацията на които се изискват допълнителни мерки за безопасността на движението по републиканските пътища;

9. подготвя списък и промени на републиканските и на общинските пътища;

10. издава разрешения за специално ползване на републиканските пътища;

11. организира или контролира събирането на винетни такси, ТОЛ такси и другите такси, предвидени в този закон;

12. (отм. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.);

13. (отм. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.);

14. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.) взаимодейства с органите на Министерството на вътрешните работи, други компетентни органи и Българската армия за осигуряване на движението по пътищата при стихийни бедствия, крупни промишлени аварии и положение на война;

15. осъществява функциите на държавна пътна администрация, представлява държавата в международните пътни организации и участва в разработването и изпълнението на международни договори във връзка с изграждане, поддържане и ползване на пътищата;

16. издава документи в рамките на своята компетентност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2009 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява контрол върху дейността на агенцията, като:

1. утвърждава бюджета на агенцията;

2. приема отчета за изпълнение на бюджета на агенцията;

3. осъществява контрол върху изпълнението на бюджета на агенцията в рамките на своите компетенции;

4. приема годишния отчет за дейността на агенцията;

5. осъществява и други контролни функции в рамките на правомощията му, предвидени в нормативен акт.

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм., бр. 69 от 2008 г., доп., бр. 42 от 2009 г., изм., бр. 75 от 2009 г.) (1) Агенцията се ръководи от управителен съвет.

(2) Управителният съвет се състои от председател и двама членове, които са с подходяща квалификация и професионален опит в областта на управлението, планирането, изграждането и поддържането на пътната инфраструктура или в управлението на публични и корпоративни структури.

(3) Агенцията се представлява от председателя на управителния съвет.

(4) Договорите с председателя и членовете на управителния съвет се сключват, изменят и прекратяват от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 21б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) (1) Председател и член на управителния съвет на агенцията не може да бъде лице, което:

1. е поставено под запрещение;

2. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

3. заема длъжност или извършва дейност по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията;

4. е свързано лице по смисъла на Търговския закон с търговец или съдружник или акционер в търговец, който участва в процедури за обществени поръчки или за концесии, провеждани от агенцията;

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

6. е лишавано от правото да осъществява търговска дейност;

7. не е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(2) Председателят и членовете на управителния съвет подават декларация за липса на обстоятелствата по ал. 1 при встъпване в длъжност и текущо на всеки 6 месеца. В тридневен срок от промяна на декларираните обстоятелства лицето подава декларация за това.

(3) При възникване на обстоятелство, което е несъвместимо с изискванията за заемане на длъжността по ал. 1, договорът на съответното лице се прекратява.

Чл. 21в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 75 от 2009 г.) (1) Управителният съвет взема решения за:

1. организиране на разпределението и разходването на средствата за изпълнение на дейностите по планирането, изграждането, управлението и поддържането на републиканските пътища;

2. приемане на проекта на бюджет на агенцията;

3. извършване на разпоредителни сделки или отдаване под наем на имоти и вещи – държавна собственост, предоставени за управление на агенцията;

4. предложения до министъра на регионалното развитие и благоустройството за промени в списъка на републиканските пътища;

5. предложения за проекти на нормативни актове, уреждащи управлението, проектирането, строителството и поддържането на пътища;

6. одобряване на технически спецификации, технически указания и методически документи, свързани с изграждането, управлението, експлоатацията и поддържането на пътищата;

7. възлагане на обществени поръчки за проектиране, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и за управление на проекти, научно-приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата;

8. изработване на проектите на решения за откриване на процедури за предоставяне на концесия, на обосновка, на обявление, на документация за участие и на концесионни договори за концесии на републикански пътища;

9. изготвяне, приемане и предоставяне на министъра на регионалното развитие и благоустройството ежегодно в срок до 31 март на годишен отчет за дейността на агенцията за предходната година.

(2) Управителният съвет взема и други решения, свързани с оперативното ръководство и дейността на агенцията.

(3) Управителният съвет взема решения с мнозинство от неговите членове.

(4) Правилата за работата на управителния съвет се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на управителния съвет.

Чл. 21г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Председателят на управителния съвет на агенцията:

1. организира дейността на агенцията;

2. назначава и освобождава служителите на агенцията;

3. сключва договорите за обществени поръчки за проектиране, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и за управление на проекти, научно-приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата, след решение на управителния съвет;

4. сключва концесионните договори за републикански пътища и представлява концедента по тях, включително като извършва контрола по изпълнение на концесионните договори;

5. сключва други договори и споразумения, необходими за дейността на агенцията;

6. организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет;

7. решава други въпроси, предвидени в нормативен акт, които не са от изключителната компетентност на управителния съвет.

Чл. 21д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм., бр. 69 от 2008 г.) (1) Разпоредбите на Закона за администрацията не се прилагат по отношение на структурата и длъжностите в агенцията.

(2) Правоотношенията на работниците и служителите с агенцията се уреждат при условията и по реда на Кодекса на труда.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.) Структурата, дейността и организацията на работа на агенцията и на нейната администрация се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 21е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Помощен орган на агенцията е Експертният технико-икономически съвет, който разглежда, приема и предлага на управителния съвет за утвърждаване разработки и проекти за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Експертният технико-икономически съвет изпълнява функциите на държавно-обществен орган в областта на пътищата в случаите, определени с решение на управителния съвет на агенцията.

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Агенцията осъществява своята дейност чрез централна администрация и чрез специализираните звена по чл. 21, ал. 2.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) Ръководителите на звената по ал. 1 или упълномощени от тях длъжностни лица представляват агенцията във връзка с дейността, която осъществяват.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) Ръководителите на звената по ал. 1 или упълномощени от тях длъжностни лица представляват агенцията по съдебни дела, възникнали по правоотношения, свързани с тази дейност.

Чл. 23. Правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет.

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Имоти и вещи – държавна собственост, предоставени за управление на агенцията, могат да се отдават под наем с решение на управителния съвет на агенцията чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Помещения и земи в границите на опорните пунктове могат да се предоставят за ползване по специален режим от служители на пътните управления при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона.

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2000 г.) В зоната от оста на пътя до ограничителната строителна линия по чл. 6 се забранява извършването на всякакво строителство, подобрения или разширения на съществуващите обекти, освен тези, които са предназначени за обслужване на пътуващите, при условие, че е гарантирана безопасността на движението и са разрешени по реда на чл. 26.

(2) В обхвата на пътя се забранява:

1. извършването на каквито и да било работи по пътното платно, преди да бъдат поставени необходимите предупредителни и сигнални знаци;

2. поставянето и складирането на материали, които не са необходими за пътя или са резултат от битова или стопанска дейност в съседни имоти;

3. движението на верижни трактори и машини или коли с назъбени колела и железни грайфери, гуми с шипове по пътища с асфалтови покрития, освен в случаите на снегопочистване;

4. превозването на мокри товари, които наводняват пътното платно;

5. влизането в пътищата с непочистени машини и замърсяването на пътното платно, пътните съоръжения и пътните принадлежности с кал и други отпадъчни материали;

6. влаченето на дървета, слама и други подобни по пътното платно;

7. (нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) използването на пътните съоръжения и пътните принадлежности за рекламна дейност под каквато и да е форма.

(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Забранява се изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела.

(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Забраната по ал. 3 се прилага за тунели по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България и имат дължина, по-голяма от 500 м.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:

1. в обхвата на пътя:

а) засаждането или изсичането и изкореняването на дървета и храсти;

б) косенето на трева, пашата на добитък и брането на плодове;

в) поставянето на пътни знаци;

г) поставянето на възпоменателни плочи и знаци;

2. в обхвата на пътя и обслужващите зони:

а) изграждането на сгради и съоръжения, както и реконструкцията им;

б) добиването на кариерни и други материали;

в) изграждането на пътни връзки към съседни имоти, включително земеделски земи и гори и земи от горския фонд.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:

1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия:

а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;

б) изграждането на рекламни съоръжения;

в) експлоатацията на рекламни съоръжения;

г) изграждането на нови и реконструкцията на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения на техническата инфраструктура;

д) експлоатацията на подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения на техническата инфраструктура;

е) временното ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя;

2. в обхвата на пътя и обслужващите зони:

а) изграждането на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях;

б) експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища:

1. в 15-дневен срок от подаване на заявлението – за разрешенията по ал. 1, освен ако се налага допълнително проучване, но не по-късно от един месец;

2. в 30-дневен срок от подаване на заявлението – за разрешенията по ал. 2, т. 1, буква „г“ и т. 2, буква „а“, освен ако се налагат допълнителни проучвания, но не по-късно от три месеца, като за удължаването на срока заинтересуваното лице се уведомява писмено;

3. в 15-дневен срок от подаване на заявлението – за всички останали случаи.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) Собственикът на подземни и надземни съоръжения на техническата инфраструктура, намиращи се по обхвата на пътя и обслужващите зони при внезапно произлезли повреди, може да започне веднага възстановителните работи, като уведоми за това най-близкото поделение на агенцията за републиканските пътища и съответната техническа служба на общината за общинските пътища при условия, че е гарантирана безопасността на движението.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Управителният съвет на агенцията съгласува проекти – пътна част за изграждане на пътни връзки, след представяне на писмено становище за проект за организация на движението от органите на пътната полиция при Министерството на вътрешните работи.

(6) (Отм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г.).

(7) Разрешенията се издават при следните условия:

1. да съществуват реални възможности за преминаване на тежкото и/или извънгабаритното превозно средство;

2. да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища;

3. при временното ползване на части от пътно платно:

а) този закон и Законът за движението по пътищата да не забраняват дейността, свързана с временното ползване на части от пътното платно;

б) за временното пресичане на пътя да има одобрен проект за пресичането.

(8) Срокът на валидност на разрешенията е, както следва:

1. при превоз на тежки и извънгабаритни товари – 30 дни;

2. при извършване на строителство – една година;

3. при временното ползване на части от пътното платно и другите видове специално ползване на пътищата – по преценка на разрешаващия орган, съобразена с искането на заявителя.

(9) Разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях.

(10) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Обжалването на отнемането на разрешенията и на отказите за тяхното издаване е при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(11) Министерският съвет определя с тарифа размера на таксите за издаване на разрешенията по ал. 1 и 2.

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Агенция „Пътна инфраструктура“ проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства чрез разполагане на определени места на устройства за отчитане на тези характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, като събира такси при превишаване на допустимите стойности.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 75 от 2009 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол по спазване на правилата за движение на пътищата са задължени да оказват съдействие на органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ при извършване на проверки по ал. 1.

Чл. 28. (Отм. – ДВ, бр. 88 от 2000 г.).

Глава пета

ИЗГРАЖДАНЕ, РЕМОНТ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЪТИЩАТА

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) Агенцията и общините поддържат републиканските и общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда.

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.

(3) Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.

Чл. 31. Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

Чл. 32. Изграждането, ремонтът и поддържането на частните пътища се осъществяват от техните собственици.

Чл. 33. Изместването на отделни пътища или техни участъци във връзка с изграждането или реконструкцията на нови или съществуващи обекти е за сметка на инвеститора, който го е предизвикал.

Чл. 34. Изграждането, реконструкцията и ремонтът на пътните възли и кръстовища се извършват:

1. на новите пътни възли и кръстовища – със средства на собствениците на новите пътища;

2. на съществуващите пътни възли и кръстовища – съвместно от собствениците на пътищата по основното и второстепенното направление, като размерът на средствата за всеки от тях се определя по ред, установен в правилника за прилагането на закона;

3. на пътните връзки към крайпътните обекти за обслужване на пътници и превозни средства – от собствениците на тези обекти.

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Изграждането и поддържането на железопътните прелези по пътищата се извършва по ред, определен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) (1) На задължително съгласуване подлежат:

1. проектите за изграждане или реконструкция на общински и частни пътища;

2. проектите за изграждане или реконструкция на пътни кръстовища, възли и пътни връзки за свързване на:

а) общински и частни пътища с републиканските пътища;

б) прилежащи територии с републиканските пътища;

в) частни пътища с общинските пътища;

г) прилежащи територии с общинските пътища;

д) прилежащи територии с частните пътища;

3. инвестиционни проекти, които засягат пътищата.

(2) Съгласуването на проектите се извършва:

1. за обекти по ал. 1, т. 1 – от директора на съответното областно пътно управление;

2. за обекти по ал. 1, т. 2, букви „а“ и „б“ и по т. 3:

а) (изм. – ДВ, бр. 75 от 2009 г.) от управителния съвет на агенцията – за автомагистрали и републикански пътища първи клас;

б) от директора на съответното областно пътно управление – за републикански пътища втори и трети клас;

3. за обекти по ал. 1, т. 2, букви „в“ и „г“ и по т. 3 на общински пътища – от кмета на съответната община;

4. за обекти по т. 2, буква „д“ и по т. 3 на частни пътища – от собственика на пътя.

(3) Съгласуването се извършва служебно от органите, одобряващи проектите, в 14-дневен срок след представянето на проекта.

(4) При съгласуването администрациите, управляващи пътищата, могат да поставят допълнителни изисквания към проектите, когато това е от значение за осигуряване безопасността на движението.

(5) Агенцията и областните пътни управления с оглед безопасността на автомобилното движение могат да ограничават броя на пътните връзки по ал. 1, т. 2, буква „б“ по пътищата от първи, втори и трети клас извън границите на населените места и да определят други места, където те могат да бъдат изградени.

(6) Администрацията, управляваща пътя, може да откаже съгласуването на проектите по ал. 1 в следните случаи:

1. ако нанасят повреди на публичната собственост или пречат на нейното използване за дейности от обществен интерес;

2. при промяна на предназначението и характеристиките на пътя или на пътната връзка;

3. когато това е наложително поради преустройство на пътищата и на пътните връзки;

4. когато се изисква привеждането на пътните връзки в съответствие с проекта на пътя или с действащия устройствен план.

(7) Отказът за съгласуване на проекта се извършва с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава шеста

ОТЧУЖДАВАНЕ И ВРЕМЕННО ПОЛЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ПЪТИЩА

Чл. 37. (1) Недвижимите имоти – собственост на физически или юридически лица, необходими за изграждане и реконструкция на републиканските пътища, се отчуждават при условията и по реда на Закона за държавната собственост, а за общинските пътища – при условията и по реда на Закона за общинската собственост.

(2) Предназначението на земеделските земи, необходими за изграждане и реконструкция на пътища, се променя по реда на Закона за опазване на земеделските земи, а за горите и земите от горския фонд – по реда на Закона за горите.

(3) Имоти в границите на урбанизираните територии се отчуждават при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 38. (1) Земи извън границите на урбанизираните територии – собственост на физически или юридически лица, могат да се използват временно за нужди, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на републиканските и общинските пътища, при условията и по реда на Закона за задълженията и договорите.

(2) Временното ползване на земи по ал. 1, които са земеделски, се урежда при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи и правилника за неговото прилагане.

(3) Временното ползване на площи от горския фонд по ал. 1 се урежда при условията и по реда на Закона за горите.

(4) За временното ползване на земи по ал. 1 собственикът сключва договор със:

1. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) управителния съвет на агенцията или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища;

2. кмета на съответната община – за общинските пътища.

(5) В договора по ал. 4 се определят условията и срокът за ползване на земята, размерът на наема и дължимото обезщетение, ако такова се предвижда.

(6) Временното ползване на земи по ал. 1 се допуска за срок до 5 години, след което земите, възстановени съобразно тяхното предназначение, се връщат на собственика.

Чл. 39. (1) При стихийни бедствия и аварии, при които се прекъсва движението по пътя и за неговото възстановяване се налага да се построи обходен път, земите за временно ползване могат да се завземат преди започване на процедурата по чл. 38.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Временното завземане на земи в случаите по ал. 1 се извършва въз основа на решение на управителния съвет на агенцията или заповед на упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и на кмета на общината – за общинските пътища, като на собствениците се дължи обезщетение.

Чл. 40. (1) Паричните обезщетения за отчуждени или временно използвани земи се изплащат от съответния инвеститор – при изграждане на нов път, или от собственика на пътя – при реконструкция или ремонт на съществуващ път.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) Обезщетенията за отчуждените за нуждите на републиканските пътища недвижими имоти в границите на урбанизираните територии по чл. 37, ал. 1 се изплащат съвместно от агенцията и общините в частта, отнасяща се до платното за движение. Обезщетенията за частта извън платното за движение се изплащат от съответната община.

(3) Не се дължат обезщетения за отчуждаване или за временно ползване на земи – собственост на държавата, за нуждите на републиканските пътища, с изключение на гори и земи от Държавния горски фонд, а на земи – общинска собственост, за нуждите на общински пътища.

Чл. 41. Собствениците или наемателите на имоти, намиращи се по-ниско от земното платно, са длъжни да осигурят нормално функциониране на водоотводните съоръжения.

Чл. 42. В земи, съседни на пътни участъци с интензивни снегонавявания, могат да се разполагат временно снегозащитни огради и съоръжения по реда на чл. 38.

Глава седма

ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 43. (1) Изграждането, реконструкцията, ремонтът и поддържането на републиканските и общинските пътища се финансират със средства от държавния бюджет, от бюджетите на общините, с безвъзмездно предоставени средства и със заеми от международни финансови институции.

(2) Бюджетните средства за финансиране на дейностите по ал. 1 се определят със закона за държавния бюджет за съответната година.

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., бр. 64 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Източниците на финансиране на агенцията са:

1. субсидии от държавния бюджет и трансфери, предвиждани ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;

2. такси по чл. 10 и чл. 18, ал. 3, т. 1;

3. лихви;

4. дарения, помощи и други привлечени средства от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

5. други средства, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. изграждане на нова пътна инфраструктура;

2. експлоатация, поддържане, ремонт и реконструкция на републиканските пътища;

3. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) административно-стопански и други разходи, свързани с дейността на агенцията.

Чл. 44а. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г., отм., бр. 64 от 2006 г.).

Чл. 44б. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Приходите от винетни такси по този закон постъпват в приход по бюджета на агенцията.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Приходите от винетни такси по чл. 44, ал. 1, т. 2 не могат да се използват за финансиране изграждането на нова пътна инфраструктура.

Чл. 44в. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В бюджета на агенцията се предвиждат и извършват разходи за финансиране на дейностите по експлоатацията, поддържането, ремонта и реконструкцията на републиканските пътища, за които се заплащат винетни такси, включително:

1. експлоатация, поддържане, ремонт, възстановяване, модернизация, реконструкция, инвестиции за подобряване на качеството и пропускателната способност на републиканските пътища, когато това не представлява изграждане на нова пътна инфраструктура;

2. административни разходи, свързани с поддържането на винетната система, включително производството и организацията за разпространение и продажба на винетни стикери и сигнализиране на републиканските пътища с платено преминаване;

3. публикации и информационни кампании чрез средствата за масово осведомяване с цел информиране на потребителите относно правата и задълженията им по заплащането на винетна такса за ползване на републикански пътища;

4. дейности по установяване и отстраняване на причините и условията за възникване на пътнотранспортни произшествия по републиканските пътища и за публикации и информационни кампании за подобряване безопасността на движението;

5. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) управление и администриране на дейността на агенцията.

(2) Разходите по ал. 1 се извършват чрез обособяване на отделен платежен код в системата за електронни бюджетни разплащания.

(3) Неусвоената част от постъпилите по чл. 44б средства, включително средства от минали години, са неделима част от единната сметка и се изразходват само в съответствие с разпоредбите на този закон.

(4) Средствата по ал. 3 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единна сметка.

Чл. 44г. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм., бр. 64 от 2006 г., отм., бр. 108 от 2006 г.).

Чл. 44д. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм., бр. 88 от 2005 г., отм., бр. 64 от 2006 г.).

Чл. 44е. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г., отм., бр. 64 от 2006 г.).

Чл. 44ж. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г., отм., бр. 64 от 2006 г.).

Чл. 44з. (Нов – ДВ, бр. 6 от 2004 г., отм., бр. 64 от 2006 г.).

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 118 от 2002 г., отм., бр. 112 от 2003 г.).

Чл. 46. (Доп. – ДВ, бр. 118 от 2002 г., отм., бр. 112 от 2003 г.).

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 118 от 2002 г., отм., бр. 112 от 2003 г.).

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 111 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., отм., бр. 112 от 2003 г.).

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) От бюджета на агенцията се финансират разходи при спазване на следните приоритети:

1. изплащане на българско дялово участие по финансиране на програми въз основа на сключени международни договори, по които Република България е страна;

2. изплащане на главница, лихви и такси по заеми, отпуснати от международни финансови институции по т. 1;

3. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) погашения на главница, лихви и такси по вътрешни заеми, които агенцията е получила;

4. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища, включително местата на пресичането им с железопътната мрежа;

5. изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища;

6. проучвателни, проектни и научноизследователски разработки по т. 4 и 5;

7. национални и общински програми за повишаване на безопасността на движението по републиканските и общинските пътища.

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2004 г., бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., отм., бр. 75 от 2009 г.).

(2) Общините финансират строителството, ремонта и поддържането на общинските пътища и със собствени бюджетни средства.

Чл. 51. Частните пътища се финансират със средства на техните собственици.

Глава осма

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 52. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Наказват се с глоба от 200 до 500 лв. физическите лица, които извършат или разпоредят да бъдат извършени следните дейности в обхвата на пътя:

1. изсичане и изкореняване на дървета и храсти, косене на трева и бране на плодове без разрешение на администрацията, която управлява пътя;

2. паша на добитък и опожаряване на растителността;

3. движение с непочистени от кал машини;

4. превозване на мокри товари, с които се овлажнява платното за движение;

5. превозване на насипни материали в превозни средства, позволяващи тяхното разпиляване;

6. поставяне и складиране на материали, които не са свързани с експлоатацията на пътя;

7. влачене на дървета и други предмети;

8. движение с верижни машини, освен при снегопочистване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 500 до 1000 лв.

Чл. 53. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Наказват се с глоба от 300 до 2000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, 26 и 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя;

2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

3. разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

4. извършване в обхвата на пътя на:

а) дейности, застрашаващи безопасността на движението, или използване на пътищата извън тяхното предназначение;

б) дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

5. извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на администрацията, управляваща пътя, на:

а) строителни и ремонтни работи по пътищата извън границите на урбанизираните територии и в населените места без регулационни планове;

б) прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, въжени и други линии, кабели, продуктопроводи, водопроводи, напоителни и други канали;

в) откриване на нови и ремонт на съществуващи крайпътни обекти за обслужване на пътници и превозни средства и изграждане на пътни връзки към тези обекти или към съседни имоти;

г) изграждане на рекламни съоръжения и поставяне на рекламни материали;

6. разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете, без разрешение на администрацията, която управлява пътя.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 500 до 3000 лв.

(3) При нарушение по ал. 1, т. 4 и 5 администрацията, управляваща пътя, уведомява писмено районната дирекция за национален строителен контрол с искане за незабавно спиране на строителните работи при условия и по ред, определени в закон.

Чл. 54. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) В случаите на нарушения по чл. 52 и 53 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е от 2000 до 7000 лв.

(3) Работодателят е отговорен солидарно с работника или служителя за причинените от тях щети.

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. – изм., бр. 32 от 2009 г.) Невнесените такси по чл. 10 и таксите по чл. 18, с изключение на винетните такси, се събират от териториалните поделения на Националната агенция за приходите заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 56. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Нарушенията се установяват с актове, съставени от:

1. (доп. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 75 от 2009 г.) длъжностните лица на областните пътни управления и на Агенция „Митници“ – за нарушения по републиканските пътища;

2. длъжностните лица, определени от кмета на общината – за нарушенията по общинските пътища и по молба на собственика – за частните пътища.

(3) Наказателните постановления се издават:

1. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) за републиканските пътища – от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на Агенция „Митници“ или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията;

2. за общинските и частните пътища – от кмета на съответната община или от упълномощено от него длъжностно лице.

(4) Когато деянието съдържа признаци на престъпление, преписката се изпраща на прокурора за възбуждане наказателно преследване.

Чл. 57. (1) За нарушение по чл. 52, ал. 1 и по чл. 53, ал. 1 освен наложените санкции нарушителят се задължава в определен срок да отстрани последиците от нарушението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) При неизпълнение на изискванията по ал. 1 последиците се отстраняват от администрацията, управляваща пътя, за сметка на нарушителя. За вземането си от нарушителя администрацията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Стойността на извършените работи за отстраняване на последиците от нарушението се установява със счетоводни документи и/или извлечения от счетоводните книги.

(4) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2004 г., предишна ал. 3, бр. 43 от 2008 г.) При извършване на дейности, определени от този закон като специално ползване на пътищата без разрешение на собственика на пътя или на администрацията, управляваща пътя, както и при неплащане на дължимите такси, се налагат следните санкции:

1. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) при извършване на строителни работи без разрешение, едновременно с прилагането на ал. 1 и 2 и на чл. 56 собственикът или администрацията, управляваща пътя, със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи прекъсва достъпа до обекта или демонтира изграденото рекламно или друго съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия;

2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) в случаите на извършено строителство без разрешение администрацията, управляваща пътя, прекъсва достъпа до обекта или демонтира съоръжението;

3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) при забавяне плащането на дължимите годишни такси по чл. 18, ал. 3 и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя, администрацията, управляваща пътя, отнема издаденото разрешение и за сметка на нарушителя прекъсва достъпа до обекта или демонтира съответното рекламно или друго съоръжение;

4. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 69 от 2008 г.) демонтираните рекламни и други съоръжения се съхраняват в областните пътни управления и ако в срок до един месец от демонтирането не бъдат потърсени или не бъдат уредени взаимоотношенията по реда на този закон, те стават собственост на агенцията.

(5) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Демонтираните и съхранявани в областните пътни управления рекламни и други съоръжения, ако бъдат потърсени в срока по ал. 4, т. 4, се връщат на заинтересованото лице след заплащане на разходите за демонтаж и съхранение и след заплащане на предвидената санкция.

Чл. 58. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2000 г., бр. 118 от 2002 г., отм., бр. 112 от 2003 г.).

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.

2. „Земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

3. „Пътни съоръжения“ са: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения.

4. (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) „Пътни принадлежности“ са: базите за поддържане на републиканските пътища; пътните знаци; пътната маркировка; светофарните уредби; автономните телефонни колонки; крайпътните насаждения; аварийните площадки; крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих; енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени; предпазните огради, направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението.

5. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2000 г.) „Ограничителна строителна линия“ е линията, която определя площта от всяка страна на пътя, в която се въвежда разрешителен режим.

6. „Обслужваща зона“ е земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване.

7. „Обществено ползване на пътищата“ е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци.

8. (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) „Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

9. „Крайпътни обслужващи комплекси“ са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили.

10. „Опорен пункт за поддържане“ е сграда с прилежащ терен извън обхвата на пътя, която се използва от администрациите на пътните управления при изпълнение на дейностите, свързани с поддържането на републиканските пътища.

11. „Изграждане на пътищата“ е дейност по създаването на нови материални активи, която включва проучването, проектирането и строителството на нови или реконструкцията на съществуващи пътища.

12. „Реконструкция на пътища“ е дейност по разширяването и модернизирането на съществуващите материални активи, която включва цялостно преустройство на пътя и пътните съоръжения при запазване на основното направление на съществуващото трасе.

13. „Ремонт на пътищата“ е дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.

14. „Поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

15. „Пътно дело“ включва изграждането, ремонта и поддържането на пътищата, както и дейностите по създаването и актуализирането на нормативната база, таксовата политика и научното обслужване на пътищата.

16. „Повторно“ е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което извършителят е наказан за нарушение от същия вид.

17. (Нова – ДВ, бр. 88 от 2000 г.) „Стабилизиран банкет“ е банкет с покритие, което не позволява затревяване.

18. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) „Концесионна ТОЛ такса“ е такса, събирана от концесионера в съответствие с концесионния договор.

19. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) „Превозно средство с екологична категория „ЕВРО 0“, „ЕВРО I“, „ЕВРО II“, „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“, „EEV“ е превозно средство, което отговаря на ограниченията за емисии съгласно приложение № 2.

20. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) „Трансевропейска пътна мрежа“ е дефинирана в част 2 от Приложение I към Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общностните насоки за изграждането на трансевропейската транспортна мрежа, допълнено с Регламент 1791/2006 г. на Съвета.

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 118 от 2002 г., отм., бр. 112 от 2003 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Този закон отменя Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1969 г.; изм., бр. 37 от 1978 г., бр. 35 от 1996 г., бр. 87 от 1997 г., бр. 33 и 147 от 1998 г. и бр. 61 от 1999 г.).

§ 4. В § 7, т. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г. и бр. 67 и 69 от 1999 г.) думата „местните“ се заменя с „общинските“.

§ 5. В чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г. и бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г.) думата „местните“ се заменя с „общинските“.

§ 6. Закрива се фонд „Републиканска пътна мрежа“, създаден със Закона за таксите върху течните горива за фонд „Републиканска пътна мрежа“ и за Националния фонд за опазване на околната среда. Наличните средства се прехвърлят от фонд „Републиканска пътна мрежа“ по бюджета на Изпълнителната агенция „Пътища“.

§ 7. В Закона за таксите върху течните горива за фонд „Републиканска пътна мрежа“ и за Националния фонд за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 16 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 51 и 87 от 1997 г., бр. 147 от 1998 г. и бр. 26 и 61 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. Заглавието се променя на „Закон за таксите върху течните горива за Националния фонд за опазване на околната среда“.

2. В чл. 1 се правят следните изменения:

а) алинея 1 се отменя;

б) алинея 3 се изменя така:

„(3) Тридесет на сто от таксите, набрани по този закон в Националния фонд за опазване на околната среда, се разходват в планинските райони целево за финансиране на екологични проекти.“;

в) алинеи 4, 4а и 6 се отменят.

3. Членове 3 и 4 се изменят, както следва:

„Чл. 3. Производителите и вносителите на течни горива начисляват такси, които се внасят в Националния фонд за опазване на околната среда, върху:

1. автомобилните безоловни бензини – в размер 24 лв. на тон;

2. дизеловото гориво – в размер 14 лв. на тон;

3. котелното гориво и мазута с над 1 на сто сяра – в размер 22 лв. на тон;

4. автомобилните оловни бензини, както следва:

а) бензин А-91 – в размер 37 лв. на тон;

б) бензин А-98 – в размер 48 лв. на тон;

5. промишления газьол – в размер 13 лв. на тон.

Чл. 4. (1) Производителите на автомобилни бензини, дизелово гориво, промишлен газьол, котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра начисляват таксите по този закон за реализираните от тях количества в страната.

(2) Вносителите на течните горива по ал. 1 внасят в Националния фонд за опазване на околната среда или обезпечават таксите по този закон преди митническото им оформяне.

(3) Митническите органи упражняват контрола по ал. 2.

(4) Производителите на течни горива извършват доставки само след заплащане от купувачите на таксите по сметките на Националния фонд за опазване на околната среда.

(5) Купувачите на течни горива по ал. 1 внасят преди доставките дължимите такси по сметките на Националния фонд за опазване на околната среда.“

4. Членове 7 и 8 се изменят така:

„Чл. 7. (1) Актът за установяване на административните нарушения се съставя от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите.

(2) Наказателното постановление се издава от министъра на околната среда и водите или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 8. Събраните глоби и имуществени санкции по чл. 6, ал. 2 се внасят в Националния фонд за опазване на околната среда.“

5. Параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така:

„§ 3. Министерският съвет приема наредба за набирането, разходването и управлението на средствата по Националния фонд за опазване на околната среда.“

§ 8. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9 и 12 от 2000 г.) в чл. 34 ал. 1 се изменя така:

„(1) Заинтересуваното учреждение прави мотивирано искане до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на имота. Областният управител по местонахождение на имота в 14-дневен срок дава мнение по основателността на искането.“

§ 9. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 35 от 1996 г.; изм., бр. 14 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 20 се създава ал. 6:

„(6) При строителство на нови пътища процедурата за определяне на трасе и за промяна на предназначението на земеделските земи може да започне след издаване на положително решение по ОВОС, взето въз основа на предварителен доклад за ОВОС.“

2. В чл. 24 се създава ал. 4:

„(4) За строителство на нови републикански пътища, при наличие на утвърден генерално-застроителен план или парцеларен план, предложението за промяна на предназначението на земеделски земи може да се внесе едновременно с предложението за утвърждаване на окончателно трасе по чл. 19. “

§ 10. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13, 85 и 86 от 1997 г., бр. 62 от 1998 г., бр. 12 и 67 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. В приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1 „Проекти, подлежащи на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) по глава четвърта“:

а) в т. 26.1 след думите „Строителство на“ се добавя „нови“;

б) в т. 26.2 след думите „Строителство на“ се добавя „нови“.

2. В чл. 23а се създава ал. 3:

„(3) За строителство на пътища компетентният орган организира обсъждане само на резултатите от предварителния доклад за оценка на въздействието върху околната среда.“

§ 11. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 12. Министерският съвет приема правилник и наредби за прилагането на закона в 6-месечен срок от влизането му в сила.

————————————————————————————————

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата

(ДВ, бр. 9 от 2003 г., в сила от 31.01.2003 г.)

§ 3. Законът по чл. 10, ал. 4, както и съответстващите промени в Закона за местните данъци и такси и Закона за движението по пътищата се приемат в срок до 30 септември 2003 г.

§ 4. До три години след въвеждане на таксата по чл. 10, ал. 3 размерът на таксата за регистрирани в страните – членки на Европейския съюз, и в Република България моторни превозни средства се изравнява.

§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1, който влиза в сила от 1 януари 2004 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата

(ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм., бр. 64 от 2006 г., доп., бр. 105 от 2006 г.)

§ 15. От 1 април 2004 г. за преминаване по републикански пътища или пътни участъци от пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 с българска или с чуждестранна регистрация могат да се събират само таксите по чл. 10, ал. 2 – 5, с изключение на таксите за ползване на пътни принадлежности.

§ 16. От 1 април 2004 г. за преминаване по републикански пътища или пътни участъци от пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 2 с българска или с чуждестранна регистрация могат да се събират само таксите по чл. 10, ал. 2 – 5, с изключение на таксите за ползване на пътни принадлежности.

§ 17. От 1 януари 2005 г. за преминаване по републиканските пътища или пътни участъци от пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 3 с българска или с чуждестранна регистрация могат да се събират само таксите по чл. 10, ал. 2 – 5, с изключение на таксите за ползване на пътни принадлежности.

§ 18. Винетните такси се заплащат за всички превозни средства, посочени в този закон – с българска и с чуждестранна регистрация, както следва:

1. от 1 април 2004 г. се въвежда винетна такса (годишна, месечна и седмична) за всички пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2;

2. от 1 януари 2005 г. се въвежда винетна такса (годишна, месечна и седмична) за всички пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 3;

3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) от 1 януари 2007 г. се въвежда и дневна винетна такса за всички пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2.

§ 19. До 1 януари 2005 г. вместо предвидените в този закон винетки могат да се издават заместващи удостоверителни документи на хартиен носител, издадени от Изпълнителната агенция „Пътища“, по ред, определен с наредбата по чл. 10, ал. 7.

§ 20. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г.) До 1 януари 2007 г. контролът по спазване на задължението за движение на пътните превозни средства с чуждестранна регистрация по републиканските пътища след заплащане на винетна такса се осъществява само на граничните контролно-пропускателни пунктове от специализираните звена на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“.

§ 21. Пътните съоръжения по чл. 10, ал. 4 са тези, които са построени и въведени в експлоатация след 1 януари 2004 г.

§ 22. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от § 2 не се прилага за Дунав мост Русе – Гюргево.

§ 23. Министерският съвет по предложение на министъра на финансите извършва произтичащите от измененията на този закон промени по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с бюджетите на общините за 2004 г.

§ 24. Навсякъде в закона думите „чертите на населените места“ и „границите на населените места“ се заменят с „границите на урбанизираните територии“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата

(ДВ, бр. 64 от 2006 г.)

§ 30. Закрива се фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Наличните средства на закрития фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ се прехвърлят по бюджета на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“, създаден с този закон.

§ 31. (1) Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на преобразуваната Изпълнителна агенция „Пътища“ по баланса и отчета към датата на влизане в сила на този закон.

(2) Трудовите правоотношения с работниците и служителите в преобразуваната Изпълнителна агенция „Пътища“ се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

(3) Служебните правоотношения със служителите в преобразуваната Изпълнителна агенция „Пътища“ се преобразуват в трудови в 14-дневен срок от датата на влизане в сила на този закон. Придобитите от тях рангове и неизползваните отпуски се запазват.

(4) Преобразуването на служебното правоотношение в трудово се извършва въз основа на писмено заявление, подадено в тридневен срок от получаването на уведомление, че служителят е на длъжност, определена за заемане по трудово правоотношение съгласно утвърдено длъжностно разписание.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за пътищата

(ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

………………………………………………………………

Допълнителна разпоредба

§ 16. Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 17. Министерският съвет определя таксите по чл. 10а, ал. 10 за пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2, които отговарят на екологична категория „ЕВРО III“, „ЕВРО IV“, „ЕВРО V“, „ЕЕV“ и по-висока, не по-късно от 2010 г.

………………………………………………………………

§ 22. Параграф 4, относно чл. 10в, влиза в сила от 1 януари 2009 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на

Закона за пътищата

(ДВ, бр. 69 от 2008 г.)

§ 32. Закрива се фонд „Републиканска пътна инфраструктура“, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите. Наличните средства на закрития фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ се прехвърлят по бюджета на Национална агенция „Пътна инфраструктура“, създадена с този закон.

§ 33. (1) Национална агенция „Пътна инфраструктура“ е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закрития с този закон фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ по баланса и отчета към датата на влизане в сила на този закон.

(2) Трудовите правоотношения с работниците и служителите в закрития фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

………………………………………………………………

ЗАКОН за изменение и допълнение на

Закона за пътищата

(ДВ, бр. 75 от 2009 г.)

………………………………………………………………

§ 28. Навсякъде в закона думите „министъра на транспорта“ се заменят с „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 29. (1) Бюджетните кредити от бюджета на Национална агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерския съвет, преобразувана с този закон, се прехвърлят по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Агенция „Пътна инфраструктура“ към министъра на регионалното развитие и благоустройството е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията, включително на правата и задълженията по сключените договори на Национална агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерския съвет по баланса и отчета към датата на влизане в сила на този закон.

(3) Трудовите правоотношения с работниците и служителите в Национална агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерския съвет се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда, с изключение на тези по ал. 4.

(4) Трудовите правоотношения с работниците и служителите от Управление „Пътни такси и разрешителни“ в Национална агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерския съвет се прекратяват при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда от влизането в сила на измененията в Устройствения правилник на Агенция „Митници“.

§ 30. Правомощията на надзорния съвет, на изпълнителния директор и на заместник изпълнителните директори на Национална агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерския съвет се прекратяват от датата на влизане в сила на този закон.

………………………………………………………………

Приложение № 1

към чл. 10, ал. 1, т. 1

(Ново – ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

Максимални размери на таксите за ползване на инфраструктура в евро,

включително административните разходи

1. Годишни

Максимум три оси

Минимум четири оси

ЕВРО 0

1 332

2 233

ЕВРО I

1 158

1 933

ЕВРО II

1 008

1 681

ЕВРО III

876

1 461

ЕВРО IV и по-малко замърсяващи

797

1 329

2. Максималните месечни и седмични ставки са пропорционални на продължителността на използване на пътната инфраструктура.

3. Максималната дневна такса за ползване на пътната инфраструктура от пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, т. 1 и 2 е 11 евро.

Приложение № 2

към § 1, т. 19

(Ново – ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

Екологични категории на моторните превозни средства

Превозно средство ЕВРО 0

Маса на

въглеродния

оксид

(СО), g/kWh

Маса на

въглеводородите

(HC), g/kWh

Маса на

азотните

оксиди

(NOx), g/kWh

12,3

2,6

15,8

Превозно средство ЕВРО I и II

Маса на

въглеродния

оксид

(СО),

g/kWh

Маса на

въглеводо-

родите

(HC),

g/kWh

Маса на

азотните

оксиди

(NОx),

g/kWh

Маса на

праховите

частици

(РТ),

g/kWh

ПС “ЕВРО I”

4,9

1,23

9,0

0,4(1)

ПС “ЕВРО II”

4,0

1,1

7,0

0,15

(1) Коефициент 1,7 се прилага към емисионните ограничения на прахови частици при двигатели с мощност 85 kW или по-малка

Превозни средства “ЕВРО III” / “ЕВРО IV”/ “ЕВРО V”/ “EEV”

Специфичната маса на въглеродния оксид, общата маса на въглеводородите, азотните оксиди и праховите частици, определени чрез ESC тест, и непрозрачността на отработилия газ, определена с ELR тест, не трябва да превишават следните стойности: (1)

Маса на въглерод-

ния

оксид (СО),

g/kWh

Маса на въглево-

дородите

(HC),

g/kWh

Маса

на азотните

оксиди (NOx),

g/kWh

Маса на праховите

частици

(РТ),

g/kWh

Отработен

газ, m-1

ЕВРО III

2,1

0,66

5,0

0,10(2)

0,8

ЕВРО IV

1,5

0,46

3,5

0,02

0,5

ЕВРО V

1,5

0,46

2,0

0,02

0,5

EEV

1,5

0,25

2,0

0,02

0,15

(1) Един цикъл на изпитване се състои от последователност от точки, определени при изпитването, като всяка точка се определя на основание на скорост и въртящ момент, когато двигателят е в установен режим на работа (ESC изпитване) или при неустановени работни условия (ЕТС и ELR изпитвания).

(2) 0,13 за двигатели с работен обем на цилиндъра, по-малък от 0,7 dm3, и номиналната честота на въртене надвишава 3000 min-1.

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

Обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г., изм., бр. 1 от 4.01.2000 г., изм. и доп., бр. 43 от 26.04.2002 г., в сила от 26.04.2002 г., бр. 76 от 6.08.2002 г., доп., бр. 16 от 18.02.2003 г., бр. 22 от 11.03.2003 г., изм. и доп., бр. 6 от 23.01.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 г., изм., бр. 115 от 30.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 79 от 4.10.2005 г., бр. 92 от 18.11.2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм., бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., доп., бр. 102 от 20.12.2005 г., изм. и доп., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г. (*), бр. 61 от 28.07.2006 г., изм., бр. 64 от 8.08.2006 г., (*) бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., доп., бр. 85 от 20.10.2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм., бр. 102 от 19.12.2006 г., изм. и доп., бр. 22 от 13.03.2007 г., бр. 51 от 26.06.2007 г., (*) изм., бр. 53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г., бр. 97 от 23.11.2007 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 36 от 4.04.2008 г., доп., бр. 43 от 29.04.2008 г., изм. и доп., бр. 69 от 5.08.2008 г., бр. 88 от 10.10.2008 г., изм., бр. 102 от 28.11.2008 г., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. и доп., бр. 75 от 18.09.2009 г.

Сборник закони – АПИС, кн. 4/99 г., стр. 10; кн. 5/2002 г., стр. 198; кн. 9/2002 г., стр. 138; кн. 3/2003 г., стр. 58; кн. 2/2004 г., стр. 13; кн. 10/2004 г., стр. 9; кн. 1/2005, стр. 132; кн. 11/2005, стр. 179

Библиотека закони – АПИС, т. 1, р. 6, № 655

(*) (Бел. ред. – относно влизането в сила на измененията и допълненията на ЗДвП с ДВ, бр. 34 от 25.04.2006 г., виж § 56 от преходните и заключителните разпоредби на ЗТР)

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове.

(2) Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

Чл. 2. (1) Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.

(2) Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение.

(3) Този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго. Компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.

Чл. 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г.) За организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения представляват единна система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали и се изработват и поставят така, че да бъдат лесно разпознавани.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 4. При необходимост движението по пътищата се регулира от упълномощени за това длъжностни лица.

Глава втора

ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

Раздел I

Общи правила

Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:

1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

2. трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава.

(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;

2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) с управляваното от него превозно средство да не затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътните имоти, като спазва действащите норми за шум и вредни емисии на отработени газове от моторното превозно средство, както и други норми и изисквания за опазване на околната среда;

3. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Чл. 6. Участниците в движението:

1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;

2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

Чл. 7. (1) Когато има несъответствие между сигналите на регулировчика и светлинните сигнали или пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със сигналите на регулировчика.

(2) Когато има несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлинните сигнали.

(3) Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци.

(4) Когато има несъответствие между пътен знак, поставен на преносима стойка върху платното за движение, и останалите пътни знаци, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътния знак, поставен на преносимата стойка.

(5) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При строителство и ремонт, когато има временна пътна маркировка, положена с цел организация на движението за определен период от време, участниците в движението трябва да се съобразяват с временната пътна маркировка.

Чл. 8. (1) Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.

(2) Когато на дадено място от пътя едновременно е разрешено преминаването на нерелсови и релсови пътни превозни средства, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовото пътно превозно средство независимо от неговото местоположение и посока на движение.

Чл. 9. (1) По пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено движението на верижни машини и използването на гуми с шипове. Движение на пътни превозни средства с вериги за сняг е разрешено само когато пътните условия изискват това.

(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Редът и условията за движение на верижни машини и машини с гуми с шипове от въоръжените сили се определят с наредба на министъра на отбраната и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.

Раздел II

Сигнали за регулиране на движението от упълномощените длъжностни лица.

Пътни светофари. Пътни знаци. Пътна маркировка

Чл. 10. (1) Всяко лице, упълномощено да регулира движението по пътищата, наричано по-нататък „регулировчик“, носи задължителни отличителни знаци, по които участниците в движението лесно да го разпознават и добре да го виждат както през деня, така и през нощта. Той може да ползва регулировъчна палка и полицейска свирка, а когато регулира движението при строително-ремонтни работи на пътя – червен флаг.

(2) Сигнали на регулировчика са следните положения на тялото и ръцете му:

1. дясна ръка, вдигната вертикално – означава „ВНИМАНИЕ, СПРИ!“; това не се отнася за онези водачи, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до регулировчика, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението; при подаване на този сигнал на кръстовище участниците в движението, които са навлезли в кръстовището, трябва да го освободят;

2. ръка или ръце, протегнати хоризонтално встрани – след като е направил този жест, регулировчикът може да свали ръката или ръцете си. Сигналът означава:

а) „ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО“ за водачите, които се намират срещу лявото или дясното рамо на регулировчика и ще преминат направо или ще завият надясно, както и за пешеходците, които искат да преминат пред гърдите или зад гърба на регулировчика;

б) „ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО“ за всички останали участници в движението;

3. дясна ръка, протегната хоризонтално напред, означава:

а) „ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО“ за водачите на пътни превозни средства, които се намират срещу лявото рамо на регулировчика, и за пешеходците, които искат да преминат зад гърба му;

б) „ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО“ за всички останали участници в движението.

(3) Освен сигналите, посочени в ал. 2, регулировчикът може да използва и допълнителни разбираеми жестове за даване на други указания и разпореждания на участниците в движението.

Чл. 11. (1) На железопътен прелез движението на пътните превозни средства може да се регулира от железопътен служител, който подава следните сигнали за спиране на пътните превозни средства пред прелеза:

1. през деня – изпъната хоризонтално напред и напречно на оста на пътя дясна ръка с червен флаг;

2. през нощта – описваща полукръг червена светлина.

(2) Сигналите на железопътните служители са задължителни за водачите на пътни превозни средства, приближаващи прелеза и от двете му страни.

Чл. 12. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.

(2) За регулиране движението на пътните превозни средства по отделна пътна лента се използват поставени над лентата пътни светофари, които подават сигнали с немигащи светлини с червен и зелен цвят.

(3) За регулиране движението на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници се използват пътни светофари с четири светещи полета, които подават сигнали с немигащи светлини с лунно бял цвят на светлината. Значението на светлинните сигнали се определя съобразно разположението на светещите полета.

(4) За регулиране движението на пешеходците се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен и зелен цвят.

(5) За забраняване на пътните превозни средства да преминават през железопътен прелез се използва сигнал от мигаща червена светлина. Този сигнал може да се използва и пред подвижни мостове, на фериботи, пристанища и на места, където на пътя излизат моторни превозни средства със специален режим на движение.

Чл. 13. (1) За предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях – относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране.

(2) За насочване движението на пътните превозни средства и на пешеходците по пътя, за отбелязване на определени площи от платното за движение, на обекти, намиращи се в опасна близост до платното за движение, и за даване на полезна информация на участниците в движението върху платното за движение и обектите, намиращи се в обхвата на пътя, се поставя съответната пътна маркировка.

Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14, изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта определят с наредба условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи определят с наредба реда за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата.

Раздел III

Разположение на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя

Чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и водачът на моторно превозно средство може да използва за движение най-удобната за него пътна лента в следните случаи:

1. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.);

2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 км/ч;

3. когато навлизането по пътната лента се разрешава от светлинен сигнал.

(3) Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива – от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях.

(4) Когато има път, платно за движение, пътна лента или алея, предназначени за движение на определени пътни превозни средства, водачите на тези превозни средства са длъжни да се движат по тях.

(5) Когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението.

(6) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства.

Чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;

2. когато платното за движение има три пътни ленти – да навлиза и да се движи в крайната лява лента; навлизането и движението в средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне;

3. когато платното за движение има четири и повече пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.

(2) На път с две или три самостоятелни платна за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза в крайното ляво платно.

Чл. 17. На пътно платно с три и повече пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътен знак, на водача на пътно превозно средство, което не може да развива или на което не е разрешено да развива максималната за пътя скорост, се забранява да навлиза в крайната лява лента за тази посока, освен при завиване или заобикаляне.

Чл. 18. (1) Водачът на бавнодвижещо се пътно превозно средство задължително се движи в най-дясната пътна лента, освен при завиване или заобикаляне.

(2) Когато има обозначена с пътен знак пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, водачите на такива превозни средства са длъжни да използват тази лента.

Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19 – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на нерелсовите пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на релсово превозно средство, за да го пропуснат да премине.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Когато на пътя има платно, обособено за движение на релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него.

Раздел IV

Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Чл. 21. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:

Пътно превозно средство от:

Населено място

Извън населено място

Автомагистрала

Категория A

50

80

100

Категория B

50

90

130

Категории C, D

50

80

100

Категории B+E, C+E, D+E

50

70

100

Категория Т

50

50

–

Категория М

45

45

–

Самоходни машини

40

40

–

(2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Чл. 22. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства.

(2) Водач на пътно превозно средство, което се движи с ниска скорост и поради това причинява създаването на колона от пътни превозни средства, трябва да ги пропусне при първа възможност.

(3) На водача на моторно превозно средство е забранено да се движи с ниска скорост без включени аварийни светлини.

Чл. 23. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

(2) За улесняване на изпреварването по двулентовите двупосочни пътища извън населени места водачите на пътни превозни средства или състави от пътни превозни средства с дължина над 7 метра, с изключение на случаите, когато те извършват изпреварване, трябва да поддържат такова разстояние между своето превозно средство и движещото се пред него друго превозно средство, че изпреварващите ги пътни превозни средства да могат безопасно да заемат място между тях.

Чл. 24. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.

(2) Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. В този случай водачът на пътно превозно средство, което няма стоп-светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с ръка.

Чл. 24а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За намаляване скоростта на движение върху платното за движение може да се изграждат изкуствени неравности или други средства, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи.

Раздел V

Маневри

Чл. 25. (1) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Чл. 26. Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени – с ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.

Чл. 27. При наличие на остров или препятствие на платното за движение водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява или дясна страна, освен в случаите, когато:

1. пътен знак указва страната, от която да се премине;

2. островът или препятствието са разположени в средата на пътното платно с двупосочно движение; в този случай водачът е длъжен да премине от неговата дясна страна.

Раздел VI

Сигнали, подавани от участниците в движението

Чл. 28. (1) За предупреждаване на останалите участници в движението за намерението си да извърши маневра водачът на пътно превозно средство подава следните сигнали:

1. ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани – за завиване наляво или за отклонение наляво;

2. десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре – за завиване надясно или за отклонение надясно.

(2) Като допълнителен сигнал при маневра водачът може да използва превключването на светлините, а извън населените места – и звуков сигнал.

Чл. 29. Сигналът за спиране, подаван от водач на пътно превозно средство, което няма стоп-светлини или те са повредени, е лява или дясна ръка, изпъната нагоре.

Чл. 30. Използването на звуков сигнал в населените места е забранено, освен за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.

Чл. 31. За предупреждаване на участниците в движението за опасност водачът може да подава авариен сигнал чрез едновременно включване на всички пътепоказатели.

Чл. 32. (1) Преди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка – лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя.

(2) Сигналът по ал. 1 не освобождава пешеходците от задължението, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение.

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) При пресичане на платното за движение от деца за спиране на пътните превозни средства може да се подава сигнал с палка „Стоп! Деца“, с червен флаг или с ръка.

Чл. 34. (1) Моторно превозно средство със специален режим на движение подава едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал.

(2) Моторно превозно средство, което поради специфичния характер на движението си представлява препятствие или опасност за другите участници в движението по пътя, се обозначава с жълта мигаща или проблясваща светлина.

Раздел VII

Завиване надясно или наляво

Чл. 35. (1) Завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока – от лента, предназначена за завиване надясно.

(2) Когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна.

(3) При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на пътното платно по посока на движението.

(4) Завой надясно е позволен при червена светлина на светофара само при наличие на съответен пътен знак или светлинен сигнал, като водачът е длъжен да пропусне пешеходците, да не пречи на движението и да завие, когато се е уверил, че пътят е свободен за преминаване.

Чл. 36. (1) Завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока – от лента, предназначена за завиване наляво.

(2) При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.

Чл. 37. (1) При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.

(2) Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.

(3) Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.

Раздел VIII

Завиване в обратна посока. Движение назад

Чл. 38. (1) Завиването в обратна посока се извършва наляво от най- лявата пътна лента по посока на движението.

(2) При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.

(3) При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.

(4) При завиване в обратна посока на кръстовище не се разрешава движение назад.

Чл. 39. Завиването в обратна посока е забранено на пешеходна пътека, железопътен прелез, мост, надлез, в тунел, в подлез, при ограничена видимост или при намалена видимост под 50 метра.

Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Раздел IХ

Изпреварване

Чл. 41. (1) Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна.

(2) При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента.

Чл. 42. (1) Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:

1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;

2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

(2) Водач, който изпреварва, е длъжен:

1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;

2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;

3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.

(3) Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.

Чл. 43. Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:

1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение;

2. на кръстовище на равнозначни пътища;

3. на железопътен прелез без бариери;

4. при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента;

5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека;

6. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред и върху сигнализирана пешеходна пътека.

Чл. 43а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранено е изпреварването и заобикалянето на релсово превозно средство от лявата страна.

Раздел Х

Разминаване

Чл. 44. (1) При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.

(2) Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

Чл. 45. (1) На планински пътища и на пътища с голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Това правило не се прилага в случаите, когато местата за разминаване са разположени така, че водачът на изкачващото се превозно средство би могъл да спре на намиращото се пред него място за разминаване, без да възниква необходимостта от движение назад.

(3) Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да направи:

1. водачът на единичното пътно превозно средство по отношение на съставите от превозни средства и на съчленените пътни превозни средства;

2. водачът на по-лекото пътно превозно средство по отношение на по- тежкото;

3. водачът на товарния автомобил по отношение на автобуса.

(4) Когато превозните средства са от една и съща категория, назад е длъжен да се придвижи водачът на спускащото се превозно средство, освен в случаите, когато е очевидно, че това е по-безопасно за изкачващото се превозно средство, както и когато последното е по-близо до специално устроеното място за разминаване.

Чл. 46. Когато широчината на пътя не позволява разминаване между превозните средства без предприемането на допълнителни мерки за сигурност, водачът на превозното средство трябва да се движи с такава скорост, че да може да спре на разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на своята видимост.

Раздел ХI

Преминаване през кръстовище

Чл. 47. Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

Чл. 48. На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.

Чл. 49. Водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци.

Чл. 50. (1) На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

(2) Когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство променя направлението си, водачите, които се намират на този път, се ръководят помежду си от правилата на чл. 48. От същите правила се ръководят помежду си и водачите на превозните средства, които не се намират на пътя с предимство.

Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.

Раздел ХII

Железопътен прелез

Чл. 51. (1) Всеки участник в движението трябва да проявява особено внимание при приближаване към железопътен прелез и преминаване през него.

(2) Водачът на пътно превозно средство, когато се приближава към железопътен прелез, трябва да се движи с такава скорост, която да му позволи при необходимост да спре пред прелеза.

(3) Спирането на пътните превозни средства е задължително пред железопътен прелез, който няма бариери.

(4) Ако няма други указания, дадени с пътни знаци или с пътна маркировка, пред железопътния прелез пътните превозни средства спират на разстояние не по-малко от 2 метра преди първата релса, а когато има бариери – на 1 метър от тях.

Чл. 52. На участниците в движението е забранено да преминават през железопътен прелез:

1. при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното за това устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза;

2. при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите.

Чл. 53. (1) Преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в движението е длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно.

(2) Водачът на пътно превозно средство не трябва да започва преминаването на железопътния прелез, ако не е предварително убеден, че няма да се наложи спиране върху релсите или на разстояние по-малко от 2 метра от тях, поради техническите особености на превозното средство, условията на движение или други предвидими причини.

Чл. 54. (1) В случай на принудително спиране на превозното средство върху релсите или на разстояние, по-малко от 2 метра преди първата или след последната релса, водачът е длъжен:

1. да изведе пътниците извън превозното средство на безопасно разстояние;

2. да вземе мерки за извеждането на превозното средство извън обсега на релсовия път, а ако това е невъзможно, да направи всичко необходимо за предупреждаване на водачите на релсовите превозни средства от двете посоки за създалата се опасност.

(2) Предупреждението за спиране на релсово превозно средство през деня се извършва с кръгово движение на ръката, в която се държи лесно забелязващ се предмет с ярък цвят, а през нощта – фенер или запалена факла.

Раздел ХIII

Автомагистрала. Автомобилен път

Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) На път, обозначен като автомагистрала със съответния пътен знак, е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 км/ч. Движението на други пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено.

(2) На автомагистрала е забранено движението на превозни средства с рекламна цел, провеждането на технически изпитания на автомобили и мотоциклети, организирането на демонстрации и движението на рекламни и други шествия.

Чл. 56. Водач, който навлиза на автомагистрала, е длъжен да пропусне движещите се по нея пътни превозни средства, а който иска да напусне автомагистралата, трябва своевременно да заеме място в съответната пътна лента за излизане от нея.

Чл. 57. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Когато автомагистралата има три и повече пътни ленти за движение в една посока, на водачите на автомобили с допустима максимална маса над 3,5 тона, както и на водачите на състави от пътни превозни средства, чиято обща дължина, включително и товарът, е повече от 7 метра, е разрешено да се движат само в най-дясната и в съседната на нея пътна лента. Навлизането и движението по другите ленти е забранено, включително и при изпреварване.

Чл. 58. При движение по автомагистрала на водача е забранено:

1. да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места;

2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната;

3. да се движи по лентата за принудително спиране.

Чл. 59. (1) Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.

(2) Пътно превозно средство, получило повреда при движение по автомагистрала, може да бъде теглено с гъвкава връзка само до най-близкия изход на автомагистралата.

Чл. 60. Разпоредбите на чл. 55, 57, 58 и 59 се прилагат и за движението по автомобилните пътища, обозначени като такива със съответния пътен знак.

Раздел ХIV

Особени правила за движение в жилищна зона

Чл. 61. Жилищната зона е обособена, специално устроена територия в населено място, която е обозначена като такава на входовете и изходите й с пътни знаци и където действат специални правила за движение.

Чл. 62. В жилищната зона действат следните специални правила:

1. пешеходците могат да използват за движение, а децата за игра пътя по цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните средства;

2. водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не по-голяма от 20 км/ч, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствия за тяхното движение;

3. паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените места;

4. при излизане от жилищна зона на друг път водачите на пътни превозни средства са длъжни да пропуснат участниците в движението, движещи се по него;

5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) забранява се преминаването и паркирането на моторни превозни средства в паркове, градини и детски площадки извън обозначените за това места.

Раздел ХV

Особени правила за движение в тунел

Чл. 63. При движение в тунел, началото на който е обозначено с пътен знак, водачът е длъжен:

1. да включи къси или дълги светлини;

2. да изключи двигателя при принудително спиране в тунела, ако това спиране не е кратковременно.

Чл. 64. При движение в тунел е забранено движението назад, завиването в обратна посока, спирането за престой и паркирането.

Раздел ХVI

Спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници

Чл. 65. При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре.

Чл. 66. (1) При приближаване от дясната страна на трамвай, спиращ или спрял на означена с пътен знак спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да спре на един метър зад трамвая.

(2) При приближаване към спирка, на която има остров на платното за движение, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, за да позволи на пешеходците безопасно да преминат през платното за движение между тротоара и острова.

Чл. 67. Водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре, за да позволи на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да извършат необходимите маневри, свързани с потеглянето им от обозначените спирки. Това не освобождава водачите на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да вземат необходимите мерки за безопасност.

Чл. 68. (1) Когато спирките са оформени със специално уширение на пътното платно, водачът на нерелсовото превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да спира в това уширение, а когато такова няма, да спира възможно най-близо до границата на платното за движение.

(2) Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците.

(3) Качването на пътници в превозното средство от редовните линии за обществен превоз на пътници и слизането от него е разрешено само на спирките, когато превозното средство е неподвижно.

Чл. 69. На спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници други пътни превозни средства могат да спират за слизане или качване на пътници само ако не пречат на превозните средства, за които е предназначена спирката. Престоят на таксиметрови автомобили с цел очакване на пътници е забранен.

Раздел ХVII

Използване на светлините

Чл. 70. (1) При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.

(2) Използването на дългите светлини е забранено:

1. при разминаване; в този случай превключването от дълги на къси светлини става, когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 метра или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключването на светлините;

2. при движение по осветени участъци от пътя;

3. при движение зад друго моторно превозно средство на разстояние, по- малко от 50 метра.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2006 г.) Моторните превозни средства през периодите:

1. от 2 март до 31 октомври могат да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини;

2. от 1 ноември до 1 март задължително се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.

Чл. 71. (1) Всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост – отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство.

(2) Всяка ръчна количка, теглена или бутана, при движение през нощта и при намалена видимост трябва да има най-малко една бяла или жълта добре различима светлина отпред и най-малко една червена светлина отзад. Източникът на тези светлини може да е един, който да бъде разположен от лявата страна на количката. Светлините не са задължителни за ръчни колички с широчина, по-малка от 1 метър.

Чл. 72. Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно средство или състав от пътни превозни средства, към които не са приложими изброените по-горе изисквания, през нощта трябва да имат най-малко две бели или жълти добре различими светлини отпред и две червени светлини отзад.

Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) На път извън населено място през нощта или при намалена видимост всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство и тегленото от него ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини.

Чл. 74. (1) Допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. Тези светлини не може да се използват самостоятелно.

(2) Допълнителна задна светлина за мъгла с червен цвят се използва само когато видимостта е намалена под 50 метра.

Чл. 74а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Аварийният сигнал може да бъде включван за предупреждаване на останалите участници в движението за различни опасности, когато моторното превозно средство е спряло поради повреда или има участие в пътнотранспортно произшествие и не може да бъде отстранено веднага и се явява препятствие за другите участници в движението.

Чл. 75. (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) През деня мотоциклетите и мотопедите се движат с включена къса светлина отпред и с включена габаритна светлина отзад.

Чл. 76. Забранено е използването на други светлини, освен предвидените в този закон и издадените въз основа на него нормативни актове.

Чл. 77. При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре.

Чл. 78. При движение през нощта и при намалена видимост извън населените места водачът на стадо, придвижващо се по платното за движение, трябва да го обозначи откъм страната на движението със запален фенер.

Раздел ХVIII

Особени правила за някои участници в движението

Чл. 79. За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:

1. спирачки;

2. звънец и да няма друг звуков сигнал;

3. устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;

4. бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.

Чл. 80. Водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

Чл. 81. На водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено:

1. да се движи успоредно до друго двуколесно пътно превозно средство;

2. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка, както и да освобождава педалите, с които контролира превозното средство;

3. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него;

4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници в движението;

5. да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години.

Чл. 82. Забранено е движението на велосипедисти в група за тренировка, ако пред и зад групата няма придружители с автомобил или мотоциклет.

Чл. 83. (1) Тегленето на повредено моторно превозно средство се извършва с гъвкава връзка, с твърда връзка или от автомобил със специално приспособление.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Тегленето на повредено моторно превозно средство с допустима максимална маса над 5 тона се извършва само с твърда връзка или от специален автомобил.

(3) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение и по-специално – сигнала за спиране.

Чл. 84. При теглене разрешената максимална скорост на движение е 40 км/ч, а при теглене с твърда връзка по автомагистрала – 70 км/ч.

Чл. 85. (1) При теглене с твърда връзка тегличът трябва да е с дължина от 2 до 4 метра и да е оцветен напречно с червени и бели ивици. Тегленото моторно превозно средство трябва да бъде с изправна кормилна уредба.

(2) При теглене с гъвкава връзка дължината й трябва да бъде от 4 до 6 метра и поне на две места да бъде сигнализирана с червен флаг. Тегленото с гъвкава връзка моторно превозно средство трябва да има изправна кормилна и спирачна уредба.

Чл. 86. По време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини, а тегленото – с включен авариен сигнал или с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник. При движение през нощта или в условията на намалена видимост и при неизправна осветителна уредба тегленото моторно превозно средство трябва да има отзад в лявата страна червена светлина.

Чл. 87. Забранено е:

1. превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство;

2. тегленето на двуколесни пътни превозни средства и на мотоциклети с кош и използването им за теглене;

3. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство с ремарке или обратното;

4. тегленето при намалена видимост под 50 метра;

5. тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път.

Чл. 88. Организирани шествия и състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, могат да се провеждат само след разрешение на собствениците или администрацията, управляваща пътя, и след предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 89. Движението на шествия се извършва в колона по най-дясната свободна пътна лента. Широчината на колоната не може да бъде по-голяма от широчината на една пътна лента за движение.

Чл. 90. Забранява се на останалите участници в движението да пресичат шествие.

Чл. 91. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал.

(2) Специалният режим на движение се ползва само при необходимост.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 82 от 2006 г., бр. 102 от 2006 г., изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., изм., бр. 69 от 2008 г.) Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Държавна агенция „Национална сигурност“, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание, Национална служба за охрана, Министерството на извънредните ситуации, Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на Министерството на правосъдието, обозначените автомобили на служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната и други служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи.

(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Министърът на вътрешните работи определя с наредба условията и реда, при които се ползва специален режим на движение за моторните превозни средства.

Чл. 92. (1) Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може:

1. да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно;

2. да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество;

3. да не се съобразява с организацията на движението, когато това се отнася до посока на движение и завиване в определени направления;

4. да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този закон; през това време той може да подава само светлинни сигнали.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин.

Раздел ХIХ

Престой. Паркиране. Пътно превозно средство, спряно поради повреда

(Загл. доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.)

Чл. 93. (1) Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

(2) Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

Чл. 94. (1) За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.

(2) За паркиране извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Паркирането на платното за движение е забранено.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.

Чл. 95. (1) (Предишен текст на чл. 95 – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Слизането и качването на деца до 12 години от и в автомобил, спрял на пътното платно, се извършва откъм страната на тротоара или банкета.

Чл. 96. Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само.

Чл. 97. (1) На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него.

(2) На път в населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането, или извън платното за движение.

(3) В случаите по ал. 1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 км/ч предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.

(5) Като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини.

(6) Правилата по ал. 4 и 5 се прилагат и за пътните превозни средства, които са спрели за оказване на помощ.

(7) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При извършване на пожарогасителни, аварийни и спасителни действия на пътното платно водачите на пътни превозни средства със специален режим на движение обозначават допълнително мястото със светлоотразителни конуси.

Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:

1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;

2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението;

3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост;

4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;

5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;

6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;

7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването;

8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.

(2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:

1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;

2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;

3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;

4. на места, определени за инвалиди;

5. (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) на пътя – за регистрирани пътни превозни средства, свидетелството за регистрация на които е отнето или върнато в Министерството на вътрешните работи;

6. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.

Чл. 99. (1) В населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието. Това време не може да бъде по-малко от 30 минути и повече от 3 часа.

(2) Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.

(3) Съответният общински съвет може да определя такса за паркиране при условията по ал. 1.

Раздел ХХ

Задължения на водачите на пътни превозни средства

Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:

1. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;

2. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке;

3. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., доп., бр. 51 от 2007 г.) документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке;

4. превозните документи, определени от министъра на транспорта;

5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) при напускане на територията на страната – валиден международен сертификат за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за чужбина – „Зелена карта“.

(2) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно стъкло и е невъзможно стикерът на знака да бъде залепен на указаното място, същият стикер на знака се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на моторно превозно средство, и при проверка се представя заедно с контролния талон.

(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа:

1. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2008 г.) табелите с регистрационния номер чисти и да не поставя върху тях никакви предмети, материали и вещества;

2. устройствата за осветяване и светлинна сигнализация при маневри чисти, видими, регулирани и в изправност;

3. стъклата и огледалата чисти.

Чл. 101. (1) При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.

(2) Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.

(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат при следните повреди или неизправности:

1. по основната спирачна уредба – при изтичане на спирачна течност или въздух или когато ефективността от работата на спирачната уредба не отговаря на нормативните изисквания, при което при спиране се нарушава устойчивостта на превозното средство или на състава от пътни превозни средства или се удължава спирачният им път;

2. по пневматичната спирачна уредба – когато освен посочените в т. 1 неизправности компресорът не осигурява необходимото налягане на въздуха за захранване на уредбата;

3. когато по кормилната уредба има незакрепени, неосигурени против саморазвиване или повредени, с нарушена цялост части и възли;

4. по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване, когато:

а) липсват или са повредени предписаните огледала за виждане назад; тази разпоредба не се отнася за превозните средства, които имат директна видимост от мястото на водача към пътя през задното и страничните стъкла;

б) не работят стъклочистачките по време на дъжд или снеговалеж;

в) неизправно е теглително-прикачното устройство на теглещото превозно средство или на ремаркето или опорно-прикачното устройство на влекача или полуремаркето;

5. по силовото предаване – ако не работи съединителят, липсват или са повредени закрепващи елементи на карданния вал или полуваловете;

6. джантата на едно от колелата е повредена, с нарушена цялост, липсва или е повреден елемент за закрепване на джантата към главината на колелото;

7. изтича гориво;

8. липсват или са неизправни предвидените светлинни устройства или светлоотразители при движение през нощта;

9. (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) гумата има разкъсвания.

Чл. 102. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач.

Чл. 103. При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Чл. 104. (1) При приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.

(2) Забранено е на водачите на пътни превозни средства да се движат непосредствено зад превозните средства със специален режим на движение или зад придружаваните от тях автомобили.

Чл. 104а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г.) На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Чл. 105. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Забранява се ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

(2) Ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

Чл. 106. Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.

Раздел ХХI

Правила за движение на пешеходците

Чл. 107. Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата:

1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 метър;

2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет;

3. инвалиди, които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.

Чл. 108. (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:

1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;

2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.

Чл. 109. Инвалидите, които се придвижват с инвалидна количка със скоростта на пешеходец, могат да се движат и по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.

Чл. 110. Извън населените места, при липса на банкет или тротоар или при невъзможност те да бъдат използвани, лицата, бутащи велосипед, мотопед или мотоциклет, са длъжни да се движат по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.

Чл. 111. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Група пешеходци с водач, организирана група от военнослужещи, ученическа група и други подобни могат да се движат по платното за движение в редици до четирима, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница. В този случай те трябва да са обозначени от лявата страна, както следва:

1. през деня – отпред и отзад с червен флаг;

2. през нощта – отпред с бяла светлина, а отзад – с червена светлина; когато дължината на образуваната колона е над 20 метра, вървящите от лявата страна на всеки 10 метра носят допълнително светещо тяло, излъчващо бяла светлина.

(2) При намалена видимост или при интензивно движение движението на група пешеходци с водач по платното за движение се разрешава само в колона един след друг.

Чл. 112. (1) (Предишен текст на чл. 112 – ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 51 от 2007 г.) Организирана група деца на възраст до 10 години може да се движи само по тротоара или банкета, като първото и последното дете носят светлоотразителна жилетка, и задължително се води най-малко от две лица на възраст над 18 години. При пресичане на платното за движение водачът на групата е длъжен своевременно да подаде сигнал с палка „Стоп! Деца“, с червен флаг или с ръка, за да спре движението на пътните превозни средства.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) За осигуряване безопасното пресичане на платното за движение от деца всяко лице на възраст над 18 години може да подаде сигнал с палка „Стоп! Деца“, с червен флаг или с ръка.

Чл. 113. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;

2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;

3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;

4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.

(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.

Чл. 114. На пешеходците е забранено:

1. да навлизат внезапно на платното за движение;

2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;

3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.

Чл. 115. (1) Пешеходците изчакват пристигането на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива – на банкета.

(2) При подаване на сигнал от моторно превозно средство със специален режим на движение пешеходците са длъжни да освободят платното за движение. Пресичането се разрешава след преминаване на сигнализиращото моторно превозно средство и на съпровожданите от него пътни превозни средства.

Раздел ХХII

Поведение на водачите към пешеходците

Чл. 116. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора.

Чл. 117. При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре.

Чл. 118. При подаден от водач на организирана група деца сигнал с палка „Стоп! Деца“, с червен флаг или с ръка водачите на пътни превозни средства са длъжни да спрат и да изчакат преминаването на децата.

Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

(2) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.

Чл. 120. (1) Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването – да спре пред пешеходната пътека;

2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;

3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.

(2) Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца.

Чл. 121. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.

Чл. 122. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Водачът на пътно превозно средство при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателен знак, че превозва организирана група деца, е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, за да осигури безопасността на децата.

Раздел ХХIII

Поведение при пътнотранспортно произшествие

Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

2. когато при произшествието са пострадали хора:

а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;

б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието;

в) (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) до пристигането на представителя по буква „б“, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;

г) (изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г.) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на представителя на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;

д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;

е) (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи;

3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:

а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.

Чл. 124. Водач на моторно превозно средство, който не е участник в пътнотранспортно произшествие, когато пристигне на мястото на произшествието, съобразно необходимостта е длъжен:

1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;

2. да уведоми за произшествието органите на Министерството на вътрешните работи или администрацията на общината, на чиято територия е станало произшествието.

Чл. 125. Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато:

1. при произшествието има убит или ранен човек;

2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;

3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;

4. в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;

5. има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;

6. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 102 от 2005 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната;

7. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети;

8. (нова – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.

Чл. 125а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм., бр. 97 от 2007 г.) Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях.

(2) (Предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор определят с наредба документите, реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия в случаите по чл. 125 и реда за информиране съгласно ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Министърът на вътрешните работи и министърът на здравеопазването определят с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните органи и лечебните заведения при оказване помощ на пострадалите при пътнотранспортни произшествия и реда за отчитането им.

Раздел ХХIV

Особени правила при превоз на пътници и товари

Чл. 126. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) При превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

Чл. 127. (1) Превозваните товари трябва:

1. да не създават опасност за участниците в движението;

2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя;

3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство;

4. да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка.

(2) Товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити.

(3) Когато товарът излиза отстрани на най-издадената част от превозното средство с повече от 0,20 метра, а отпред или отзад – с повече от 1 метър, товарът се обозначава с червен флаг, а при движение през нощта – с бял светлоотразител или с бяла светлина отпред и с червен светлоотразител или с червена светлина отзад.

Чл. 128. Когато по време на превозването товарът падне изцяло или частично на пътя, водачът е длъжен да вземе необходимите мерки за сигнализиране на товара и на пътното превозно средство и за почистване на пътното платно.

Чл. 129. Опасните товари се опаковат, етикетират, маркират и превозват съгласно изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (ДВ, бр. 73 от 1995 г.).

Чл. 130. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Допустимата максимална скорост на движение на моторни превозни средства, превозващи опасен товар в населено място, е 40 км/ч, извън населено място – 50 км/ч, и по автомагистрала – 90 км/ч.

(2) Паркирането на пътно превозно средство, което превозва опасен товар, се извършва само на паркинги, определени за тази цел, а когато няма такива – извън платното за движение, най-малко на 200 метра от населено място или от обозначена вододайна зона.

Чл. 131. На водача на пътно превозно средство, което е извънгабаритно или превозва опасен товар, е забранено да престоява на платното за движение и да се движи при намалена видимост под 50 метра.

Чл. 132. При превозване на пътници водачът е длъжен:

1. да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация;

2. преди потегляне да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им превозване;

3. да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение;

4. да постави на превозното средство отпред и отзад съответния опознавателен знак при превозване на организирана група деца; това изискване не се отнася за пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;

5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) да спира за качване и слизане на пътници по допълнителна автобусна линия само на местата, определени за това от съответния общински съвет.

Чл. 133. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Превозването на деца до 12-годишна възраст е забранено на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка.

Чл. 134. (1) Забранява се превозването на пътници в туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други селскостопански машини, в каросерията на самосвали и в товарни кошове на мотоциклети.

(2) В каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност. Броят им за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от 8. Тези изисквания не се отнасят до моторните превозни средства на Министерството на отбраната.

Чл. 135. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г.) Пътниците са длъжни да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство.

Чл. 136. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., отм., бр. 51 от 2007 г.).

Чл. 137. На пътниците е забранено:

1. да застават в непосредствена близост до водача и да ограничават видимостта му; да стоят на стъпалата или на други опасни места; да отварят вратите по време на движение; да пречат на затварянето им и да се навеждат навън от превозното средство;

2. да пътуват в моторно превозно средство, извършващо обществен превоз на пътници, с облекло и вещи, включително и домашни животни, които могат да замърсят или да наранят другите пътници;

3. да излизат извън превозното средство, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган;

4. да изхвърлят или да разпиляват предмети или вещества, които създават опасност за движението или замърсяват пътя или околната среда.

Раздел ХХV

(Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.)

Обезопасителни колани, защитни каски, системи за обезопасяване на деца

Чл. 137а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

(2) Могат да не използват обезопасителни колани:

1. бременните жени;

2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;

3. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;

4. инструкторите – при управление на автомобила с учебна цел.

Чл. 137б. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:

1. група 0 – за деца с тегло под 10 кг;

2. група 0+ – за деца с тегло под 13 кг;

3. група I – за деца с тегло между 9 и 18 кг;

4. група II – за деца с тегло между 15 и 25 кг;

5. група III – за деца с тегло между 22 и 36 кг.

(2) Системите за обезопасяване на деца се подразделят на два класа:

1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти;

2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено.

Чл. 137в. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Пътниците в моторни превозни средства от категории М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани.

(2) За деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето в съответствие с чл. 137б, ал. 1.

(3) В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна.

(4) В таксиметрови автомобили, които не са оборудвани със системи за обезопасяване на деца, деца с ръст под 150 сантиметра се превозват на седалка, която не е предна.

(5) Не се допуска превозването на деца в система за обезопасяване на деца, обърната в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство, когато тя е закрепена на пътническа седалка, с предно разположена въздушна възглавница, освен ако възглавницата не е деактивирана.

Чл. 137г. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Системите за обезопасяване на деца трябва да отговарят на изискванията на Правило 44/03 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации или на наредба по чл. 138, ал. 4 относно одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на обезопасителните колани и на системите за обезопасяване и за одобряване типа на обезопасителни колани и системи за обезопасяване.

Чл. 137д. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Всички седящи пътници на възраст три и повече години в моторните превозни средства от категории М2 и М3, когато са в движение, използват системите за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани. Системите за обезопасяване на деца се одобряват в съответствие с чл. 137г.

(2) Пътниците в превозните средства от категории M2 и M3 се уведомяват за задължението да поставят обезопасителен колан, когато са седнали и когато превозното средство е в движение. Те се уведомяват за това по един от следните начини:

1. от водача;

2. от придружителя или от лицето, посочено като ръководител на групата;

3. чрез аудио-визуални средства;

4. с табели и/или пиктограма, поставени на видно място над всяко място за сядане.

Чл. 137е. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.

Глава трета

ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Чл. 138. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) На пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само пътни превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Пускането на пазара на нови пътни превозни средства, за които се изисква сертификат за одобряване на типа, се извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2005 г., бр. 22 от 2007 г.) Пускането на пазара на нови компоненти или отделни технически възли за пътни превозни средства, за които се изисква одобряване на типа, се извършва с нанесени обозначения в съответствие с изискванията на приложима наредба по ал. 4 или по приложимо Правило на ООН/ИКЕ.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредби условията и реда за одобряване типа на нови моторни превозни средства и ремаркета, както и системи, компоненти или отделни технически възли за тях, с изключение на новите колесни трактори за селското и горското стопанство.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 79 от 2005 г.).

(6) Министърът на икономиката, съгласувано с министъра на транспорта, определя с наредба реда за създаване и начините за нанасяне на идентификационен номер (VIN-код) на пътните превозни средства, произведени в Република България.

Чл. 139. (1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:

1. технически изправни;

2. с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;

3. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) обозначени със съответните опознавателни знаци.

(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със:

1. обезопасителен триъгълник;

2. аптечка;

3. пожарогасител;

4. светлоотразителна жилетка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., предишна ал. 2, бр. 51 от 2007 г.) Движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи.

(4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г., предишна ал. 3, бр. 51 от 2007 г.) Допуска се обозначаване на автомобили с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози само ако са включени в списък към лиценз или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(5) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2004 г., предишна ал. 3, бр. 85 от 2004 г., предишна ал. 4, бр. 51 от 2007 г.) Движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата.

Чл. 140. (1) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 79 от 2005 г.) Редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и министъра на отбраната. На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност (без фабрично новите пътни превозни средства) и тяхното комплектоване от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. Спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причината за тяхното спиране.

(3) Редът за регистриране и отчет на превозните средства – собственост на чуждестранни физически и юридически лица, се съгласува с министъра на външните работи.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 79 от 2005 г., бр. 102 от 2006 г.) Пътните превозни средства от поделенията на въоръжените сили и на Министерството на извънредните ситуации се регистрират и отчитат по ред, определен от съответния министър или ръководител на ведомство. Формата, размерът и видът на регистрационните номера за тези превозни средства се съгласуват с министъра на вътрешните работи.

(5) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.

(6) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието и продоволствието, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 141. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) За всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2.

(2) Дубликат на свидетелството за регистрация на пътно превозно средство се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което собственикът на превозното средство подписва декларация.

(3) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2008 г.) Декларацията за обстоятелствата по ал. 2 може да бъде подадена по електронен път, подписана с универсален електронен подпис.

Чл. 142. Министърът на вътрешните работи определя ред за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрираните пътни превозни средства на заинтересованите лица. Службата за регистриране е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните.

Чл. 143. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя.

(4) Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(5) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Не се регистрират:

1. нови моторни превозни средства, за които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен по реда на чл. 138, ал. 4;

2. нови колесни трактори за селското и горското стопанство, за които е влязло в сила изискването за одобряване на типа и той не е одобрен по реда на чл. 9, ал. 8 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;

3. пътни превозни средства, които не са внесени по законоустановения ред;

4. пътни превозни средства с изменения в конструкцията, които не отговарят на изискванията на чл. 146;

5. пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм., бр. 61 от 2006 г.) Снемането от отчет на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.

(7) (В сила от 1.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., предишна ал. 6, бр. 79 от 2005 г., изм., бр. 61 от 2006 г.) Снемането от отчет на изоставено регистрирано моторно превозно средство се извършва след писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, т. 3, и предоставяне на табелите с регистрационните номера. В този случай се представят документи, че моторното превозно средство е прието за разкомплектуване.

(8) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2006 г.) Снемането от отчет на изоставено регистрирано моторно превозно средство, на което табелите с регистрационните номера липсват и не могат да бъдат издирени по надлежния ред, се извършва след писмено уведомление от службите за контрол, определени от кметовете на общините по чл. 167, ал. 2, т. 3, като моторното превозно средство се идентифицира по номера на рамата или друг идентификационен номер. В този случай се представят документи, че моторното превозно средство е прието за разкомплектуване.

(9) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган.

Чл. 144. (1) Собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) При прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб. см подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.

Чл. 145. (1) При промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя.

(2) Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на праводателя, когато отчуждаването е извършено чрез публична продажба.

(4) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2008 г.) Копие от договора за прехвърлената/придобитата собственост с данните на лицата по ал. 1 и 2 може да бъде предоставено от всяко от лицата по електронен път като сканирано изображение във формат, определен с наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление.

Чл. 146. (1) (Предишен текст на чл. 146, доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 85 от 2004 г.) Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства се извършва при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Изменение в конструкцията на колесни трактори и теглените от тях ремаркета се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и продоволствието, съгласувано с министъра на транспорта.

Чл. 147. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г.) Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта съгласувано с министъра на вътрешните работи.

(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, и самоходните машини, регистрирани по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и по реда на наредбата по чл. 140, ал. 2 относно регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, подлежат на периодични прегледи за проверка на техническата изправност по реда, определен в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

(3) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., предишна ал. 2, изм., бр. 51 от 2007 г.) Леките автомобили за обществен превоз на пътници и автобусите подлежат на задължителен преглед за проверка на техническата им изправност на всеки 6 месеца.

(4) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2005 г., предишна ал. 3, доп., бр. 51 от 2007 г.) Превозните средства за извършване превоз на товари, с изключение на ремаркета категория О1, от чиято първоначална регистрация са минали повече от 10 години, подлежат на задължителен преглед за проверка на техническата изправност на всеки 6 месеца.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., предишна ал. 2, бр. 92 от 2005 г., предишна ал. 4, бр. 51 от 2007 г.) Прегледът за проверка на техническата изправност обхваща комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на вредни газове от моторните превозни средства и изправността на шумозаглушителните им устройства.

(6) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2006 г., предишна ал. 5, бр. 51 от 2007 г.) Прегледът за проверка на техническата изправност на леките таксиметрови автомобили, автобусите и превозните средства, с които се извършват превози на опасни товари, включва освен елементите по ал. 4 и допълнителни елементи, свързани с предназначението на превозните средства, определени с наредбата по ал. 1.

Чл. 148. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Министърът на транспорта, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата, с изключение на колесните трактори и теглените от тях ремаркета.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и на лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от министъра на транспорта или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) За издаване на разрешението лицата по ал. 2 подават заявление, към което прилагат и следните документи:

1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., доп., бр. 22 от 2007 г.) копие от съдебното решение за регистрация по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или от документ, удостоверяващ регистрация по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, съответно актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;

2. (доп. – ДВ, бр. 34 от 2006 г.) удостоверение за актуално съдебно състояние за юридическите лица с нестопанска цел;

3. декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност.

(4) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства се издава при следните условия:

1. сградите, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за измерване отговарят на изискванията и осигуряват изпълнението на целия обем проверки, предвидени в наредбата по чл. 147, ал. 1;

2. техническите специалисти, които извършват прегледите, притежават необходимите образование, специализация и квалификация съгласно изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1.

(5) Разрешението се издава в срок до 30 дни от датата на подаването на заявлението.

(6) Министърът на транспорта отказва издаването на разрешение в случаите, когато кандидатът не отговаря на условията в наредбата по ал. 1. Отказът се мотивира.

(7) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Разрешението по ал. 1 се издава за всеки технически пункт за срок 5 години.

(9) Министерството на транспорта води регистър за издадените разрешения по ал. 1.

(10) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:

1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;

2. с прекратяване на дейността на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел;

3. с изтичане на срока, за който е издадено;

4. по молба на неговия притежател.

Чл. 148а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, са длъжни да:

1. извършват прегледите за техническа изправност в съответствие с условията и реда, определени в наредбата по чл. 147, ал. 1;

2. поддържат материалната база, съоръженията и средствата за измерване в съответствие с изискванията, определени в наредбата по чл. 147, ал. 1;

3. осигуряват на контролните органи по чл. 166 възможност за проверка на материалната база, съоръженията и средствата за измерване, както и да им предоставят за проверка цялата документация, свързана с извършването на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства.

Чл. 148б. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., предишен чл. 148а, бр. 51 от 2007 г.) (1) Разрешението се отнема при нарушение на изискванията на наредбите по чл. 147, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1.

(2) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта или на упълномощеното от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл. 165 и 166.

(3) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.

Чл. 148в. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., предишен чл. 148б, бр. 51 от 2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и от лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, регистрирани по реда на този закон.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Удостоверението за регистрация се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от упълномощено от него длъжностно лице след представяне на копие от съдебното решение за регистрация по реда на Търговския закон или документ за регистрация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или от документ, удостоверяващ регистрация по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, удостоверение за актуално състояние, декларация за липса на открита процедура за обявяване в несъстоятелност, списък на превозните средства, с които ще се извършва пътната помощ, и телефонния номер за повикване на пътната помощ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 75 от 2009 г.) Регистърът на лицата, извършващи пътна помощ, се води от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Чл. 149. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) За нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви:

1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2005 г.) категория L:

a) категория L1 – моторните превозни средства с две колела, двигател с работен обем не по-голям от 50 куб. см – в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 50 км/ч независимо от вида на задвижването;

б) категория L1е – мотопеди – моторните превозни средства с две колела и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/ч, двигател с вътрешно горене с работен обем не по-голям от 50 куб. см или с 4 kW максимална постоянна номинална мощност в случай на електродвигател;

в) категория L2 – моторните превозни средства с три колела, произволно разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина, двигател с работен обем не по-голям от 50 куб. см – в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене, и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 50 км/ч независимо от вида на задвижването;

г) категория L2е – мотопеди – моторните превозни средства с три колела и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/ч, двигатели с вътрешно горене с принудително запалване с работен обем не по-голям от 50 куб. см или не повече от 4 kW максимална мощност нето в случай на други двигатели с вътрешно горене; или не повече от 4 kW максимална постоянна номинална мощност в случай на електродвигател;

д) категория L3 – моторните превозни средства с две колела, двигател с работен обем над 50 куб. см – в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене или с конструктивна максимална скорост над 50 км/ч независимо от вида на задвижването;

е) категория L3e – мотоциклети – моторните превозни средства с две колела без кош, двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 куб. см и/или конструктивна максимална скорост, по-голяма от 45 км/ч;

ж) категория L4 – моторните превозни средства с три колела, несиметрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина, двигател с работен обем над 50 куб. см – в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене или с конструктивна максимална скорост над 50 км/ч независимо от вида на задвижването (мотоциклети с кош);

з) категория L4e – мотоциклети – моторните превозни средства с две колела и кош, двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 куб. см и/или конструктивна максимална скорост, по-голяма от 45 км/ч;

и) категория L5 – моторните превозни средства с три колела, симетрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина, двигател с работен обем над 50 куб. см – в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене или с максимална конструктивна скорост над 50 км/ч независимо от вида на задвижването;

к) категория L5е – мототриколки – моторните превозни средства с три колела, симетрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина, двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 куб. см и/или конструктивна максимална скорост, по-голяма от 45 км/ч;

л) категория L6e – леки моторни превозни средства с четири колела и маса без товар (без масата на акумулаторните батерии при електрическо задвижване) не повече от 350 кг, конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/ч, двигатели с вътрешно горене с принудително запалване с работен обем не по-голям от 50 куб. см или не повече от 4 kW максимална мощност нето в случай на други двигатели с вътрешно горене; или не повече от 4 kW максимална постоянна номинална мощност в случай на електродвигател;

м) категория L7е – четириколки – моторните превозни средства с четири колела и маса без товар (без масата на акумулаторните батерии при електрическо задвижване) не повече от 400 кг или 550 кг за моторни превозни средства за превоз на товари с максимална мощност нето на двигателя не повече от 15 kW;

2. категория М – моторни превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници, към които спадат:

а) категория М1 – моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;

б) категория М2 – моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса не повече от 5 тона;

в) категория М3 – моторните превозни средства за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима максимална маса над 5 т;

3. категория N – моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, които имат най-малко четири колела, към които спадат:

а) категория N1 – моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т;

б) категория N2 – моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 12 т;

в) категория N3 – моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 12 т;

4. категория Т – моторните превозни средства с най-малко два моста, конструктивно предназначени за теглене, бутане, носене или задвижване на определени инструменти, прикачен инвентар, машини или ремаркета; към тях се отнасят колесните трактори, които могат да бъдат съоръжени за превоз на товари (самоходни шасита) и придружаващ персонал;

5. категория О – ремаркетата, включително полуремаркетата, към които спадат:

а) категория О1 – пътните превозни средства с технически допустима максимална маса не повече от 0,75 т;

б) категория О2 – пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 0,75 т, но не повече от 3,5 т;

в) категория О3 – пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 10 т;

г) категория О4 – пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 10 т;

6. категория G – моторни превозни средства с характеристики на моторните превозни средства от категория M или N и с повишена проходимост.

(2) Моторните превозни средства от категориите М2 и М3 за превоз на повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са:

1. клас I – превозни средства, в чиято конструкция са предвидени площи за стоящи пътници с възможност за тяхното придвижване в салона на автомобила;

2. клас II – превозни средства, конструирани за превоз предимно на седящи пътници със или без площ за стоящи пътници; площта, предназначена за стоящите пътници, е в прохода между седалките; когато има обособено място за превоз на стоящи пътници, неговата площ не трябва да превишава площта на две двойни седалки;

3. клас III – превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.

(3) Моторните превозни средства от категориите М2 и М3 за превоз на не повече от 22 пътници, освен мястото на водача, са следните класове, обозначени с латински букви:

1. клас А – превозни средства, конструирани предимно за превоз на стоящи пътници; в автобусите от този клас може да има и седящи места;

2. клас В – превозни средства, конструирани за превоз само на седящи пътници.

(4) Ремаркетата и полуремаркетата от категория О, предназначени за теглене от колесни трактори, се означават с ОТ и са:

1. ОТ1 – с технически допустима максимална маса не повече от 1,5 т;

2. ОТ2 – с технически допустима максимална маса над 1,5 т, но не повече от 3,5 т;

3. ОТ3 – с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 6 т;

4. ОТ4 – с технически допустима максимална маса над 6 т.

Глава четвърта

ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Чл. 150. Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

Чл. 150а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

(2) За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви:

1. категория М – мотопеди;

2. категория А – мотоциклети;

3. категория B – автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; допустимата максимална маса на състава не надвишава 3500 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;

4. категория С – автомобили, различни от тези от категория D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг;

5. категория D – автомобили, с изключение на тролейбусите, предназначени за превоз на пътници, с над 8 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; към тази категория се приравняват и съчленените автобуси; прикачването на ремарке към съчленен автобус е забранено;

6. категория B+Е – състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория В и ремарке, когато:

а) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава 750 кг;

б) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;

7. категория С+Е – състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг;

8. категория D+Е – състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг;

9. категория Т – колесни трактори (Ткт) и тролейбуси (Ттб); към тази категория се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм).

(3) В рамките на категориите А, В, С, D, С+Е и D+Е, може да бъде издавано свидетелство за управление на моторни превозни средства с ограничена валидност, която се отразява със следните кодове:

1. код 72 (подкатегория А1) – мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 куб. см и с максимална мощност не повече от 11 kW;

2. код 73 (подкатегория В1) – триколесни и четириколесни моторни превозни средства с електрозадвижване или с двигател с вътрешно горене с работен обем над 50 куб. см и с конструктивна максимална скорост над 45 км/ч, чиято маса без товар не надвишава 550 кг (в случай на електрозадвижване не се включва масата на акумулаторните батерии);

3. код 74 (подкатегория С1) – товарни автомобили с допустима максимална маса над 3500 кг, но не повече от 7500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; при което допустимата максимална маса на състава не трябва да надвишава 7500 кг;

4. код 75 (подкатегория D1) – автомобилите за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, но не повече от 16 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг;

5. код 76 (подкатегория С1+Е) – състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг; допустимата максимална маса на състава не трябва да надвишава 12 000 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не трябва да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство;

6. код 77 (подкатегория D1+E) – състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория D1 и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг, когато допустимата максимална маса на състава е не повече от 12 000 кг; допустимата максимална маса на ремаркето не трябва да надвишава масата без товар на теглещото превозно средство; ремаркето не се използва за превоз на пътници.

Чл. 151. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Минималната възраст за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства или за замяна на свидетелство по чл. 162, ал. 6 е:

1. 16 години – за управление на моторно превозно средство от категория М;

2. 17 години – за управление на моторно превозно средство от категориите Ткт (колесен трактор), А1 и В1;

3. (изм. – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) 18 години – за управление на моторно превозно средство от категориите А, В, В+Е, С1 и С;

4. 20 години – за управление на моторно превозно средство от категория С1+Е;

5. 21 години – за управление на моторно превозно средство от категориите С+Е, D1, D, D1+Е, D+Е, Ттб (тролейбус) и Ттм (трамвайна мотриса).

(2) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство.

(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за правоспособност за работа със самоходните машини от Българската армия и за тяхното управление се издава при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(4) (Отм., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D, Ттб (тролейбус) и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни.

Чл. 151а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151.

Чл. 152. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Министърът на транспорта:

1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории;

2. определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на:

а) кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С, D, С1, D1, Ттм (трамвайна мотриса), Ттб (тролейбус) и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки;

б) на водачите, извършващи обществен превоз на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии;

в) (нова – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) водачите, които са лишени от право да управляват моторно превозно средство на основание чл. 174, ал. 2, водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по реда на чл. 171, т. 1, буква „а“, както и на водачите, които са лишени от правото да управляват моторно превозно средство на основание чл. 343г от Наказателния кодекс;

3. съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката с наредба определя условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение;

4. с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква „в“.

(2) (Нова – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Изследвания за психологическа годност на водачи на моторни превозни средства могат да се извършват и извън случаите на ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава на физически или на юридически лица, регистрирани по Търговския закон, или на лица, регистрирани по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, средни общообразователни училища с професионални паралелки и акредитирани по реда на Закона за висшето образование висши училища, от министъра на транспорта или от упълномощено от него длъжностно лице.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) За издаване на разрешението лицата по ал. 2 подават заявление, към което прилагат и следните документи:

1. (отм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г.);

2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., доп., бр. 22 от 2007 г.) актуално удостоверение за вписване в търговския регистър или документ, удостоверяващ регистрация по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

3. декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Разрешение за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава на лицата по ал. 3 за всеки учебен център поотделно при следните условия:

1. учебният кабинет, учебната площадка, офисът и учебните моторни превозни средства отговарят на изискванията и осигуряват извършването на обучението съгласно наредбата по ал. 1, т. 3;

2. преподавателите, които извършват обучението, притежават необходимите образование и квалификация съгласно изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3 и са включени в регистъра на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по ал. 17;

3. обучението е организирано съгласно изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешението се издава в срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Министърът на транспорта отказва издаването на разрешение в случаите, когато кандидатът не отговаря на условията в наредбата по ал. 1, т. 3. Отказът се мотивира.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешението по ал. 1, т. 3 се издава за всеки клон за срок 5 години.

(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Министерството на транспорта води регистър за издадените разрешения по ал. 1, т. 3.

(11) (Предишна ал. 10 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:

1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание;

2. с прекратяване дейността на търговеца или с прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел;

3. когато в 6-месечен срок от издаването на разрешението лицето не започне дейността си или в течение на 6 месеца не е упражнявало дейността си;

4. с изтичане на срока, за който е издадено;

5. по молба на неговия притежател.

(12) (Предишна ал. 11 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешението се отнема при нарушение на изискванията за издаване на разрешението или при нарушение на условията и реда за извършване на обучението съгласно наредбата по ал. 1, т. 3.

(13) (Предишна ал. 12 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта или на упълномощено от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл. 165 и 166.

(14) (Предишна ал. 13 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(15) (Предишна ал. 14 – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.

(16) (Предишна ал. 15 – ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Професионалните училища, професионалните гимназии, професионалните колежи, средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и висшите училища на бюджетна издръжка, обучаващи ученици и студенти за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно съответните учебни планове и утвърдения им държавен прием, не заплащат такса за издаване на разрешението по ал. 1, т. 3.

(17) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се създава и поддържа регистър на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В регистъра се вписват:

1. имената на преподавателя и единният му граждански номер;

2. датата на вписване в регистъра;

3. образованието и квалификацията на преподавателя;

4. категориите превозни средства, за които преподавателят притежава правоспособност за управление;

5. номерът и датата на удостоверението за допълнително обучение или специализация;

6. номерата на всички разрешения по ал. 3, към които преподавателят има издадени удостоверения;

7. данни за влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на условията и реда за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство;

8. датата на заличаване от регистъра.

(18) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Заличаването от регистъра се извършва:

1. по молба на преподавателя;

2. при прекратяване на правата, произтичащи от разрешенията за обучение в списъците, към които е включен като преподавател;

3. при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от преподавателя;

4. когато преподавателят престане да отговаря на изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3.

(19) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Преподавател, заличен от регистъра на основание ал. 18, т. 3, може да бъде вписан отново в регистъра след изтичане на една година от датата на заличаването.

(20) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Преподавателите подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията им с продължителност не по-малка от 32 учебни часа на всеки 4 години. След завършване на обучението се издава удостоверение за допълнително обучение или специализация.

(21) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Обучението по ал. 20 се извършва в курсове, организирани от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование, по учебна документация, съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 152а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Министърът на здравеопазването:

1. съгласувано с министъра на транспорта с наредба определя изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории;

2. съвместно с министъра на образованието, младежта и науката с наредба определят условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства.

Чл. 153. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Министърът на образованието, младежта и науката:

1. утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства;

2. утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за обучаване на водачи на моторни превозни средства;

3. след съгласуване с министъра на транспорта утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни превозни средства;

4. съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждава учебната документация за допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление.

Чл. 153а. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) (1) Председателите на изпитни комисии за провеждане на изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на:

1. знанията и уменията им за провеждане на изпити с продължителност не по-малко от 32 учебни часа на всеки 2 години;

2. практическите умения за управление на моторно превозно средство с продължителност 5 дни на всеки 5 години.

(2) Обучението се извършва в курсове, организирани от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето образование, по учебна документация, съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. След завършване на обучението се издава удостоверение за допълнително обучение или специализация.

Чл. 154. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) За управление на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица, издържали успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория В или С1.

(2) За управление на моторни превозни средства от категория D може да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория D1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.

(3) За управление на моторни превозни средства от категория В+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.

(4) За управление на моторни превозни средства от категория D+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D.

(5) За управление на моторни превозни средства от категория С1 може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория В.

(6) За управление на моторни превозни средства от категория С1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.

(7) За управление на моторни превозни средства от категории D1 и С+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.

(8) За управление на моторни превозни средства от категория D1+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория D1.

Чл. 155. (1) Всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът, притежаващ свидетелство за управление от категория Т – само превозно средство от вида, посочен в свидетелството за управление.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категориите А1, А, В1, В или Т има право да управлява и моторни превозни средства от категория М, а водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1 или С – и моторни превозни средства от категория Т – колесен трактор.

(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С+Е или D+Е има право да управлява и моторни превозни средства от категория В+Е.

(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С+Е и на моторни превозни средства от категория D има право да управлява и моторни превозни средства от категория D+Е.

(5) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1+Е и на моторни превозни средства от категория D1 има право да управлява и моторни превозни средства от категория D1+Е.

(6) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория С1+Е или D1+Е има право да управлява и моторни превозни средства от категория В+Е.

Чл. 156. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) За да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а. Това изискване не се отнася за водачите на малогабаритни самоходни машини.

Чл. 157. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения.

(2) Когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

(4) Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. При кандидатстване за придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособността.

(6) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.

(7) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно.

(8) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.

Чл. 158. (1) Броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява:

1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 51 от 2007 г.) чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи;

2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

(2) Броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може да се възстановява само до първоначалния максимален размер.

Чл. 159. (1) (Предишен текст на чл. 159 – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава образеца на свидетелството за управление на моторно превозно средство и определя условията и реда за:

1. издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство;

2. водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства;

3. отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление;

4. служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи на моторни превозни средства; службата за отчет на водачите е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните.

(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите от него глоби.

Чл. 160. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2008 г.) (1) Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация.

(2) Декларацията за обстоятелствата по ал. 1 може да бъде подадена по електронен път, подписана с универсален електронен подпис.

(3) Дубликат на свидетелство за управление или контролен талон към него не се издава на водач, на когото са отнети всички контролни точки.

Чл. 161. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:

1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;

2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а“ от него;

3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;

4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата;

5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

Чл. 162. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на влизането им в страната.

(3) Изискването по ал. 2 не се отнася за случаите по чл. 161, т. 2.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

(5) В случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит.

(6) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Валидно свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България, може да бъде заменено по негово искане с равностойно българско свидетелство за управление без полагане на изпит.

(7) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на водач, който е установил обичайното си пребиваване в Република България, се заменя с българско при установяване на административно нарушение, за което е предвидено отнемане на контролни точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление на моторното превозно средство.

(8) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В случаите по ал. 6 и 7 замяната с българско свидетелство за управление се извършва след проверка за валидността на представеното свидетелство. Замененото свидетелство се връща на държавата, в която е издадено, като се посочват причините за извършване на замяната.

Чл. 163. (1) (Предишен текст на чл. 163 – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Международно свидетелство за управление се издава въз основа на валидно национално свидетелство за управление, издадено в Република България. Това международно свидетелство не е валидно на територията на Република България.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Лице, на което е отнето издаденото в Република България национално свидетелство за управление на моторно превозно средство, е длъжно да върне международното си свидетелство в съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила на акта за отнемане.

(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Лице, на което при пребиваване зад граница е отнето международното свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Република България, е длъжно при завръщането си в България да уведоми за това съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в страната.

Чл. 164. (1) Пътно превозно средство, което не е моторно, може да се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, от лице, което е на възраст не по-малка от 12 години.

(2) Водач под 12 години на пътно превозно средство, което не е моторно, може да се движи по платното за движение на пътищата, отворени за обществено ползване, с придружител на възраст не по-малка от 16 години.

Глава пета

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЛУЖБИТЕ ЗА КОНТРОЛ

Чл. 165. (1) Определени от министъра на вътрешните работи служби:

1. контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни при проверка да се обозначат ясно, осигурявайки необходимата видимост;

2. при необходимост регулират движението по пътищата;

3. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) следят за състоянието на пътя и пътните принадлежности и издават писмени предупреждения, сигнални писма или разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща пътя, и до фирмата, поддържаща пътния участък, за отстраняване на установени неизправности по тях;

4. регистрират и водят отчет на пътнотранспортните произшествия;

5. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) извършват анализ на пътнотранспортните произшествия и предоставят информация на държавни органи, общини, обществени организации и на средствата за масово осведомяване;

6. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) водят националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните;

7. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях;

8. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) въвеждат временна организация на движението съвместно със собственика или администрацията, управляваща пътя;

9. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) могат да въвеждат временни промени в организацията на движението при внезапно появила се опасност за движението – аварийно възникнало препятствие по пътя, заснежаване или заледяване, пътнотранспортни произшествия, като незабавно уведомяват собственика или администрацията, управляваща пътя;

10. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 85 от 2004 г.) осъществяват контрол по изпълнение на учебните програми за извършване на допълнително обучение по чл. 157, ал. 3, като извършват проверки по документи и на място;

11. (нова – ДВ, бр. 6 от 2004 г.) осъществяват контрол по спазване на задължението за движение на пътните превозни средства по републиканските пътища след заплащане на винетна такса, поставянето на валидни винетни стикери и премахването на винетни стикери с изтекъл срок;

12. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) предотвратяват нарушения, свързани с опазването на пътя, на пътните съоръжения и пътните принадлежности;

13. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм., бр. 69 от 2008 г.).

(2) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби:

1. имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз;

2. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи;

3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който е под въздействието на алкохол или на друго упойващо вещество;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) не допускат движение на пътно превозно средство, което има някоя от повредите или неизправностите, посочени в чл. 101, ал. 3;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) имат право да отвеждат в поделенията на Министерството на вътрешните работи участници в пътнотранспортно произшествие, когато това е необходимо за разследване на произшествието;

6. (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство;

7. (нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение; контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение.

Чл. 166. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Министърът на транспорта чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира:

1. спазването на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и всички документи, свързани с него;

2. дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148 да извършват периодичен преглед за техническа изправност на регистрираните пътни превозни средства;

3. състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта служби:

1. имат право да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и техническата изправност и транспортната годност на пътните превозни средства;

2. имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи;

3. (изм. – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) дават предписания във връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на транспорта за отнемане на разрешението за обучение, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3;

4. (изм. – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) дават предписания във връзка с периодичната проверка на техническата изправност на моторните превозни средства; при необходимост правят предложения до министъра на транспорта за отнемане на разрешението, издадено по реда на чл. 148;

5. (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) имат право да проверяват документите за самоличност на пътниците, превозвани с моторни превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници или за извършване на превоз за собствена сметка;

6. (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) не допускат движение на пътно превозно средство, предназначено за извършване на обществен превоз на пътници или товари, което има някоя от повредите или неизправностите, посочени в чл. 101, ал. 3;

7. (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) имат право да спират учебните автомобили, с които се провежда обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства, да проверяват документите за самоличност на обучаващия и обучавания, както и техническата изправност на превозното средство, с което се извършва обучението;

8. (нова – ДВ, бр. 22 от 2007 г.) имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.

Чл. 166а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката, нейните регионални структури и звената за защита на потребителите към общинската администрация контролират спазването на изискването за наличието на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип при пускането на пазара и извършването на търговия със:

1. нови моторни превозни средства и ремаркета;

2. нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и ремаркета.

(2) При осъществяване на контролната си дейност органите по ал. 1 имат право:

1. на свободен достъп до обектите, в които се пускат на пазара и се извършва търговия с нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти или отделни технически възли за тях;

2. да изискват валиден сертификат за съответствие с одобрения тип;

3. да проверяват за наличие на необходимите маркировки и обозначения върху компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства;

4. да вземат образци и мостри от системи, компоненти или отделни технически възли, предназначени за монтиране в моторни превозни средства и ремаркета, за извършване на лабораторни изследвания за проверка на съответствието с одобрения тип;

5. да привличат при необходимост експерти в съответната област;

6. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нормативни нарушения;

7. да съставят актове за установяване на нарушения.

(3) Органите по ал. 1 са длъжни да:

1. установяват фактите при извършвания от тях контрол;

2. опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват получената при проверките информация извън предназначението й;

3. уведомяват Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, когато са констатирани нарушения при пускането на пазара и извършването на търговия с нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти и/или отделни технически възли за тях;

4. уведомяват Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и продоволствието, когато е констатирано нарушение на изискванията към нови системи, компоненти или отделни технически възли за колесни трактори;

5. ползват акредитирани лаборатории или да привличат при констатиране на нарушения и извършване на проверки органите за контрол за изследване на съответствието на нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства с одобрения тип.

(4) Органите по ал. 1 осъществяват контрол върху търговията с употребявани резервни части за моторни превозни средства съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 166б. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2005 г.) (1) Когато въз основа на резултатите от проведени изпитвания са констатирани несъответствия на пуснати на пазара нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства с одобрения тип, разходите за изпитванията, както и взетите образци и мостри, са за сметка на неизправната страна.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) Когато резултатите от проведени изпитвания на нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства са удовлетворителни и не са констатирани техни несъответствия с изискванията за одобрения тип, разходите за изпитванията, както и взетите образци и мостри, са за сметка на Комисията за защита на потребителите.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) В 7-дневен срок от приключване на изпитванията за съответствие на нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства с одобрения тип Комисията за защита на потребителите уведомява писмено лицето – обект на контрол, за резултатите, като му предоставя и копие от издадения протокол.

(4) Плащанията по ал. 1 се извършват в 14-дневен срок от датата на уведомлението по ал. 3.

Чл. 167. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението. В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка от 2 метра.

(2) Служби за контрол, определени от кметовете на общините:

1. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана;

2. използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство;

3. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 2006 г.) контролират на територията на общината спазването на изискванията на Закона за управление на отпадъците по отношение на изоставените или снетите от отчет моторни превозни средства;

4. (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) регистрират пътните превозни средства с животинска тяга.

(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп., бр. 69 от 2008 г., изм. и доп., бр. 75 от 2009 г.) Службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция „Митници“ осъществява митнически контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2000 г., предишна ал. 3, бр. 51 от 2007 г.) Глобите, събирани при констатиране на нарушения във връзка с контрола по ал. 2, постъпват в бюджета на общината. В бюджета на общината се предвиждат средства за:

1. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) усъвършенстване на организацията и безопасността на движението;

2. подпомагане издръжката на общинските органи, осъществяващи контрол по този закон;

3. други дейности, свързани с изпълнението на този закон.

Чл. 168. (1) (Предишен текст на чл. 168 – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Органите, които извършват принудително преместване на пътни превозни средства, са длъжни да укажат предварително чрез съответните знаци местонахождението на преместеното пътно превозно средство.

Чл. 169. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 109 от 2007 г.) Спазването на правилата за движение от водачи на военни превозни средства и на организираните групи от военнослужещи се контролира и от служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) При изпълнение на контролните функции по ал. 1 органите на служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната се ползват с правомощията по чл. 165, ал. 2 по отношение на военните превозни средства.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) При придвижване по пътищата на военни колони от въоръжените сили движението може да се регулира и от техни представители.

Чл. 170. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 85 от 2004 г.) Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Същите налагат и предвидените в този закон наказания.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.).

(3) При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

(4) Контролираните лица съдействат и осигуряват безпрепятствен достъп на представителите на службите за контрол до обектите за контрол при осъществяване на техните правомощия.

(5) Служителят, осъществяващ контрол, представя на спрения за проверка участник в пътното движение полицейски знак или служебна карта. Когато е необходимо, той може да покани спрения водач да излезе от превозното средство.

(6) Органите за контрол по този закон могат да пътуват безплатно с всяко моторно превозно средство за обществен превоз, с изключение на леките таксиметрови автомобили, въз основа на карти, издадени от министъра на транспорта.

(7) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) За неизпълнение на задълженията си по тази глава на лицата от службите за контрол се налага дисциплинарно наказание.

Чл. 170а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Лицата или администрацията, управляващи пътя, са длъжни:

1. да поддържат в изправност пътя, пътните съоръжения и средствата за организация и регулиране на движението;

2. да внедряват и поддържат технически средства и системи за регулиране и управление на движението;

3. ежегодно да извършват оценка и да приемат мерки за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и намаляване на жертвите от тях, дължащи се на техническото състояние на пътя.

(2) Администрацията, управляваща железния път, е длъжна да поддържа железопътните прелези и техните съоръжения в изправност.

Чл. 170б. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Министърът на транспорта и министърът на вътрешните работи с наредба определят реда за служебно обследване на тежките пътнотранспортни произшествия, допуснати от водачи, придобили правоспособност за управление на моторни превозни средства от две години, и водачи на моторни превозни средства за обществен превоз или за собствена сметка на пътници и товари, и набелязване на мерки за тяхното ограничаване.

Чл. 170в. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Министърът на вътрешните работи и министърът на образованието, младежта и науката с наредба определят реда на взаимодействие по обмен на информация, анализиране на пътнотранспортните произшествия с участие на деца и набелязване мерки за тяхното ограничаване и намаляване на последствията.

Глава шеста

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Чл. 171. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:

а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания – до отпадане на основанието за това;

б) (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

в) който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешното полагане на проверочен изпит;

г) (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г.) който извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец;

д) (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 – до заплащане на дължимата глоба;

е) (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – до предоставяне на сключена валидна застраховка;

2. временно спиране от движение на моторно превозно средство:

а) до отстраняване на неизправността, когато моторното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение;

б) до отстраняване на несъответствието, когато моторното превозно средство превозва опасен товар, но не отговаря на изискванията за класа и вида на превозвания товар;

в) (доп. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) на собственик, който няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до сключването й;

г) (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г.) с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без да е включено в списък към лиценза или удостоверението за регистрация – до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението;

д) (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт;

е) (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители;

ж) (нова – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) когато не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата или е залепен невалиден винетен стикер;

3. задържане на отговорно пазене, до установяване на собствеността, на регистрирано или подлежащо на регистриране пътно превозно средство, на което идентификационният номер на рамата (шасито), поставен от производителя, липсва поради заличаване или отстраняване или е променен;

4. изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4;

5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е:

а) паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство се уведомява районното полицейско управление, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването;

б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление;

в) (доп. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи;

6. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148, чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3 – до отстраняване на констатираните нарушения.

Чл. 172. (1) Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква „а“ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:

1. недопускане управлението на моторното превозно средство;

2. спиране от движение на моторното превозно средство;

3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1;

4. поставяне на стикер по образец, определен от министъра на вътрешните работи, върху предното стъкло на моторното превозно средство, при временно спиране от движение по чл. 171, т. 2;

5. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) преместване и предоставяне за отговорно пазене на моторни превозни средства, временно спрени от движение на основание чл. 171, т. 2, като разходите по преместването и заплащането на таксите за отговорно пазене са за сметка на собственика на превозното средство.

(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В случаите по чл. 171, т. 1, буква „б“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 43 от 2002 г., предишна ал. 3, бр. 51 от 2007 г.) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 43 от 2002 г., предишна ал. 4, бр. 51 от 2007 г.) Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Чл. 173. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г.) Когато за преминаването по пътя на превозни средства на спешната медицинска помощ, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се налага преместването на неправилно паркирани превозни средства, на собствениците на тези превозни средства не се полага обезщетение, включително и застрахователно, ако на преместените превозни средства са нанесени щети.

Чл. 173а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) При констатиране на пускане на пазара или търговия с нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти или отделни технически възли за тях в нарушение на чл. 138, ал. 2 и 3 председателят на Комисията за защита на потребителите, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализацията им до представяне на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) Когато в резултат на проведени проверки и/или изпитвания се установи, че нова система, компонент или отделен технически възел за моторно превозно средство, пуснати на пазара, не отговарят на изискванията на наредбите по чл. 138, ал. 4, председателят на Комисията за защита на потребителите, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализацията на новата система, компонент или отделен технически възел, или партида от тях и ако е необходимо, нарежда изтеглянето им от пазара за сметка на съответния търговец.

Глава седма

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 174. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а водач, придобил правоспособност за управление на моторни превозни средства от две години, и водач на моторно превозно средство за обществен превоз на хора и опасни товари – с лишаване от право да управлява моторно превозно средство от 2 до 12 месеца и глоба от 300 до 600 лв.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието.

Чл. 175. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:

1. управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места;

2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право;

3. откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол;

4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението;

5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;

6. при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец до 1 година и глоба от 150 до 300 лв.

Чл. 176. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок до 6 месеца или с глоба от 200 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство с опасен товар без документ за необходимата професионална компетентност за превоз на този товар.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца до 1 година и глоба от 300 до 400 лв.

Чл. 177. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:

1. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред;

2. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4;

3. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, употребило е алкохол или друго упойващо вещество;

4. който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи;

5. който без съответното разрешение провежда курсове за подготовка или допълнително обучение на водачи;

6. който постави върху пътните знаци, пътните светофари и другите средства за сигнализиране предмети или устройства, които нямат отношение към средствата за сигнализиране и към целта, за която се използват;

7. който постави плакати, агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието, които наподобяват пътни знаци или други средства за регулиране на движението, намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за регулиране на движението или заслепяват участниците в движението;

8. който с превозно средство прегради път с цел да попречи на нормалното движение по него или на манифестация, процесия, състезание и други подобни;

9. който постави пътни знаци или други средства за сигнализиране в нарушение на реда, определен с наредбата по чл. 3, ал. 3;

10. длъжностно лице, което е предупредено и не предприеме незабавно мерки за обезопасяване и отстраняване на препятствие от пътя, застрашаващо движението;

11. който, без да има право на това, постави пътен знак, пътна маркировка или друго средство за организиране движението по пътищата.

(2) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв.:

1. който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред;

2. който премахне, премести и повреди или унищожи поставен на пътя пътен знак, без да е създадена опасност за живота или имуществото на трети лица.

(3) Когато нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба от 150 до 1500 лв.

Чл. 178. (1) (Предишен текст на чл. 178 – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв.:

1. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.);

2. който, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство;

3. който нареди да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението;

4. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.);

5. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) който в кръга на правомощията си издаде документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без да извърши прегледа или е извършен в нарушение на нормативно предписаните изисквания;

6. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) който нарушава установените с нормативен акт предписания във връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3;

7. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението;

8. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя;

9. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който не изпълни дадено му по реда на чл. 165, ал. 1, т. 3 разпореждане;

10. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който не осигури достъп на контролните органи до обектите за контрол или откаже да им предостави документи, отнасящи се до дейността на контролирания обект.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 51 от 2007 г.) Когато нарушението по ал. 1, т. 5 и 6 и 10 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението.

Чл. 179. (1) (Предишен текст на чл. 179 – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба от 50 до 150 лв.:

1. водач, който не е означил по установения начин принудително спряло на платното за движение пътно превозно средство или не е взел мерки за своевременното отстраняване на превозното средство от платното за движение, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;

2. който изхвърля, оставя или разпилява по пътя предмети или вещества, които създават опасност за движението;

3. собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение;

4. който управлява технически неизправно моторно превозно средство, на което поради характера на неизправността е забранено движението по пътя, включително и до място за нейното отстраняване;

5. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) който не спазва сигналите на пътните светофари, предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;

6. който не осигури път за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал, или на съпровожданите от него превозни средства.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(3) (Нова – ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, или управлява пътно превозно средство, на което е залепен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок, се наказва с глоба, както следва:

1. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с над 2 (две) оси, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с над 2 (две) оси – 1000 лв.;

2. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса – 500 лв.;

3. при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 места, без мястото на водача – 200 лв.;

4. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост – 100 лв.

(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 261, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се наказва с глоба 50 лв.

Чл. 180. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който:

1. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно или управлява технически неизправно пътно превозно средство, извън случаите по чл. 179, т. 4, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението;

2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) откаже превоз на представител на службите за контрол по този закон с моторно превозно средство за обществен превоз, с изключение на леките таксиметрови автомобили;

3. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) наруши правилата за движение по обособено платно за движение на релсово пътно превозно средство, правилата за преминаване през железопътен прелез или паркира на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на:

1. праводателя, който при отчуждаване на регистрирано пътно превозно средство не съобщи в определения срок на службата, издала регистрационния номер на отчужденото превозно средство, данните на приобретателя; същото наказание се налага и на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост;

2. собственика на моторно превозно средство с алармена инсталация, която се включва без основателна причина или сигналите на която наподобяват на тези, подавани от пътните превозни средства със специален режим на движение.

Чл. 181. Наказва се с глоба до 50 лв.:

1. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед;

2. водач, който използва устройство, смущаващо действието на уредите, използвани за измерване скоростта на движение на моторните превозни средства;

3. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) водач, който не носи определените за носене документи във връзка с извършвания превоз или те не отговарят на съответните изисквания;

4. водач, който управлява моторно превозно средство за обществен превоз повече от законоустановеното работно време, както и водач, който управлява моторно превозно средство в болестно или друго състояние, което създава опасност за движението;

5. водач, който не спре двигателя, когато моторното превозно средство е в престой или е паркирано, освен ако работата му е необходима за извършване на товарно-разтоварна или друга технологична дейност;

6. водач, който управлява моторно превозно средство с емисии на вредни вещества над установените норми или с неизправно шумозаглушително устройство;

7. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) водач на моторно превозно средство, който превозва пътници над определения брой места.

Чл. 182. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:

1. за превишаване с 10 км/ч – с глоба 10 лв.;

2. за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 30 лв.;

3. за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 100 лв.;

4. за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 150 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство;

5. за превишаване над 41 км/ч – с глоба 200 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство;

6. за превишаване над 51 км/ч – с глоба 250 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

(2) Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва:

1. за превишаване с 10 км/ч – с глоба 10 лв.;

2. за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 30 лв.;

3. за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 50 лв.;

4. за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство;

5. за превишаване от 41 до 50 км/ч – с глоба 150 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство;

6. за превишаване над 51 км/ч – с глоба 200 лв. и 3 месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

(3) Водач на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената скорост, се наказва, както следва:

1. за превишаване с 10 км/ч – с глоба 10 лв.;

2. за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 30 лв.;

3. за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство;

4. за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 200 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство;

5. за превишаване от 41 до 50 км/ч – с глоба 300 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство;

6. за превишаване над 51 км/ч – с глоба 400 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

(4) Водач, който повторно превиши скоростта на движение с над 31 км/час, се наказва с глоба 300 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Чл. 183. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:

1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;

2. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) не носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ако водачът е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 3 и поставеният от него стикер е валиден към датата на установяване на нарушението;

3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) неправилно използва звуков сигнал в населено място;

4. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., предишна т. 3, бр. 51 от 2007 г., отм., бр. 88 от 2008 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 20 лв. водач, който:

1. неправилно престоява или е паркирал неправилно;

2. нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение;

3. не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, неправилно се включва в движението, неправилно се престроява, неправилно изпреварва или не спазва предимството на друг участник в движението;

4. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.);

5. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.);

6. управлява превозно средство с неукрепен товар, с което се създава опасност за други участници в движението;

7. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.);

8. управлява превозно средство с необозначен по определения ред товар, който излиза отстрани на превозното средство с повече от 0,20 метра, а отпред или отзад – с повече от 1 метър;

9. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., отм., бр. 85 от 2004 г.);

10. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) управлява моторно превозно средство по „ВUS“ лента, без да има право на това;

11. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) нарушава правилата за движение назад.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 30 лв. водач, който:

1. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.);

2. неправилно паркира върху тротоара;

3. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.);

4. (отм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.);

5. навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път;

6. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението;

7. управлява превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението;

8. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., отм., бр. 85 от 2004 г.).

(4) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:

1. неправилно преминава през пешеходна пътека;

2. неправилно преминава покрай спирка на превозни средства за обществен превоз на пътници или покрай спиращ или спрял автобус;

3. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;

4. управлява пътно превозно средство, което не е моторно, без необходимите светлоотразителни елементи;

5. управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми;

6. използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му;

7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;

8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;

9. престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението;

10. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV;

11. (нова – ДВ, бр. 88 от 2008 г.) управлява превозно средство с нечетлив или закрит по какъвто и да е начин регистрационен номер, включително и в нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1.

Чл. 184. (1) Наказва се с глоба до 30 лв.:

1. водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата;

2. водач или пътник, който изхвърля от превозно средство предмети или вещества, които замърсяват пътя;

3. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) лице, на което е отнето издаденото в Република България национално свидетелство за управление на моторно превозно средство и не е върнало международното си свидетелство в съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила на акта за отнемане;

4. (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) лице, на което при пребиваване зад граница е отнето международното свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Република България, и не е уведомило за това съответната служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането си в страната;

5. (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) собственик на пътно превозно средство, което е паркирано на пътя 30 дни след датата на отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи;

6. (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пешеходец, който преминава през огражденията от парапети или вериги.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) С глоба до 10 лв. се наказва пешеходец, който наруши правилата за движение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) С глоба 50 лв. се наказва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Когато в резултат на нарушения по ал. 1 и 2 са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба от 10 до 50 лв.

Чл. 185. За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.

Чл. 186. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 85 от 2004 г., изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 51 от 2007 г., изм. и доп., бр. 69 от 2008 г.) При маловажни случаи на нарушения, които са установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението може да бъде наложена глоба с фиш в размер до 50 лв. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за самоличността на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за моторното превозно средство, с което е извършено нарушението; за нарушените разпоредби, за размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата и се изпраща за изпълнение на съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите. Заплащането се извършва чрез пощенски запис в най-близката пощенска станция или чрез банков превод по посочената във фиша сметка. Образецът на бланката на фиша се утвърждава от министъра на вътрешните работи и указанията в нея са на български и английски език.

(2) На лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.

(3) Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай първият екземпляр от фиша се закрепва към моторното превозно средство, като се вземат мерки той да не се повреди от атмосферните условия. Закрепването на фиша към моторното превозно средство е равносилно на връчването му. Вторият екземпляр се изпраща по пощата, а третият екземпляр остава за съхранение в службата за контрол.

(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При маловажни случаи на нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, за които е предвидена глоба в размер до 50 лв. включително, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице – на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, на собственика или на управителя на юридическото лице – собственик на моторното превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от датата на издаване на фиша.

(5) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) На лице, посочено с декларация от собственика на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, или от управителя на юридическото лице, когато моторното превозно средство е собственост на юридическо лице, че му е предоставено управлението на моторното превозно средство, се издава фиш по реда на ал. 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм., бр. 69 от 2008 г.).

(7) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., предишна ал. 4, изм., бр. 51 от 2007 г., доп., бр. 69 от 2008 г.) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.

Чл. 187. Собственик или длъжностно лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение по този закон, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Чл. 188. Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Чл. 189. (1) Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.

(2) Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

(3) Свидетел по акта може да бъде и служебно лице.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., нова, бр. 51 от 2007 г.) Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.

(6) За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(7) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

(8) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При връчване на наказателното постановление водачът задължително представя валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Чл. 190. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2006 г.) След влизането в сила на наказателно постановление, с което се налага наказание на водач или собственик на моторно превозно средство, препис от него се предоставя на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи, където се водят на отчет водачът и моторното превозно средство. Иззетите в този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на Министерството на вътрешните работи за съхранение и отчет.

(2) Наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за управление.

(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Към Министерския съвет се създава Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата за координиране на действията между държавните органи и обществеността във връзка с проблемите на безопасността на движението по пътищата.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Комисията по ал. 1:

1. подпомага Министерския съвет при вземане на решения, свързани с безопасността на движението по пътищата;

2. дава становища и разработва проекти на закони и подзаконови нормативни актове, имащи отношение към безопасността на движението по пътищата;

3. анализира информацията и изготвя ежегоден доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата, който се разглежда от Министерския съвет;

4. изготвя национални програми за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата, които се приемат от Министерския съвет;

5. дава предложение за необходимите държавни и общински разходи за осигуряване безопасността на движението;

6. координира и предприема мерки за изпълнението на международните програми по безопасността на движението;

7. участва в работната група „Безопасност на движението“ към Комитета по вътрешен транспорт при Европейската икономическа комисия на ООН.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Съставът, финансирането, функциите, задачите и редът за осъществяване на дейността на органа по ал. 1 се определят от Министерския съвет.

§ 1а. (1) (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., предишен текст на § 1а, бр. 51 от 2007 г.) Областните управители и кметовете на общините набелязват мерки за подобряване на състоянието по безопасността на движението по пътищата на своите територии, като за целта разработват програми съгласувано с комисията по § 1, ал. 1.

(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Към областните управители и кметовете на общини се създават областни и общински комисии по безопасност на движението по пътищата.

(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Областните и общинските комисии по безопасност на движението по пътищата координират и контролират проблемите по безопасността на движението, изготвят ежегоден доклад за състоянието на безопасността на движението и приемат мерки за нейното подобряване.

§ 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2006 г.) Снетите от отчет пътни превозни средства се считат за отпадъци по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Министерският съвет определя условията и реда за събиране, предаване, съхраняване и разкомплектоване на пътните превозни средства по ал. 1.

(3) Дейността по ал. 2 може да се осъществява от търговци върху собствени или наети терени въз основа на разрешение, издадено от министъра на околната среда и водите.

(4) Общините се задължават да отреждат терени за осъществяване на дейността по ал. 2, когато тя се извършва от търговски дружества с общинско участие.

§ 3. По всички проекти, свързани с организиране на движението по пътищата, при направено искане от страна на заинтересуваните лица съответните служби на Министерството на вътрешните работи са длъжни в едномесечен срок да дадат писмено становище.

§ 4. Министърът на образованието, младежта и науката осигурява чрез съответните учебни планове задължителното изучаване от учениците в системата на средното образование на правилата за движение по пътищата.

§ 5. Лицата, които се обучават за водачи на моторни превозни средства в организирани по съответния ред форми на обучение, не носят отговорност по този закон за пътнотранспортни произшествия, както и за последиците от тях, станали по време на практически занятия, освен ако са действали умишлено.

§ 6. По смисъла на този закон:

1. „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

2. „Пътна лента“ е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.

3. „Платно за движение“ е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго.

4. „Граница на платното за движение“ е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно – банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Линията, с която се очертава „BUS“-лентата, също е граница на платното за движение.

5. „Пътен банкет“ е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение. Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен.

6. „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

7. „Пътно платно“ е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение.

8. „Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

9. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 79 от 2005 г.) „Одобряване на типа (типово одобрение)“ е процедура за удостоверяване, че даден тип пътно превозно средство, система, компонент или отделен технически възел отговарят на техническите изисквания, определени в наредбите по чл. 138, ал. 4.

10. „Пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

11. „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.

12. „Автомобил“ е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. Към автомобилите се приравняват и тролейбусите. В зависимост от предназначението си автомобилите биват:

а) леки – за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;

б) товарни – за превозване на товари и/или за теглене на ремарке;

в) автобуси – за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача;

г) специални – с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели.

13. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Мотоциклет“ е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 куб. см. Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 кг, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 куб. см и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 км/час.

14. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Мотопед“ е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб. см и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 км/час.

15. „Трактор“ е моторно превозно средство, предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на товарни ремаркета. В движението по пътищата се допускат само колесните трактори. Към колесните трактори се приравняват и самоходните шасита.

16. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Самоходна машина“ е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите, тракторите, тракторните ремаркета и друга самоходна земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни. Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 кг, максималната й скорост на движение е до 25 км/час, колеята – до 900 мм, и масата без товар – до 900 кг.

17. „Ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата.

18. „Полуремарке“ е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство.

19. „Велосипед“ е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички.

20. „Състав от пътни превозни средства“ са механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло.

21. „Категория на моторно превозно средство“ е група моторни превозни средства, обединени съобразно предназначението им и конструктивните им особености.

22. „Натоварване на ос“ е частта от масата с товар, която се носи от всяка ос на пътното превозно средство.

23. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Извънгабаритно пътно превозно средство“ е пътно превозно средство (или състав от пътни превозни средства), което с товар или без товар надвишава допустимите размери или маса, определени по реда на чл. 139, ал. 1, т. 2.

24. „Бавнодвижещо се пътно превозно средство“ е пътно превозно средство, което по конструктивни причини не може да се движи със скорост, по-висока от 30 км/ч. Към бавнодвижещите се пътни превозни средства се приравняват и тези, които поради характера на превозвания от тях товар не могат да се движат със скорост, по-висока от 30 км/ч.

25. „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

26. „Пътник“ е лице, което се намира във или на пътно превозно средство, но не участва в управлението му.

27. „Участник в пътнотранспортно произшествие“ е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

28. „Участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

29. „Обществен превоз“ е този, който се извършва с превозно средство срещу заплащане.

30. „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

31. „Предимство“ е правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно.

32. „Маловажно“ е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.

33. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от неговото изтърпяване.

34. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Технически допустима максимална маса“ е максималната маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, посочена от производителя, допустима за неговата конструкция и производствено изпълнение.

35. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Допустима максимална маса“ е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи.

36. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Повишена проходимост“ е налице, когато моторните превозни средства отговарят на определени условия за преодоляване на наклон, задвижващи оси, преден и заден ъгъл на проходимост, блокиране на диференциала, просвет и други.

37. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

38. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Светлинен сигнал“ е светлина с определен цвят, излъчвана от светещо поле с определени форма и размери.

39. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“ е участък от пътя, на който за даден период са настъпили повече от определен брой пътнотранспортни произшествия.

40. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Първа долекарска помощ“ е прилагането на подходящи животоподдържащи действия и мероприятия за предотвратяване на усложненията, получени при травми, свързани с пътнотранспортни произшествия, на място или в близост до него, от водачи на моторни превозни средства и други участници в движението до идването на екип от Спешна медицинска помощ.

41. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Тип превозно средство“ са превозните средства, спадащи към една категория, произведени от един и същ производител, обозначени от него по унифициран начин (производствена марка, VIN-код на превозното средство, търговска марка и други), които не се различават по съществените си характеристики.

42. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Упойващо вещество“ е всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък I и Списък II на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.

43. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Пускане на пазара“ е преминаването към етапа на разпространение и/или използване, безплатно или срещу заплащане на моторно превозно средство, ремарке, система, компонент или отделен технически възел, след етапа на производство или внос за първи път в страната.

44. (Нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) „Пускане в действие“ е моментът, при който компонентът или отделният технически възел преминава в етап на първо ползване от крайния потребител.

45. (Нова – ДВ, бр. 61 от 2006 г.) „Изоставено регистрирано моторно превозно средство“ е излязло от употреба моторно превозно средство, което се намира върху имот – държавна или общинска собственост, изоставено е от собственика си и той не се яви пред компетентните органи в тримесечен срок от уведомяването му по надлежния ред.

46. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Обичайно пребиваване в Република България“ е когато дадено лице живее в Република България повече от 185 дни през всяка календарна година.

47. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Обезопасителен колан“ (колан за седалка, колан) е комплект от ленти с осигуряваща ключалка, регулиращи устройства и присъединителни приспособления, които могат да се закрепват към моторното превозно средство и са предназначени да намалят риска от увреждане на потребителя чрез ограничаване подвижността на тялото му в случай на сблъскване или внезапно намаляване скоростта на превозното средство. Такъв комплект обикновено се определя като „комплект колан“, понятие, обхващащо и всяко устройство за преобразуване на енергия или прибиране на колан.

48. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Система за обезопасяване на деца“ е комплект от компоненти, които могат да включват комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигурителна ключалка, регулиращи устройства, присъединителни приспособления и в някои случаи допълнителен стол и/или екран срещу удар, които могат да бъдат закрепвани към превозното средство. Тя е предвидена да намали риска от увреждане на пътника в случай на удар или рязко спиране на превозното средство посредством ограничаване подвижността на тялото на пътника.

49. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Населено място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци.

50. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Железопътен прелез“ е пресичане на едно ниво на път с железопътна линия.

51. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Охраняем железопътен прелез“ е прелезът, който е снабден с бариери. Светлините на прелезите са сигнали, а не белег за охраняемост.

52. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Автомагистрала“ е автомобилен път, който не обслужва пряко прилежащата територия, предназначен е за високи скорости при специални правила за движение, с разделени платна за движение в двете посоки, не пресича пътища, железопътни и трамвайни линии и пешеходни пътеки на едно ниво и е обозначен със знаци за автомагистрала.

53. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Съчленено превозно средство“ е комбинация от превозни средства, състояща се от моторно превозно средство и свързано с него полуремарке.

54. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Пешеходна пътека“ е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

55. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Намалена видимост“ е налице при здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и други подобни.

56. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Ограничена видимост“ е налице при стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на видимостта.

57. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Тахограф“ е средство за измерване по смисъла на Закона за измерванията, предназначено да бъде монтирано в моторно превозно средство, за да регистрира или показва в автоматичен или полуавтоматичен режим данни за движението на автомобила и за определените периоди на управление, прекъсване и почивка на водачите.

58. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Изкуствена неравност“ е изпъкнала или вдлъбната повърхност над нивото на пътя, предназначена за намаляване скоростта на пътното превозно средство.

59. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Дневни светлини“ са светлини, предназначени за подобряване на възприемането и видимостта на предната част на пътно превозно средство при движението му.

60. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Пътно-комендантски подразделения“ са специални военни подразделения от Българската армия, отговорни за регулиране придвижването на войскови колони и единични машини независимо от тяхната националност.

61. (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Идентификационен номер на превозното средство“ е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му.

§ 6а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г.) За издаване на разрешения и други документи по този закон се заплащат такси, определени в тарифи, приети от Министерския съвет по предложения на министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие и благоустройството или на министъра на здравеопазването.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 7. Водачите, получили право за управление на моторно превозно средство от категория М преди 1 юни 1996 г., имат право да управляват и моторни превозни средства от категория А с работен обем на двигателя до 50 куб. см.

§ 7а. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2003 г.) (1) Колесните трактори, теглените от тях ремаркета и самоходните шасита, придобити до 1999 г., при непълнота на документите за произход или собственост, или на данни за техниката, както и когато данните са различни от установените върху техниката, се регистрират в срок до 30 септември 2004 г. след представяне от собственика на нотариално заверена декларация, съдържаща обстоятелствата по придобиването и причините за несъответствието на данните.

(2) При липса на номер на рамата (шасито) се определя и нанася нов номер.

§ 8. Нарушенията, извършени до 1 януари 2000 г., не се вземат предвид при въвеждане на точковата система по чл. 157.

§ 9. Този закон отменя Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 53 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 22 от 1976 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 55 и 73 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 32 от 1991 г., бр. 21 и 34 от 1994 г., бр. 45 от 1996 г., бр. 87 от 1997 г., бр. 11 и 79 от 1998 г.).

§ 10. Подзаконовите актове по прилагането на отменения Закон за движението по пътищата запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон.

§ 11. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта, на министъра на вътрешните работи, на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на образованието, младежта и науката, на министъра на здравеопазването, министъра на земеделието и продоволствието и министъра на икономиката и енергетиката, министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на околната среда и водите, областните управители и кметовете на общини.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) За прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на движението по пътищата министрите по ал. 1 издават наредби и инструкции.

(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В рамките на своите компетенции органите по ал. 1 ежегодно разработват и изпълняват мерки за прилагане на закона и за ограничаване на броя на пострадалите от пътнотранспортните произшествия.

§ 11а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г., отм., бр. 115 от 2004 г., нов, бр. 88 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Средствата в размер 50 на сто от събраните глоби по този закон, с изключение на глобите по чл. 167, ал. 4, се разходват от Министерството на вътрешните работи за изграждане и експлоатация на системи за наблюдение, контрол и управление на движението по пътищата.

§ 12. (Нов – ДВ, бр. 76 от 2002 г.) Режимът по чл. 91, както и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1 от този закон, се ползват и от специализирани контролни органи на Агенция „Митници“ при упражняване на определените им по Закона за митниците правомощия и при спазване на изискванията по чл. 170 от този закон.

§ 12а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2003 г.) Режимът по чл. 91, както и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1 се ползват и от служителите по горите при упражняване на определените им по Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарство и аквакултури правомощия и при спазване на изискванията по чл. 170.

§ 13. (Предишен § 12 – ДВ, бр. 76 от 2002 г.) Законът влиза в сила от 1 септември 1999 г., с изключение на разпоредбите на чл. 143, ал. 6 и чл. 157, които се прилагат от 1 януари 2000 г.

————————————————————————————————

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за деноминация на лева

(ДВ, бр. 20 от 1999 г., доп., бр. 65 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 4. (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 1999 г.) С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. Замяната на всички числа в стари левове с намалени 1000 пъти числа в нови левове се прилага и за всички закони, приети преди 5 юли 1999 г., които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли 1999 г.

(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди 5 юли 1999 г. и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на закона.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 7. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г.

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата

(ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Допълнителна разпоредба

§ 77. Навсякъде в закона думите:

1. „министърът на транспорта“, „министъра на транспорта“ и „Министерството на транспорта“ се заменят съответно с „министърът на транспорта и съобщенията“, „министъра на транспорта и съобщенията“ и „Министерството на транспорта и съобщенията.“

2. „стопанина на пътя“, „стопанинът на пътя“ и „стопаните на пътя“ се заменят съответно със „собственика или администрацията, управляваща пътя“, „собственикът или администрацията, управляваща пътя“ и „собствениците или администрацията, управляваща пътя“.

Заключителни разпоредби

§ 78. (1) В срок един месец от влизането в сила на този закон министърът на образованието и науката предава на министъра на транспорта регистъра за издадените и отнетите разрешения за обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и подадените заявления за издаване на разрешения за извършване на обучение на водачи на моторни превозни средства.

(2) Срокът по чл. 152, ал. 1, т. 3 за издаване на разрешение за обучение на водачи на моторни превозни средства се удължава с 30 дни за заявленията, постъпили до влизането в сила на този закон.

§ 79. Въвеждането на свидетелство за регистрация на моторните превозни средства по чл. 141, ал. 1 се извършва при първоначална регистрация, промяна в регистрацията и в съответствие с изискванията на Европейския съюз.

§ 80. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.

§ 81. Наредбите, предвидени в този закон, се издават в шестмесечен срок от влизането му в сила.

§ 82. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 17 и § 76, т. 2, които влизат в сила един месец след обнародването му.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс

(ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 30.04.2002 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . .

§ 93. (1) Наложените глоби по чл. 186 от Закона за движението по пътищата се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс.

(2) Незаплатени глоби по издадени до влизането в сила на този закон фишове по реда на чл. 186 от Закона за движението по пътищата се заплащат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон в данъчното подразделение по местоживеене, без да се изпраща покана за доброволно изпълнение. След изтичането на 6-месечния срок издаденият фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление и наложената глоба се събира по реда на Данъчния процесуален кодекс.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Административнопроцесуалния кодекс

(ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . .

§ 40. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г. и бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . .

(*)ЗАКОН за изменение на Закона за търговския регистър

(ДВ, бр. 80 от 2006 г., в сила от 3.10.2006 г.)

§ 1. В § 56 от преходните и заключителните разпоредби думите „1 октомври 2006 г.“ се заменят с „1 юли 2007 г.“.

……………………………………………………………..

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата

(ДВ, бр. 51 от 2007 г.)

§ 63. Навсякъде в закона думите „Министерството на транспорта и съобщенията“, „министърът на транспорта и съобщенията“ и „министъра на транспорта и съобщенията“ се заменят съответно с „Министерството на транспорта“, „министърът на транспорта“ и „министъра на транспорта“.

(*)ЗАКОН за изменение на Закона за търговския регистър

(ДВ, бр. 53 от 2007 г., в сила от 30.06.2007 г.)

§ 1. В § 56 от преходните и заключителните разпоредби думите „1 юли 2007 г.“ се заменят с „1 януари 2008 г.“.

………………………………………………………………

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на

Закона за рибарството и аквакултурите

(ДВ, бр. 36 от 2008 г.)

……………………………………………………………..

§ 81. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г. и бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г.) навсякъде думите „министъра на земеделието и горите“ и „Министерството на земеделието и горите“ се заменят съответно с „министъра на земеделието и продоволствието“ и „Министерството на земеделието и продоволствието“.

……………………………………………………………..

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на

Закона за движението по пътищата

(ДВ, бр. 88 от 2008 г.)

§ 7. В случаите, предвидени в закона, електронната обработка и подаването на заявления и декларации по електронен път се прилагат след създаване на техническите и организационните условия и програмните средства.

……………………………………………………………..

§ 9. Параграф 6 влиза в сила от 1 януари 2009 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112

(ДВ, бр. 102 от 2008 г.)

………………………………………………………………

§ 7. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69 и 88 от 2008 г.) навсякъде думите „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии“ се заменят с „Министерството на извънредните ситуации“.

………………………………………………………………

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на

Закона за професионалното образование и обучение

(ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)

………………………………………………………………

§ 21. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92 и 99 от 2005 г., бр. 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г.) навсякъде думите „министърът на образованието и науката“ и „министъра на образованието и науката“ се заменят съответно с „министърът на образованието, младежта и науката“ и „министъра на образованието, младежта и науката“.